Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на митница Югозападна, подадена чрез юрк. К. Т., срещу решение № 938 от 03.06.2014 г. по адм. дело № 103/2014 г. по описа на Административния съд – Благоевград, с което по жалба на “Деси – Мари” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б.д, е отменена заповед № 40 от 28.01.2014 г. на началника на М. Ю. и М. Ю. е осъдена да заплати на „Деси – Мари“ ЕООД, разноски по делото в размер на 450 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че първоинсанционният съд неправилно е приел, че ЕТ „З. А. – ДДМ“ е стопанисвала запечатания обект, позовавайки се единствено на подадената данъчна декларация по чл. 61н от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за развиваната дейност в обекта от едноличния търговец през 2013 г., което оборва твърдението на митническите власти, че обектът се стопанисва от „Деси – Мари“ ЕООД. Направеният от съда извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски по делото.

Ответникът – „Деси – Мари“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. Ю. е дал становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд е бил сезиран с жалба срещу...