Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.233 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на ВНД Директора на Областна дирекция на МВР(ОДМВР) Благоевград срещу решение № 650 от 04.05.2011 г., постановено по адм. дело № 39/2011 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменена негова Заповед рег. № 51 от 07.01.2011 г., с която на А. Л. Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, като постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Георгиев против заповедта.

Ответникът – А. Л. Г., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, която счита за неоснователна и моли решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила.Претендира и разноските по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед рег. № 51 от 07.01.2011 г. на ВНД Директора на ОДМВР Благоевград, с която на А. Л. Г. – полицейски инспектор VІ степен в „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция” към РУ „Полиция гр. П., категория Г-ІІІ степен е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година.

Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не отговарял на изискванията на чл.59 ал.2 АПК. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната пред него заповед не са посочени конкретните правни норми, които са били нарушение от Георгиев, както и, че не са конкретизирани служебните задължения по длъжностната характеристика, за заеманата от него длъжност. Въз основа на това приел, че в обжалвания акт не са посочени фактическите и правни основания, послужили за издаването му, поради което са нарушени правата на наказания държавен служител. Решението е неправилно.

Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства, но въз основа тях е извел неправилен извод.

Видно от приложената с административната преписка заповед № 51 от 07.01.2011 г. на ВНД директора на ОДМВР Благоевград на А. Л. Г., в качеството му на полицейски инспектор VІ степен в „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция” към РУ „Полиция” Петрич, категория Г-ІІІ степен е наложено посоченото по-горе дисциплинарно наказание за това, че за времето от 0.11.2010 г. – 04.11.2010 г. не е докладвал по съответния ред на подчиненост за настъпила повреда в уреда за диагностика на спирачната уредба „РН 3000 В” в пункта за регистрация на МПС към РУП Петрич и за посочения период, в който стендът не е работил са извършвали регистрация на товарни МПС и са издавали удостоверения за техническа годност без да се изпробва спирачната им уредба.

Административният орган посочил, че с действията си Георгиев е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и не е изпълнил служебни задължения, визирани в длъжностната му характеристика - да изучава и да анализира възникнали практически проблеми и да предлага мерки за тяхното отстраняване, да информира и да се отчита пред непосредствения си началник за резултатите от служебната работа, да работи по осигуряване безопасността на движението. Поради това и на основание чл.229 ал.1 ЗМВР, чл.224 ал.2 т. т.1 и 2 и чл.226 ал.1 т.3 ЗМВР и на основание чл.227 ал.1 т.11 ППЗМВ наложил на Георгиев дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година.

Неправилно при преценка на законосъобразността на обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че са нарушени изискванията на чл.59 ал.2 АПК.Формата, на която следва да отговарят заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР е посочена в разпоредбата на чл.246 ППЗМВР, съгласно който същата следва да съдържа извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

В случая в заповедта са посочени всички, посочени в тази разпоредба реквизити, включително законовите разпоредби, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание.

Ето защо като е отменил заповедта първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение.

От доказателствата по делото безспорно е установено извършеното нарушение от страна на Георгиев, като същият не отрича факта, че е имало повреда в стенда за изпитване на спирачната система на амтомобилите, подлежащи на регистрация, за което не е докладвал по надлежния ред и е извършил регистрация и е издал удостоверения за техническа годност на 11 броя МПС без да е изпробвана спирачната им уредба. С извършеното Георгиев е извършил нарушение на разпоредбата на чл.224 ал.2 т. т.1 и 2 ЗМВР, като това е отразено в заповедта. Ето защо настоящият състав начмира, че следва по делото да бъде постановено ново решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма - в същата е посечен извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото, времето и обстоятелствата, при което то е извършено, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът за който е наложено наказанието и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При налагане на дисциплинарното наказание органът е спазил предвидената процедура за това по ЗМВР и ППЗМВР, а наложеното наказание е съответно на предвиденото по чл.227 ал.1 т.11 ППЗМВР във вр. с чл.226 ал.1 т.1 ЗМВР.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата Георгиев следва да бъде отхвърлена, като неоснователна..

По изложените съображения и на основание чл.222 ал.1 във вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение 650 от 04.05.2011г., постановено по адм. дело № 39/2011 г. по описа на Административен съд Благоевград и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на А. Л. Г. от гр. Б.д против заповед рег.№ 51 от 07.01.2011 г. на дирекция на МВР Благоевград. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

И.С.