Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „О”ЕООД, „А”ЕООД, „А”ЕООД и „Ф”ЕООД с предмет на доставките лайка, шипка, бъз и коприва.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реални доставки по фактурите като първа предпоставка за признаване на претендираното право; ревизираното лице не е доказало придобиването, съхранението, транспортирането и предаването на родово-определената стока от страна на доставчиците. Последващата реализация на стоките по фактурите, която не се оспорва и в касационната жалба, не може да компенсира посочената доказателствена липса. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „Керев и Син-С. К.”, чрез адв. П.Юруков, оспорва жалбата по съображения в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд, като е обсъдил подробно всички събрани доказателства, приел, че реалността на доставките е доказана с представените към фактурите

приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и товарителници, както и фактури от предходни доставчици. Съдът взел предвид неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза и безспорното обстоятелство на последваща реализация на родово-определената стока, потвърдена и от обясненията на представител на клиента на РЛ – „Камеа М” –Пловдив.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че правото на данъчен кредит е отказано от ревизиращите органи по приходите, единствено въз основа на данните, получени от извършените насрещни проверки на преките и предходните доставчици.

В съгласие със задължителната практика на Съда...