Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г. против решение № 58 от 13.06.2014 г. по адм. дело № 78 /2014 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 88/ 19.03.2014 г., издадена от полицейски орган при Районно управление „Полиция (РУП) – Н. З., с която на основание чл. 63, ал.1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доводи и възражения на страната, както и обстоятелството, че при постановяване на принудителната мярка са допуснати нарушения на формата и не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаването й. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Сливен е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР отм. в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал.1 от ЗМВР отм. компетентност.

Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР отм. форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал.1, т. 1 от ЗМВР отм. и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление – посочен е номер на образувано досъдебно производство, послужило като основание за предприемане на действия за изясняване възможното участие на жалбоподателя. Подробна информация за действията по разследването, предхождащи задържането на Гитов и обосноваващи мярката, се съдържат и в представените протокол за оглед на местопроизшествие от 18.03.2014 г. и протокол за разпит на свид. Е. Д. от 18.03.2014 г. Изложените в заповедта и в цитираните по-горе документи факти, както и в последващите протоколи за претъсване и изземване и за оглед, са достатъчни да мотивират прилагането на административната мярка, поради което съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени, а доводите на касатора за съществени нарушения на формата – приети за неоснователни.

Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 63, ал.1, т. 1 от ЗМВР отм. овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него.

При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд – Сливен приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че на 18.03.2014 г. Гитов управлява лек автомобил „Пежо” с рег. № У 7667 АМ, в който пътува и свид. Щерев. В района на с. С., община Н. З. на път ІІ-66 от автомобила, управляван от Гитов, е извършена стрелба с огнестрелно оръжие по товарен автомобил „Ситроен джъмпър” с рег. № СТ 2588 КК. Образувано е досъдебно производство № 205/2014 г. по описа на РУП – Н. З. първоначално срещу неизвестен извършител за престъпление по 325, ал.2, вр. с ал. 1 от НК – извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм или дързост, а след идентифициране на автомобила, е установена съпричастност към деянието на жалбоподателя Гитов и на свид. Щерев. По тази причина жалбоподателя и свид. Щерев са задържани в поделенията на МВР.

При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т.1 от ЗМВР отм. са осъществени – от автомобила, управляван от жалбоподателя, е произведена стрелба с огнестрелно оръжие по друг автомобил. Тези данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо Гитов е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал.1, т. 1 от ЗМВР отм. и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР.

Възраженията на касатора, че по време на задържането му с процесната заповед, в дома му в гр. Я. са извършени процесуално - следствени действия, на които е присъствал, засягат фактическото изпълнение на принудителната мярка, а не материалноправните основания за нейното прилагане, поради което не могат да обосноват извод, различен от направения по–горе.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.

Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените протоколи за оглед на местопроизшествие и за разпит на свидетели, съдържат непротиворечива информация за извършените от полицейските органи в хода на разследването по досъдебно производство № 205/ 2014 г. по описа на РУП – Н. З. действия и проверки, които ги насочват към Гитов, като възможен участник в извършването на разследването престъпление. Всички изброени доказателства обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона.

Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с нормата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва проверка на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал.1 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства, в това число и гласни, в подкрепа на направените доводи. Обсъдени са всички съображения и възражения на страните, включително тези относно фактическото изпълнение на принудителната мярка, а в съдебния акт са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. Ето защо възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 58 от 13.06.2014 г. по адм. дело № 78/ 2014г. на Административен съд – Сливен. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.