Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП и от „Калипсо” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Борисова” № 113, вх. 1, ет. 3, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Т., против решение № 1152/10.05.2013г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 356/2013 г.
С касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1201196/25.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, ИРМ Разград, потвърден с решение № 792/19.12.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/. Излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че не са налице изискванията на чл. 7 от ЗДДС за признаване на ВОД; не са налице и основанията по чл. 115 ЗДДС за издаване на кредитни известия /КИ/. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССЕ без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото в противоречие с изискването на чл. 202 ГПК, което представлява съществено процесуално нарушение. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - „Калипсо” ЕООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. Т. и заявява претенция за присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
С касационната жалба на „Калипсо” ЕООД решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочения по-горе РА. Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по нея.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими.
Предмет на обжалване в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 1201196/25.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, ИРМ Разград, потвърден с решение № 792/19.12.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Варна при ЦУ на НАП, с който: 1. за данъчните периоди м. октомври, м. ноември и м. декември 2010 г. е определено задължение за ДДС в общ размер 16 012.66 лв. и лихви 2 954. 29 лв. в резултат на начислен ДДС по непризнат ВОД; за 2008 г. е начислена лихва в размер на 109.96 лв. за невнесени авансови вноски; за 2011 г. е извършена корекция на отчетените приходи в размер на 80 063.30лв.
Административният съд е отменил РА в частта по ЗДДС и в частта по ЗКПО за 2011 г. Отхвърлил е жалбата на дружеството против частта от РА, с която е начислена лихва за невнесени авансови вноски за 2008 г.
За да постанови този резултат съдът е приел, че е доказано извършването на ВОД от ревизираното дружество към румънското дружество „ SG GROUP MG INTERNATIONAL” по процесните фактури. Представени са необходимите документи, изброени в чл. 45 от ППЗДДС. Органът по приходите е извършил проверка в информационната система на НАП – „VIES” и е установил, че получателят е с прекратена регистрация за целите на ДДС считано от 01.08.2010 г. Съдът се е позовал на решение на СЕС по дело С-273/11, приел е, че жалбоподателят е действал добросъвестно и прекратяването на регистрацията на неговия контрагент не е основание за начисляване на ДДС. Освен това, през м. август 2011 г. ревизираното дружество е издало три ДКИ към фактурите за ВОД за всичките 27 856 чифта обувки. Установено е по делото от събраните в хода на ревизията доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че стоката е върната и в последствие е реализирана на територията на страната. Поради това, незаконосъобразно с РА е начислен ДДС във връзка с непризнат ВОД и е извършена корекция на приходите за 2011 г. По отношение на лихвата за невнесени авансови вноски за 2008 г. съдът е направил извод за законосъобразност на РА.
Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение първата касационна жалба е неоснователна. Решението на Варненския административен съд, с което частично е отменен РА, е правилно и законосъобразно.Според приетото от СЕС в решение от 6 септември 2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek-Gabona Kft, /т. 53 / националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства поделото, за да определи дали данъчнозадълженото лице е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама; т. 58 От една страна, Директива 2006/112 налага по силата на член 214, параграф 1, буква б) от нея задължение на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко данъчнозадължено лице, което извършва вътреобщностни придобивания, е идентифицирано чрез индивидуален номер. От друга страна, в приложение на член 226, точка 4 от нея тази директива изисква фактурата, която трябва винаги да бъде издавана в случай на вътреобщностна доставка, задължително да посочва идентификационния номер по ДДС на приобретателя, под който последният е получил доставка на стоки, както е посочено в член 138 от споменатата директива; т. 59 Все пак нито текстът на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, нито съдебната практика, напомнена в точка 31 от настоящото съдебно решение, упоменават сред изчерпателно изброените материални условия за вътреобщностна доставка задължението да се разполага с идентификационен номер по ДДС; т. 60 Несъмнено предоставянето на такъв номер осигурява доказването на данъчния статут на данъчнозадълженото лице за целите на прилагането на ДДС и улеснява данъчния контрол върху вътреобщностните операции. Става въпрос обаче за формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС, доколкото са изпълнени материалните условия за вътреобщностна доставка (вж. по аналогия, що се отнася до правото на приспадане, Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Nidera Handelscompagnie, C-385/09, Сборник, стр. I-10385, точка 50 и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Dankowski, C-438/09, все още непубликувано в Сборника, точки 33 и 47).
Обстоятелството, че българското дружество е действало добросъвестно е видно от установения безспорно факт по делото, че се е снабдило с подаваните от румънското дружество VIES декларации през 2009 г. и 2010 г. С оглед мотивите на цитираното решение на СЕС дерегистрацията на получателя не е основание да не бъде признат ВОД.
Дори и да се приеме, че след като получателят няма регистрация, той не може да начисли и приспадне ДДС за осъществено от него ВОП и данъкът следва да бъде начислен от доставчика, неизпълнението на това задължение, в случая не води до ощетяване на бюджета, тъй като договорът е развален и стоката е върната в пълния й обем. Това обстоятелство се установява както от представените ЧМР и приемо-предавателни протоколи, така и от получените писма от А. М., от които се установява преминаване и заплащане такси през ГКПП с Румъния на посочения в ЧМР автомобил през 2011 г.
От ССЕ се установява, че издадените КИ в счетоводството на жалбоподателя са осчетоводени със сторнировъчни операции като са увеличени наличните стоки в складовете. Същата стока е реализирана на българския пазар като са издадени фактури на български дружества, подробно описани в заключението на вещото лице в приложение № 1 към него. Отразено е изписването на стоките от стоковата сметка във връзка с продажбите, отчетени са приходи във връзка с тях и е начислен ДДС. В с. з. вещото лице е заявило, че не е било проблем установяването на идентичността между върнатите обувки и продадените на българските дружества, тъй като в рамките на трите месеца след издаването на КИ не са реализирани от дружеството покупки на други обувки. По-късно е извършен внос на обувки от Китай, но те са различни като видове от посочените в КИ и освен това са осчетоводени отделно. Според вещото лице е извършена инвентаризация от ревизиращия екип и не е установена разлика между счетоводните данни и наличностите. Неоснователен е доводът на касатора, че липсват доказателства за такава инвентаризация. В същото с. з., проведено на 18 март 2013 г., процесуалният представител на ответника юрк.. К. е заявила, че не оспорва това обстоятелство и че наличността на стоките е установена.
С оглед на изложеното, се налага извод за законосъобразност на решението в тази част. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон без да е допуснато съществено процесуално нарушение при преценката на ССЕ и е логически обосновано с установените факти и обстоятелства на базата на събраните доказателства и доказателствени средства. Втората касационна жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя приетото от ВАС, първо отделение в решение № 3681 от 14.03.2012 г. по адм. д. № 2896/2011 г., че при приключване на финансовата година със загуба, корпоративен данък не се дължи и не се събират определените авансови вноски за изтеклата година, макар, че са били дължими, до определяне на окончателния резултат на дружеството за годината. В случая недължимостта на авансовите вноски не се оспорва от ревизиращия екип. С РА е начислена само лихва върху невнесените авансови вноски. Безспорно, внесените авансови вноски през годината следва да се възстановят по чл.129 ДОПК с лихви, когато корпоративен данък за годината не се дължи, поради приключване дейността на загуба. Съгласно чл.89 ал.5 ЗКПО лихви по ал.1 върху авансови вноски се определят по ЗЛВДТДПДВ и се изчисляват от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на корпоративния данък, но не по-късно от 31 март на следващата година. От това правило следва, че в случай на загуба корпоративен данък не се дължи, както и не се дължат лихви върху невнесените авансови вноски.
С оглед на така изложените съображения, решението на Варненския административен съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на спора за касационното производство на дружеството следва да се присъдят направените разноски в размер на 1405 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ : ОТМЕНЯ
решение № 1152/10.05.2013г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 356/2013 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Калипсо” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Борисова” № 113, вх. 1, ет. 3 против Ревизионен акт № 1201196/25.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., ИРМ Разград, потвърден с решение № 792/19.12.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП, относно определено задължение за лихва в размер на 109.96 лв. за невнесени авансови вноски за 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № 1201196/25.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., ИРМ Разград, потвърден с решение № 792/19.12.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП, относно определено задължение за лихва в размер на 109.96 лв. за невнесени авансови вноски за 2008 г.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП да заплати на „Калипсо” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Борисова” № 113, вх. 1, ет. 3 разноски за касационното производство в размер на 1405 лв. /хиляда четиристотин и пет лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. З.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Б. Ц./п/ Б. Л.
М.З.