Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 1068/16.05.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 483/2013 г., с което е отменен ревизионен акт

№ 241203445/25.10.2012г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34 952,15 лв. за д. п.м. 12.2004 г., ведно с лихви за забава в размер на 29 523,56 лв.; допълнително определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 51 164,50 лв., ведно със закъснителни лихви в размер на 45 952,01 лв. за 2004г. и задължителни осигурителни вноски – за ДОО в размер на 1 320,45 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 207,86 лв., за ДЗПО в размер на 160,79 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 268,85 лв. и за ЗО в размер на 321,58 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 294,90 лв.

Общо се заявяват трите категории касационни основания за неправилност на оспорения съдебен акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора са налице основанията по чл. 133, ал. 2, т. 1, б. "а" от ДОПК за издаване на РА и не е изтекъл срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК предвид наличието на две висящи наказателни производства от значение за определените с акта публични задължения. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу РА. Решението се обжалва и в частта за разноските с доводи, че съдът не се е произнесъл по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноските по производството.

Ответникът по касация – ЕТ...