Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас срещу решение № 1062/18.06.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2673/2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 021300863/16.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, поправен с РА № 1311387/06.08.2013 г., относно отказаното на “Призма трейд“ ООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 21 539.84 лева по фактури, издадени от „Енаркси“ ЕООД и в размер 4 988.44 лева по фактури, издадени от „Аркман БГ“ ЕООД с правоприемник „Алгел 21 БГ“ ЕООД, както и за определените лихви за забава. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените и гласните доказателствени средства. Сочи непълноти и противоречие в тези доказателствени източници, в частност установяващите транспорта – по ЧМР крайните дестинации били различни от местонахождението на склада на „Призма трейд“ ООД в гр. П.. Приема, че е надценена доказателствената стойност на заключението на ССЕ предвид неясните му и непроверени информационни източници. Настоява, че представените на чужд език фактури, сертификати и др. не доказват именно РЛ да е получило процесните тухли, а не друг от многобройните клиенти на доставчиците по дневниците за продажби. Прави доказателствени изводи от факта, че в две поредни ревизии доставчиците не са открити на адресите им и не са представили поисканите от тях доказателства – търговска и счетоводна документация. Иска отмяна на решението, включително в частта за разноските и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация "Призма трейд" ООД, чрез повереника си адв.. Н., отрича основателността на жалбата.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на "Призма трейд" ООД задължения за ДДС в общ размер 26 528.28 лева и за закъснителна лихва в размер 17 451.71 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за данъчни периоди от м. 01 до м. 04 и от м. 06 до м. 10.2007 г. и от м. 01 до м. 04.2010 г. и м. 10 и 12.2010 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в размер 21 539.84 лева, упражнено в данъчните периоди на 2007 г. по издадени от „Енаркси“ ЕООД 27 бр. фактури и в размер 4 988.44 лева, упражнено в данъчните периоди на 2010 г. по 12 бр. фактури с издател „Акман БГ“ ЕООД. Фактурите са с предмет на доставката различни водиве тухли. Отказът е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчиците, на които исканията за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК без да са изпълнени създадените с тях задължения, както и на дружествата фактурирали на доставчиците транспортна услуга – превозването на стоките до склада на получателя в гр. П..
Не са приети за достоверни представените от РЛ писмени доказателствени средства за предаването на стоката, тъй като противоречали на останалите информационни източници. Не е дадена вяра и на обясненията на управителя на дружеството за начина, по който е осъществил контакт с доставчика и механизмът на доставките с осигурен от доставчика транспорт. Търсена е привръзка между фактурите, приемо-предавателните протоколи и ЧМР и инвойсите по ВОП на преките доставчици на тухлите от Гърция. Според администрацията сочената като представител на доставмчиците Т. З. не потвърдила достоверността на протоколите, а подписалите за получателя физически лица също не били представили доказателства. Съмнения са изразени и за последващото разпореждане от РЛ с получените стоки.
Обобщението на органите по приходите е, че не е установено именно издателите на фактурите да са доставили процесните стоки, поради което извършеното от тях начисляване на данъка е неправомерно, което пък дисквалифицира правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
За да отмени РА, първоинстанционният съд е формирал различни изводи по фактите и правото от тези на органите по приходите. Позовал се е на събраните в хода на ревизията и на съдебното дирене писмени доказателства, включително заключението на ССЕ, както и на гласните доказателствени средства. Според съда са установени произходът на стоката, транспорта, както и предаването й – товарителници и приемо-предавателните протоколи; плащането и последващото разпореждане. Несъответствията в датите, получателя и крайната дестинация по ЧМР са възприети като несъществени, поради което не разколебават доказването на доставките с послледиците за правото на данъчен кредит. С аргументи от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 са дефинирани предпоставките на правото на приспадане и неотносимостта към тях на поведението на друг търговец – доставчика. Оспореният съдебен акт е правилен.
Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на стоки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Бургас РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие заради отказа им да ценят представените писмени доказателствени средства и очакването им да съществуват други доказателствени източници, които не са представени.
Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Непредставянето на поискани от доставчика доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж.- чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. В случая не от ревизираното лице, а от неговия доставчик са поискани доказателства за придобиването, съхранението и транспорт на процесните стоки; за техническа, материална и финансова обезпеченост; за счетоводно отчитане.
Съдът правилно е зачел доказателствената стойност на формиращите информационно единство писмени и гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Дракова и Зафириу; неоспорените за автентичност приемо-предавателни протоколи. Те са преки първични доказателствени средства за правно релевантния факт на предаването на стоките от доставчика на получателя. Дължимо е отбелязване на отликата в понятието за доставка на стоки по националното право и по съюзното право. Ако при действието на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката /дефиницията на стока се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС/, то по интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. С получаването на стоките, удостоверено в писмените доказателствени средства и потвърдено с гласните, РЛ е овластено да се разпорежда фактически с тях като собственик.
Основано на логическите и опитните правила е предложеното от съда обяснение за разминаването в крайната дестинация по ЧМР за ситуирането на обектите в една област. Разминаването не следва да се възприема във вреда на получателя, тъй като според обясненията на управителя му транспортът е за сметка на доставчика, а според показанията на св. Зафириу /която е бивш управител на доставчиците/ транспортът е за сметка на предходните доставчици и се калкулира в общата цена на стоката.
Доказателствено релевантни факти, допринасящи за убедителността на провежданото от ДЗЛ доказване на правно релевантния факт на придобиването на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик, са извършеното плащане по доставките /предвид функционалната връзка на насрещните задължения по двустранните договори, какъвто е този за продажба/ и последващото разпореждане с вещи от същия вид.
Неоснователно са направени изводи от органите по приходите във вреда на жалбоподателя от неустановената складова, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Търсенето на съответния ресурс у доставика е за целите на насрещното доказване на ответника. Тезата на администрацията е не за липса на доставка въобще, а за неосъществяването й от издателя на фактурите. За да се откаже правото на приспадане за доставки от доставчик различен от издателя на фактурите е необходимо да се установи въз основа на обективни данни познание у получателя, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама /арг. от т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13/. Не се твърди и не се установява съществуването на такива представи у “Призма трейд” ООД. Извод за такова познание не следва от броя на заетите лица и материалната база на доставчика /вж. решение по дело С-324/11 на СЕС/.
Недължима по разясненията на СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, цитирано и от първостепенния съд, е процесуалната енергия на администрацията в извънсъдебната фаза на производството за изследване на произхода на процесните стоки. Неоснователни са и доводите на касатора във връзка с установяванията му при тези търсения.
Отричането с РА на възникналото за „Призма трейд“ ООД данъчно предимство е неправомерно, а отмяната с първоинстанционното решение на незаконосъобразния административен акт – правилно. Дължимо е оставяне в сила на оспореното решение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1062/18.06.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2673/2013 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Б. Ц./п/ М. С.
Б.Ц.