Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), против Решение № 3093/10.05.2014 г., постановено по а. д. № 12436/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) и частна жалба на същата КЗЛД против Определение № 2601/02.06.2014 г. по същото дело на АССГ.
Касационната и частна жалби са подадени от страна по делото, за която обжалваните съдебни актове са неблагоприятни и в законния срок, поради което са процесулно допустими.
С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на "Обединена българска банка" АД (ОББ), Решение № Ж 279/27.11.2013 г. на КЗЛД.
Съставът на АССГ е допълнил Решение № 3093/10.05.2014 г. в частта му за разноските, като на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с Определение № 2601/02.06.2014 г. по същото дело, е осъдена КЗЛД да заплати на ОББ сумата в размер на 630,00 лева, разноски за първоинстанционното съдебно производство.
Недоволна от обжалваните съдебни актове, КЗЛД ги обжалва. Счита, че решението е нищожно, предвид липса на компетентност на съда да се произнася по въпроса за наличието или липсата на административно нарушение по ЗЗЛД. Последното е от компетентност единствено на Комисията. Алтернативно развива довод за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли да се отмени то и се постанови друго решение, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на ОББ против тяхното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на определението за разноски се твърди, че то е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл....