О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3945

[населено място], 06.08.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

Членове: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2394 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Е. К. против определение № 1940/16.04.2025 г. по гр. д. № 1237/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх. № 1465/04.03.2025 г. за отмяна на определение № 3815/31.07.2024 г. по гр. д. № 505/2024 г. на ВКС, IV г. о., постановено на основание чл. 288 ГПК и определение № 716/14.02.2025 г. по ч. гр. д. № 453/2025 г. на ВКС, III г. о..

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, като счита, че отказът на ВКС да разгледа молбата за отмяна по същество е равнозначен на отказ от правосъдие. Твърди, че постановеното определение № 3815/31.07.2024 г. по гр. д. № 505/2024 г. на ВКС, IV г. о. подлежи на отмяна по реда на извънредното производство по чл. 307 ГПК, без да навежда конкретни аргументи в тази насока. Излага доводи за основателност на предявения от него иск с правно основание чл. 490, ал. 2 ГПК, във връзка с който е образувано гр. д. № 505/2024 г. на ВКС.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и като насочена срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт. Последният е постановен по молба на Д. Е. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 ГПК на определение № 3815/31.07.24 по гр. д. № 505/24 на ВКС, ІV г. о., с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 239/07.11.2023 г. по гр. д. №.406/2023 г. на Окръжен съд - Враца и на определение № 716/14.02.2025 г. по ч. гр. д. № 453/2025 г. на ВКС, III г. о., с което е потвърдено определение № 5769/11.12.2024 г. по гр. д. № 4623/2024 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 5626/07.10.2024 г. на Д. Е. К. за отмяна по чл. 303 ГПК на определение № 3815/31.07.2024 по гр. д. № 505/2024 на ВКС, ІV г. о.. За да обоснове решаващия си извод, че молбата за отмяна е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, предходният състав на ВКС е посочил, че постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение не подлежи на отмяна по реда на глава Двадесет и четвърта от ГПК, тъй като с него не се дава конкретно разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните по делото, нито определението има преграждащо за развитието на исковия процес значение. По отношение на определение № 716/14.02.2025 г. е приел, че същото не попада в приложното поле на т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и също е изключено от предметния обхват на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 307 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Определенията по чл. 288 ГПК се отнасят до предварителната фаза на касационното производство, в която се преценява наличието на законовите основания за допускане на касационния контрол. Те не формират сила на пресъдено нещо и не разрешават материалноправен спор. ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, изрично посочва, че на отмяна подлежат само съдебни актове, които са влезли в сила и с които се разрешава материалноправен спор по същество, формиращи сила на пресъдено нещо. Определението по чл. 288 ГПК не попада в тази категория, тъй като не разрешава спора между страните, а само се произнася по въпроса за допустимостта на касационното обжалване. По тези съображения не подлежи на отмяна и определението на ВКС, с което се потвърждава определение за оставяне без разглеждане на молба за отмяна по чл. 303 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията (фактическите състави), предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Единственото изключение е по отношение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска съгласно т. 6 от горецитираното тълкувателно решение, тъй като то се ползва със сила на пресъдено нещо и има за последица непререшаемост на материалноправния спор.

Съобразно гореизложеното, атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което, Върховният касационен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1940 от 16.04.2025 г. по гр. дело № 1237/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.