Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. П. Б., жив. в гр. Р., срещу решение №2699/ 23.04.2014 г. по адм. дело № 18/2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице рег. №3577/05.12.2013 г., издадена от инспектор в 5 РУП - СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседаие чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необсоновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при 5 РУП - СДВР, чрез процесуален представител, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли оспорването по жалбата, АССГ е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в производството по издаването й не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, заповедта съдържа задължителните реквизити по чл.63, ал.2 от ППЗМВР отм. , като посочването на правното основание само с цифри без думи в конкретния случай не представлява процесуално нарушение. Докладната на полицейския орган Георгиев от 06.12. 2013 г. има характер на допълнително изложени мотиви. От нея е и видно, че жалбоподателят не е изпълнил предупреждение на полицейски орган да освободи кръстовището на бул. Дондуков и бул. М. Л. по време на антиправителствен протест в гр. С. и съзнателно е попречил на полицейски орган да изпълни задълженията си. Решението е неправилно.

Неправилна е преценката на съда за липса на допуснато от страна на полицейския орган - издател на заповедта съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Безспорно установено е, че между представеното с преписката заверено копие от екземпляр 1 от заповедта за задържане и връченият на жалбоподателя екземпляр 3 съществува съществена разлика в съдържанието и наличните реквизити. В екземпляр 3 единствените попълнени реквизити са регистрационния № на заповедта, екз. 3, правното основание с цифри - 63, ал.1, т.2 от ЗМВР отм. , разписката за връчване - личните данни и подписа на Баев, че е получил екземпляр и датата на освобождаването му - 15.12.13 г. В съдържащия се в административната преписка екземпляр са налице и следните липсващи реквизити в екз. 3 - дата и час на издаване на заповедта, орган издател на заповедта, разпоредителната част за задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в 5 РУП - СДВР, подпис на полицейския орган, час на освобождаването, подпис на задържаното лице за обявяването на заповедта и ръкописно вписване "Нямам претенции към МВР". Тази разлика в реквизитите налага извода за последващо връчването на екз.3 дописване на реквизити в екз.1, което нарушава правото на защита на задържаното лице. Видно е, че в екз. 1 липсва съществен реквизит по чл.63, ал.2 от ППЗМВР отм. - а именно основанието за задържане, изписано с думи като правно основание, така и фактите, които сочат на това правно основание. В случая докладната записка от полицейски орган Иванов от 16.12.2013 г. не представлява мотиви на заповедта, доколкото издателят на заповедта е друг полицейски орган - Георгиева и само тя би могла да изложи в последствие мотиви за заповедта си съгласно ТР 16/75 на ОСГК на ВС. Тази докладна записка не би могла да се разглежда едновременно и като мотиви на заповедта и като доказателство за фактите. В конкретния случай същата може да бъде ценена единствено като доказателство за фактическата обстановка, но предвид констатираното съществено административно производствено нарушение заповедта е следвало да бъде отменена само на това основание, което АС не е направил и е постановил неправилно решение. В подкрепа на изтъкнатото основание за отмяна на заповедта следва да се посочи и практика на Европейския съд за защитата на правата на човека по чл.5, ал.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, според която само вписването на правното основание за задържането е недостатъчно при липсата на описани факти /Murray срещу Обединеното кралство 1994 г., Петков и Профиров срещу България /.

Предвид изложеното решението е неправилно - небосновано, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отменя оспорената заповед като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК СДВР следва да бъде осъдена да заплати разноски по делото в размер на 15 лева внесени държавни такси на касатора. Разноски за адвокат не се дължат, доколкото в представения в първата инстанция договор за правна помощ липсва договорено възнаграждение и начин на плащането му.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №2699/ 23.04.2014 г. по адм. дело № 18/2014 г. на Административен съд - София - град И В. Н. П.: ОТМЕНЯ

заповед за задържане на лице рег. №3577/05.12.2013 г., издадена от инспектор в 5 РУП - СДВР, по жалба на Й. П. Б., жив. в гр. Р.. ОСЪЖДА

Столична дирекция на вътрешните работи да заплати 15 / петнадесет/ лева разноски по делото на Й. П. Б., жив. в гр. Р., ул. "Извор" №1.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. А.Д.