Производството е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” при община Д. против решение №82 от 24.06.2014 г., постановено по адм. дело №265/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 ДОПК № АУЗ107-41/31.01.2014г., издаден от инспектор в Дирекция ”Местни данъци и такси” при община Д., потвърден с решение № 94П-00-156/25.03.2014г. на директора на дирекция ”Местни данъци и такси” при община Д., относно определените на П. В. П. задължения за данък върху превозни средства за притежаваните от него товарни автомобили марка „С. Т.” с рег.№ ТХ 1043 АС; „С. Т.” с рег № ТХ 2087 АС и „С. Т.” с рег.№ ТХ 8444 Т за периода 01.01.2010г.- 31.12.2013г. ведно с дължимата лихва общо в размер на 9494.69 лева. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора неправилно съдът е приел, че разпоредбата на §3, ал.3 от ПЗР на Наредба №І-45/2000г. предвижда служебното прекратяване на регистрацията на автомобилите. Разпоредбата предвижда служебно прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, а не на регистрацията. Твърди, че не са представени доказателства, че автомобилите са били предадени за разкомплектоване. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество като бъде отхвърлена жалбата срещу АУЗД като неоснователна.
По делото е постъпила касационна жалба от П. В. П. срещу решението на АС-Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу АУЗД в останалата част т. е. относно определените задължения за ДПС за периода 01.07.2009г. - 31.12.2009г. за притежаваните от него товарни автомобили марка „С. Т.” с рег.№ ТХ 1043 АС; „С. Т.” с рег № ТХ 2087 АС и „С. Т.” с рег.№ ТХ 8444 Т.
Касационният жалбоподател П. В. П. счита решение в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че за периода 01.07.2009г.-31.12.2009г. дължи ДПС за притежаваните от него товарни автомобили. Иска отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция „Местни данъци и такси” при община Д..
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл.211 АПК, от надлежно легитимирани страни, участници в първоинстанционното производство, имащи интерес от обжалването. Разгледани по същество са неоснователни.
С решение №82/24.06.2014г. Административен съд - гр. Д. е отменил акт за установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3 ДОПК № АУЗ 107-41/31.01.2014г., издаден от инспектор в Дирекция”Местни данъци и такси” при община Д., потвърден с решение № 94П-00-156/25.03.2014г. на директора на дирекция ”Местни данъци и такси” при община Д., в частта относно определените на П. В. П. задължения за данък върху превозни средства за притежаваните от него товарни автомобили марка „С. Т.” с рег.№ ТХ 1043 АС; „С. Т.” с рег № ТХ 2087 АС и „С. Т.” с рег.№ ТХ 8444 Т за периода 01.01.2010г.- 31.12.2013г. ведно с дължимата лихва общо в размер на 9494.69 лева и е отхвърлил жалбата на П. В. П. срещу АУЗД в останалата част.
За да постанови решението си решаващият съд е приел, че П. В. П. е собственик на процесните пътни превозни средства. Според съда за периода 01.07.2009г.-31.12.2009г. ДПС се дължи тъй като Петров не е представил доказателства, че е върнал свидетелствата за регистрация на превозните средства и не е представил удостоверение за разкомплектоването им. Съдът е приел още, че за периода 01.01.2010г.- 31.12.2013г. определеният ДПС се явява недължим, предвид разпоредбата на чл.58, ал.4 ЗМДТ.Първоинстанционният съд е приел, че за посочения по-горе период са налице предпоставките на разпоредбата на чл.58, ал.4 ЗМДТза освобождаване от ДПС. Така постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми ответникът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава.
Съгласно чл.58, ал.4 ЗМДТ/в ред. от ДВ бр.105/2008г. в сила от 01.01.2009г./ За превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване.
Правилно съдът е тълкувал и приложил цитираната разпоредба. След преценка на доказателствата и стигнал до правилен правен извод. Независимо от дадените указания Петров не е представил доказателства, от които да се установи, че е върнал свидетелствата за регистрация на притежаваните от него ППС, следователно не са били налице предпоставките за освобождаване от ДПС.
Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в ред. от бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
Правилно съдът е приел, че за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2013г. приложима се явява редакцията на чл.58, ал. 4 от ЗМДТ, обнародвана в ДВ бр.95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г., която предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС. Видно от приложените по делото 3 бр. справки от регионална база на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, регистрацията и на трите товарите автомобили, собственост на Петров, е прекратена служебно на 01.10.2006г., като съдът е приел, а и не е оспорено по делото, че това е сторено на основание §3, ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45/2000г. При това положение за жалбоподателя е отпаднало задължението за плащане на ДПС от 01.01.2010г. Независимо от посочената дата на служебно прекратяване на регистрацията на автомобила от 01.10.2006г., правото на лицето да бъде освободено от дължимия данък възниква от изменението на разпоредбата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010г.
Неоснователно е твърдението на касатора, че в случаите по §3, ал.3 от Наредбата следва служебно прекратяване на "действието на табелите с регистрационен номер", неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, а не прекратяване на регистрацията като основание за отпадане на данъчно задължение по чл. 52 от ЗМДТ. Разпоредбата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № І-45/2000г. гласи, че служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Направеното тълкуване, че законодателят има предвид действието на регистрационните табели не съответства на смисъла на закона. Прекратяването на регистрацията на превозно средство може да стане по инициатива на собственика или служебно от компетентните органи в случаите изрично предвидени в наредбата. Служебното прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по своята същност представлява принудителна административна мярка и е резултат от неизпълнение на задължението на собственика на лекия автомобил за подмяната на регистрационните табели.
Не може да бъде споделен и доводът на касатора, че за момент на прекратяване на регистрацията на МПС следва да се приема единствено датата на прекратяване на регистрацията по реда на чл.18-20 от Наредбата, а не датата на служебно прекратената регистрация. Законодателят не прави разграничение между прекратяване на регистрацията на превозното средство с писмено заявление от собственика или служебно от органите на полицията. Единственото отклонение е предвидено в чл.58, ал.4, изр. второ на закона, но то касае излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване. Според този текст, за излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. Какво е излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) е дефинирано в § 1, т.1 от ДР на Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от МПС (действаща за част от процесния период 2010г. – 2013г., отм. ДВ, бр.7 от 25.01.2013г.), съгласно който това е отпадък по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗУО, отговарящ на едно или повече от следните условия: а) моторното превозно средство е с прекратена регистрация на основание на представено доказателство за изплатена тотална щета, съгласно чл. 18 от Наредба № I-45 от 2000 г.; б) моторното превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в) моторното превозно средство не може да бъде идентифицирано поради липсата на регистрационен или идентификационен номер и при невъзможност собственикът да бъде установен по надлежен ред от компетентните органи, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; г) моторното превозно средство е предадено от собственика на площадките за събиране и временно съхраняване или в центровете за разкомплектоване срещу удостоверение за унищожаване по чл. 14.; д) откраднато моторно превозно средство с прекратена регистрация на основание чл. 18 от Наредба № I-45 от 2000 г. Този текст е възпроизведен дословно и в §2, т.31 от местната общинска наредба за управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на община град Добрич.
Правилно съдът е приел, че в случая липсват както твърдения така и доказателства процесният автомобил да попада в някоя от изброените по-горе хипотези. При положение, че превозното средство не е определено като излязло от употреба, т. е. като отпадък, не е налице условието на чл.58, ал.4, изр. второ от ЗМДТ. Поради това от 01.01.2010г. собственикът на ПС със служебно прекратена регистрация не заплаща данък, което не е обвързано с допълнителни условия. Предвид гореизложеното, правилен е и изводът на административния съд, че данъкът за процесния автомобил за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2013 г. се явява недължим, следователно актът за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК в тази част е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което правилно е отменен. В същия смисъл са решение № 14735/09.12.2014г. по адм. дело № 5904/2014г. на ВАС, седмо отделение и решение № 15144/18.11.2013г. по адм. дело № 5365/2013г. на ВАС, седмо отделение.
С оглед изложените по-горе съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, В. А.ивен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №82 от 24.06.2014 г., постановено по адм. дело №265/2014 г. по описа на Административен съд – Д. Р. е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ Д. М.
Д.М.