Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба на С. С. А., гражданин на Ирак, с адрес РПЦ – с. Б., общ. Н. З., против решение № 2963 от 07.05.2013 год. постановено по адм. дело № 998/2013 год. на Административен съд – София-град, І отделение, 9 състав. В жалбата се подържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и подробни доводи свързани със съществото със спора. Счита се, че Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, а в последствие и административния съд, са направили неправилни изводи относно обстановката в Ирак и възможността чужденеца да се завърне безопасно там. Моли се отмяната на съдебното решение и решението на ДАБ при МС и да се върне делото във вид на преписка на административния орган за произнасяне.

Касационният жалбоподател, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Върховният административен съд, настоящия съдебен състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с...