Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Златев" ООД гр. Г., подадена чрез адв. И. К., срещу решение № 238 от 07.05.2009 г. по адм. дело № 892/2008 г. на АС - В. Т., ІV състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800240/16.09.2008 г. на ТД на НАП - гр. Г., потвърден с Решение № 447/20.11.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. Т. при ЦУ на НАП относно определения за 2006 г. корпоративен данък в размер на 29 668,14 лв. и лихви в размер на 6 426,07 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът моли да бъде отменено решението на АС-В. Т., както и да му бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. В. Т. при ЦУ на НАП, в писмено становище от 10.06.2009 г., изготвено от юрк. Ц., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 172,28 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата на "Златев" ООД срещу РА, административният съд е приел следното:

Очертал е основните спорни въпроси между страните, а именно за датата на прехвърляне на предприятието /и съответно за периода, в който то следва да намери отражения за целите на облагане по ЗКПО/ и за цената на сделката /и съответно за финансовия резултат на облагане/. Според приходния орган предприятието е прехвърлено през 2006 г., когато е сключена сделката за това и следва да се отчете за този период. Според жалбоподателя придобиването е станало 2007 г., когато са предадени фактически активите и е отчетено в този период. Приходният орган приема за цена на сделката сумата от 1000 лв., посочена в договора за прехвърляне на предприятието от 2006 г., а жалбоподателя счита, че цената е стойността на чистите активи, както е договорено с второто допълнително споразумение към договора. В хода на ревизията и съдебното производство не съществува спор за стойността на придобитите активи и страните са приели, че тя е в размер на 198 820,92 лв.

Съдът е възприел за правилни изводите на приходния орган по следните съображения:

Приел е за безспорно, че с Договора от 20.12.2006 г. е прехвърлено търговското предприятие на ЕТ "П. З." на "Златев" ООД, като това прехвърляне е вписано на 20.12.2006 г. и е извършено чрез покупко-продажба с нотариална заверка на страните от 13.12.2006 г. Изложил е доводи, че този договор е формален консенсуален договор, т. е. породил е действие от момента на постигане на съгласие между страните в нормативно установената форма. Приел е за безспорно, че на 13.12.2006 г. са заверени нотариално подписите на страните по договора и от посочената дата е произвело и вещно-транслативното действие на договора по отношение на правата, част от предприятието, като по естеството си тези права са право на собственост върху конкретни активи, тъй като в конкретния случай ЕТ няма пасиви. С оглед оповестителното действие на вписването в търговския регистър, АС е приел, че датата на придобиване на предприятието е 20.12.2006 г., когато е извършено вписването в ТР и от когато посоченото обстоятелство е противопоставимо на всички трети лица. Според съда предаването на активите е неотносимо към въпроса за придобиването на правото на собственост върху тях, като именно придобиването в собственост, а не във владение, е определящо за заприхождаването на активите при купувача на предприятието и съответно за отписването им при продавача. В този смисъл е и уточнението на вещото лице в с. з., сочещо като основание за записване на активи в баланса на дружеството придобиването на правото на собственост върху същите, а не фактическото им държане. В този смисъл съдът е приел за нередовно отчитането на процесните активи в баланса на "Златев" ООД за пръв път през 2007 г., доколкото се доказва от договора за прехвърляне на търговското предприятие, че това е станало през 2006 г. След като в баланса за 2006 г. на предприятието същите не съществуват, то той не кореспондира с баланса от 2007 г. и е нередовен. Съдът е приел за неотносим към спора представения РА, издаден на ЕТ "П. З.", дотолкова, доколкото дори и да съдържа неправилни фактически констатации, те касаят счетоводното отразяване на прехвърлянето на предприятието при продавача, а не придобиването му при купувача, което само е предмет на процесната ревизия.

Съдът е счел за неотносимо към спорния въпрос представеното допълнително споразумение към договора също от 12.12.2006 г. за удължаване на сроковете за предаване на активите, тъй като това предаване не прехвърля собствеността върху тях, а и видно от съдържанието му е, че касае само предаване на владението върху същите. Според съда то не може да произведе претендираните последици от жалбоподателя, тъй като всеки формален договор се изменя с последващи споразумения, които следва да имат формата, установена от закона и за основния договор. Това обаче не е съществено в случая, защото дори и споразумението да е в изискуемата форма, то не променя датата на която страните са се споразумели да прехвърлят правото на собственост върху активите на предприятието, а само тяхното предаване на новия собственик. Съобразно изложените по-горе съображения, АС е обосновал извода, че датата на придобиване на предприятието на ЕТ "П. З." на "Златев" ООД е 13.12.2006 г. и прехвърлянето на предприятието следва да намери отражение при определяне на финансовия резултат за облагане по ЗКПО през 2006 година.

Вторият спорен въпрос, който съдът е изяснил, е този за цената на сделката, която съгласно договора за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ е 1000 лв. От представеното по делото споразумение от 30.12.2006 г. между страните за увеличение на стойността на сделката до размера на чистите активи - 198 920,92 лв., е установено, че същото е с нотариална заверка на подписите от 13.12.2007 г. и на тази дата според съда произвежда съответните правни последици. Безспорно е установено, че в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. на П. З. като цена на продажба на предприятието е посочена - 1000 лв., което само по себе си изключва достоверността на посочената в текстовата част на допълнителното споразумение дата 30.12.2006 г. Съдът е приел, че страните са се споразумели да увеличат стойността на цената по сделката през 2007 г., но това изменение на договора няма обратно действие, а произвежда съответните правни последици /вкл. Счетоводни/ за купувача през периода, през който е настъпило - 2007 г. и следва да се отчете при определяне на финансовия му резултат за годината, в която се извършват плащанията на новата цена /РА по ЗКПО за корпоративен данък за 2007 г. е влязъл в сила/. С оглед изложеното, съдът е счел, че допълнителното споразумение за цената не може да се отнесе към процесния ревизиран период /2006 г./ и за него правилно приходния орган е приел, че цената на сделката е 1000 лв. В тази връзка съдът не е кредитирал експертизата, установяваща по-малък размер на корпоративния данък към 20.12.2006 г. доколкото това се дължи на различните стойности на активите, които вещото лице е приело. Същевременно вещото лице е уточнило, че цената на активите според инвентаризационните описи е 198 929,92 лв., като изрично сочи, че същите са съставени към 31.12.2006 г., отчитат състоянието и към 20.12.2006 г.

При стойност на активите 198 929,92 лв. и при цена на придобиването за процесния период - 1000 лв., съдът е приел за правилно определен извънреден приход на дружеството в размер на 197 920,92 лв., а жалбоподателят не го е отчел, с което е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч, изискващ отразяване на приходите и разходите към момента на възникването им. Това налага на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. да се увеличи финансовият резултат за 2006 г. със сумата от 197 920,92 лв. и съответно да се определи корпоративен данък за 2006 г. в размер на 29 688,14 лв.

Съобразно горното, АС е потвърдил РА в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно.

Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Възраженията и доводите на касатора, които се повтарят и в касационната жалба са обсъдени от съда. Съдът е отговорил правилно на тези възражения. Изводите му се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът е определил предмета на спора, а именно - датата на прехвърляне на предприятието и цената на сделката /и съответно за финансовия резултат на облагане/, която правилно е определена от съда съобразно изискуемата форма за валидност на договора и вписването му в търговския регистър. Неоснователни са възраженията на касатора, че сделката следва да бъде отчетена в счетоводството му след фактическото предаване на активите през 2007 г. Сделката има вещно-прехвърлителен ефект от момента на сключване по договора за продажба по чл. 15 от ТЗ, а не от фактическото предаване на активите.

Допълнителните споразумения нямат необходимата форма за валидност и непроизвеждат желаното от касатора действие.

По отношение на втория спорен въпрос - цената на сделката също правилно и законосъобразно е определена от съда, че резултатът от сделката следва да бъде отчетен при двете страни в годината на вписване на решението в търговския регистър, т. е. през 2006 г., както правилно е приел съдът.

Решението на съда е законосъобразно и по отношение на цената на сделката. Допълнителното споразумение има достоверна дата 13.12.2007 г., поради което правилно е определена цената на 1000 лв. В подкрепа на това схващане е и подадената от касатора декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ отм. , в която продажната цена на търговското предприятие е 1000 лв.

Неоснователни са възраженията на касатора и относно приложението на т. 7, 5 б. "в" от СС 22, по съображенията подробно изложени в решението на съда, поради което същият правилно и законосъобразно е приел, че са налице фактическите и правни основания за прилагане на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2006 г.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС-В. Т. не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също, тъй като не е бил процесуално представляван в с. з. от 11.11.2009 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 238 от 07.05.2009 г. по адм. дело № 892/2008 г. на АС - В. Т., ІV състав. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Д. Ч.

М.М.