О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60452
гр. София, 13.07.2021 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 921/2020 г., съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните - ответници „Транскапитал„ЕООД и ЗАД „Б. В. И. Груп„ - против решение № 2838/18.12.2019 г. по т. д.№ 5452/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 29.09.2015 г. по т. д.№5468/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото разпореждане е признато и допуснато изпълнението на решение № 2004/003207/13.03.2009 г. на Търговски съд – Авиньон, второ отделение, в частта му, с която „ Транскапитал„ЕООД и „ Булстрад „ АД са осъдени да заплатят солидарно на „Х. А. сумата от 65 500 евро – главница, ведно със законна лихва върху същата, считано от 11.06.2004 г. и 1 000 евро – разноски. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, както следва :
Касаторът „Транскапитал„ЕООД счита, че в противоречие с чл.117 ал.1 от Конституцията на Република България въззивният съд не е защитил правата и законните му интереси, като българско юридическо лице, осъдено в „задочен процес„ пред чуждестранен съд, за който не е уведомено, съгласно действащите разпоредби на българското законодателство. Съдът е следвало да съобрази, че дружеството е осъдено, без да има възможност да организира защитата си пред Търговския съд в Авиньон, тъй като не е получило молбата за иницииране на производството или призовка за същото, нито е получило постановеното решение, за да упражни правото си на жалба. Доколкото производството е било образувано преди присъединяването на Р. Б. към ЕС – през 2004 г., т. е. преди 01.01.2007 г., според касатора Регламент № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела / насетне в текста на определението сочен като Регламента / не е бил приложим за него и призоваването му е следвало да се извърши в съответствие с разпоредбите на чл.4 ал.1 т.1 от КМЧП - разпоредба, уреждаща международната компетентност на българските съдилища, а не режим на призоваване / и чл.105 ГПК - разпоредба визираща общото правило за местна подсъдност на спора пред компетентен български съд, а не процесуални правила за призоваване. С оглед съдържанието на сочените разпоредби, настоящият състав намира, че твърдението е за компетентност на български съд, за разглеждане на спора. Наведен е и довод за липса на компетентност на търговския съд в Авиньон, основан на чл.12 от Регламента – искове на застраховател срещу застрахован, носител на права по застрахователна полица или бенефициент. Касаторът се позовава и на допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение – назначаване на експертиза, с експерт – действащ адвокат, за разясняване на френското законодателство. Тъй като задачата на експертизата, според касатора, предполага правни изводи, същият счита, че допускането й е в разрив с чл.195 ал.1 ГПК. Позовава се на липса на доказателства за получена от него призовка или молба за образуваното производство, както и на липса на доказателства за упълномощаването на негов процесуален представител по делото. намира необоснован от доказателствата извода на съда, че френският търговски съд е заседавал „в присъствие на страните „.Така намира, че спрямо него са били нарушени принципите на служебното начало / чл.7 ГПК / и за състезателност и равенство на страните в процеса / чл.9 ГПК /. Излага доводи за липса на предпоставки за признаване и допускане изпълнението на решението на френския съд, съгласно чл.117 т.1 и т.2 от КМЧП и за нарушение на чл.119 ал.2 и ал.3 КМЧП.Страната счита, че съдът е следвало да провери процесуалната правосубектност на ищеца Х. А. доколкото доказателства за такава са представени към значително предхождащ подаването на молбата по чл.623 ПК момент. Позовава се и на неправилност на въззивния акт, предвид нарушение на чл.42 пар.2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 – страната не е получила декларация за изпълняемост и съдебното решение, допуснато до изпълнение с разпореждането на СГС.
Касаторът ЗАД „Б. В. И. Груп„ - оспорва правилността на въззивното решение, с идентичен довод, основан на иницииране на производството пред френския съд преди присъединяването на Р. Б. в ЕС, предвид което и за признаване и допускане изпълнението на решението е следвало да се съблюдават разпоредбите на КМЧП, а не на Регламент № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, като неправилно са приложени и особените правила по граждански дела от Глава VІІ на ГПК, при действието на правото на ЕС. Намира неправилно позоваването на въззивния съд на чл.66 пар.2 от Регламент № 1215/2012, съобразявайки само датата на постановеното решение, а не датата на образуване на производството, по което е постановено. Като поддържа, че разпоредбата на чл.66 от Регламент № 44/2001 кореспондира по съдържание с тази на чл.66 пар.2 от Регламент № 1215/2012, касаторът се позовава на формирана практика на СЕС по тълкуването му – решение на СЕС по дело С-514/10 Wolf Naturprodukte GmBH v. Sewar. Страната възприема отговора на преюдициалното запитване, даден от СЕС в посоченото решение, в смисъл, че: Регламент № 44/2001 би бил обвързващ в процедурата по признаване и допускане изпълнението на съдебното решение, ако то е постановено към момент, в който всяка от страните – държавата по произход и сезираната държава - са членки на ЕС, но само ако, към момента на образуването на производството, по което е постановено решението, когато този момент предхожда възникването на членството на някоя от тях, са изпълнени предпоставките на б. «а» или б. «б» от чл.66 пар.2 на Регламент № 44/2001. Доколкото тези предпоставки страната не намира да са били налице, излагайки подробни съображения за това, счита че, съобразявайки предпоставките, за признаване и допускане изпълнението на решението на френския търговски съд, визирани в Регламента, въззивната инстация е постановила неправилно, до степен на очевидно неправилно, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, решение. Най-съществената последица от това, според касатора, е игнориране възражението му за погасяване по давност на принудителното изпълнение на решението на френския съд - допустимо, съгласно чл.121 ал.2 КМЧП вр. с чл.117 ал.2 ЗЗД , а и доказано. Поради неприлагането на КМЧП се сочи нарушено правото на защита на страната, чрез участие още в първа инстанция, изключено от чл.41 на Регламента, като е ограничена защитата й и по предмет, предвид невъзможността да се позове на повече основания, спрямо уредените в Регламента / конкретно на чл.117 т.1 и т.2 КМЧП /. Ако би приложил КМЧП , въззивният съд би съобразил, че ищецът следва да докаже влязло в сила решение на съда по произход, а не само изпълняемо решение, каквото е изискването на Регламента. Страната е формулирала искане за отправяне на преюдициално запитване по въпроса : Прилага ли се чл.66 от Регламент № 44/2010 към производство за признаване и допускане изпълнението на съдебно решение на съд на държава членка, по търговско дело, образувано преди присъединяването на сезираната държава към ЕС, срещу застрахователно дружество с местоживеене в същата тази сезирана държава, в случай, че чуждестранното съдебно решение е постановено след като тя е станала член на ЕС ?
Ответната страна – Х. К. С. Дасюранс / с търговско наименование Х. А. / - оспорва касационните жалби и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване, с идентични съображения : че формулираните въпроси са фактологични, а не правни и предпоставят отговор за правилността на самото въззивно решение, на основания, различни от тези по чл.288 ГПК. Акцентира и на обстоятелството, че довод за неправилност, поради прилагането на Регламент № 44/2001, вместо на КМЧП, не е въведен като предмет на въззивния контрол от никой от ответниците.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи и изложението по чл.284 ал.3 ГПК, настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди разпореждането на СГС за признаване и допускане изпълнението на решението на Търговския съд в Авиньон - № 2004/003207/13.03.2009 г., в производство по чл.623 ГПК, въззивният съд е приел за приложим Регламент №44/2001, на основание чл. 66 от същия и по арг. от чл.66 пар.2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012, без допълнителни съображения, доколкото изричен довод за неприложимост на Регламент № 44/2001 не е въведен от никой от ответниците - въззивници, макар ЗАД «Б. В. И. Груп» да е навел такива, за съобразяване разпоредби на КМЧП , но паралелно с доводи, основани на разпоредби на Регламента и не с уточнение на евентуалност. Счел е за неоснователно възражението на «Транскапитал» ЕООД, за недопустимост на решението на френския съд, на основание чл.35 вр. с чл.12 от раздел 6 на глава ІІ на Регламента, изхождайки от основния иск – предявен за ангажиране отговорността на спедитор, а не на основание застрахователно правоотношение, както и от качеството на настоящите, спрямо възможните, според разпоредбата, ответници – притежател на полица, застрахован или бенефициер. Съдът е счел неоснователни и възраженията, основани на чл.34 пар.2 от Регламента, тъй като видно от текста на самото, предявено за признаване съдебно решение, същото е постановено в присъствието на страните, предвид което не е налице кумулативно изискуема, за съобразяване наличието и на останалите предпоставки от разпоредбата, предпоставка - решението да е постановено в тяхно отсъствие. В изложението на установената фактическа обстановка съдът се е позовал и на други части от съдебното решение на френския съд, видно от които ответниците са били защитавани в процеса от процесуален представител и въвели възражения срещу исковете, съответно разгледани. Съдът е изхождал от качеството на решението и издаденото въз основа на него удостоверение, като официални удостоверителни / в тази част на решението / документи, които ответниците не са оспорили по предвидения процесуален ред, нито, носейки доказателствената тежест по такова оспорване, са ангажирали доказателства, установяващи неверността им в частта, сочеща на участие в производството на всеки от ответниците, вкл. чрез процесуален представител. Липсата на връчване на съдебното решение на страната съдът е посочил за неотносимо обстоятелство, тъй като не е изведено, като основание за отказ за признаване или за допускане на изпълнението му . Съдът е възприел позоваването на погасителна давност, като предявена само на основание чл.111 вр. с чл.110 ЗЗД, не и на основание чл.117 ал.2 ЗЗД , също предявено, поради което се е обосновал с невъзможност да пререшава спора по същество, съгласно чл.36 от Регламента. Приел е за неоснователно позоваването на чл.42 от Регламента, тъй като разпоредбата касае връчването на разпореждането на СГС и декларацията за изпълняемост на същия и няма отношение към решението – обект на исканото признаване и допускане до изпълнение. В останалата им част мотивите на въззивния съд не са относими към въведен от някоя от страните касационен довод.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът «Транскапитал » ЕООД е формулирал следните въпроси: 1/ Към 2004 г. – датата на образуване на дело № 2204/003207 от 13.03.2009 г. пред Търговски съд на Авиньон - кое е имало приоритет – националното право на Р. Б. - КМЧП и ГПК или Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение по гр. д.№ 99/2011 г. на ІV г. о. на ВКС; 2/ Може ли националният съд служебно за назначи експертиза, за установяване на който и да е правнорелевантен факт ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с позоваване на противоречие с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 3/ Признаването от български съд на съдебно решение № 2004/003207 от 13.03.2009 г. на Търговски съд на Авиньон – второ отделение по едно «задочно съдебно производство» противоречи ли на българския обществен ред/публичната политика в държавата членка, в която се иска признаването ? - въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с приетото в решения по гр. д.№ 99/2011 г. на ІV г. о., гр. д. № 867/2010г. на ІІ т. о. и гр. д.№ 3166/2015 г. на ІV г. о. на ВКС.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът ЗАД « Б. В. И. Груп » АД е формулирал въпроса: Прилага ли българският съд Регламент № 44/2001 към производство за признаване и допускане до изпълнение на съдебно решение на съд на държава – членка по търговско дело, образувано преди присъединяването на България към ЕС , в случай че чуждестранното съдебно решение е постановено след като страната ни е станала член на ЕС ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК - поради противоречие с решение на СЕС по дело С-514/2010, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по тълкуването на чл.66 от Регламент № 44/2001, като очевидно неясна – бидейки обект на тълкуване и от СЕС, с преждепосоченото решение - разпоредба. По съображения за произнасяне в съответствие с изискванията на Регламент № 44/2001, вместо тези на КМЧП, страната твърди очевидна неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК.
По изложението на касатора „ Транскапитал”ЕООД :
Първият от въпросите е неотносим към решаващия извод на въззивния съд, който не е основан на приложението на Регламент 1215/2012 г., при преценка на предпоставките за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение. Същият не е бил в сила към нито един момент от развитието на производството пред чуждестранния съд, а на негова разпоредба – чл.66 пар.2 - въззивният съд се е позовал единствено в подкрепа на извода си за приложимост на Регламент № 44/2001, като акт, на чието действие всяка от страните е била подчинена към датата на постановяване на съдебното решение. Независимо от несъответствието, следва да се съобрази, че този касатор е оспорвал компетентността на съда на държавата по произход, на основание чл.12 от раздел трети на глава ІІ от Регламента, с какъвто предмет има наведен и касационен довод, а не изобщо приложимостта на Регламента. Напротив, оспорването с такъв предмет се основава именно на приложимост на Регламент № 44/2001 при преценката за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение – на чл.35 пар.1 от същия, според който съдебното решение не се признава, ако противоречи на раздел 3, 4 или 6 от Глава ІІ. Дори да би бил формулиран адекватен въпрос по приложението на чл.35 пар.1 от Регламент № 44/2001, не би бил обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Соченото решение - № 486/16.12.2011 г. по гр. д.№ 99/2011 г. на ІV г. о. на ВКС не третира приложението на чл.35 пар.1 от Регламента, нито изобщо е постановено за признаване и допускане на чуждестранно решение по спор, основан на застрахователно правоотношение. Друг е въпроса, че съдът с това решение, съобразявайки чл.38 от Регламента и без мотиви в относимост към чл.66 от същия, е приел меродавна за приложимостта на Регламента, обвързаността на държавата ни със същия към момента на подаване на молбата за допускане и признаване изпълнението на чуждестранното решение, което имплицитно включва и отговор в настоящата хипотеза, кореспондиращ с разбирането на въззивния съд.
Вторият от въпросите е провокиран от допуснатата от въззивния съд експертиза, с вещо лице – адвокат, за установяване процесуалното право на държавата по произход, във връзка с призоваването и процесуалното представителство на ответниците. Впрочем, задачи към така допуснатата експертиза е поставила и самата страна. Въпросът е формулиран в съответствие с касационния довод за допуснато процесуално нарушение на съда, а именно – че същият е възложил експертиза не за установяване на обстоятелства, за които са нужни специални знания / правнорелевантни факти, визирани във въпроса / , а за формиране на правни изводи. Само на това основание въпросът е негоден да обоснове допускане на касационното обжалване, като несъответен на съдържанието на възражението на страната . Отделно от това, не се касае за формирани от вещото лице правни изводи .Такива биха били ако обосновават правни последици по конкретния спор, изводими от приет за установен релевантен факт, с които въззивният съд се е съобразил. Предмет на допуснатата експертиза е установяване съдържанието на чуждото право, напълно допустим, съгласно чл.43 КМЧП – акт, на чиято приложимост касаторите изначално се позовават. Въпросът, обаче, не е от естество да обоснове основание за допускане на касационното обжалване и предвид това, че независимо от събирането му, това доказателство не е формирало решаващ извод на въззивния съд, за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното съдебно решение. Като относим към довода за нарушение на чл.34 пар.2 от Регламента, поддържан поради невръчена на страната искова молба или друг равностоен документ за иницииране на производството, въпросът би удовлетворил общия селективен критерий, ако въз основа на заключението съдът е отрекъл установяването на такова нарушение. Съдът, обаче, е изходил от недоказаност на кумулативно изискуема предпоставка по чл.34 пар.2 от Регламента – решението да е постановено в отсъствие на страните, като отречена от съдържанието на самото решение.
Третият въпрос предпоставя директен отговор за правилността на атакуваното въззивно решение, на основания, различни от тези по чл. 288 ГПК и приложими в друга фаза на касационното производство - по чл. 281 т.3 ГПК. При това въпросът е формално относим към преценимо за признаването и допускане изпълнението на решението основание по чл.34 пар.1 от Регламента / „признаването явно противоречи на публичната политика в държавата – членка, в която се иска признаване /, различно от поддържаното с касационен довод от страната - по пар.2 на същата разпоредба. Съгласно чл.35 пар.3 предл. второ от Регламента, критерият за публична политика в чл.34 пар.1 не може да се прилага по отношение правилата относно компетентността. Дори да не би бил фактологичен - допускащ отговор въз основа на конкретните факти и доказателства, а не общоважим такъв по приложението на правна норма или правен принцип - както и относим към поддържано в хода на производството основание за непризнаване, въпросът не би бил обоснован и с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , с цитираната практика. В никое от решенията не е коментирано приложение на чл.34 пар.1 от Регламента.
По изложението на ЗАД „ Б. В. И. Груп„:
Формулираният от страната въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като относим към темпоралното действие на Регламента и приложимостта му в настоящата хипотеза - на инициирано производство преди приемането на Р. Б. - като сезирана държава - в ЕС, но при постановяване на съдебното решение, чието признаване и допускане до изпълнение се претендира, на основание Регламента, след приемането й за членка. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий с посоченото решение на СЕС по дело С-514/10. Изхождайки от това, че от развитието, структурата и целта на чл.66 от Регламента, понятието „ влизане в сила „ предвидено в разпоредбата, следва да се разбира като означаващо датата, от която Регламентът се прилага в засегнатите държави – членки, СЕС е приел, че чл.66 пар.2 от Регламента / разширяващ приложението на Регламента в две самостоятелни хипотези / трябва да се тълкува в смисъл, че за да се обоснове приложимост на този регламент за целите на признаването и изпълнението на съдебно решение, е необходимо към момента на постановяването на това решение, посоченият регламент да е бил в сила както в държавата членка по произход, така и в сезираната държава членка. Нито в диспозитива, нито от мотивите на решението е видно, че съдът е визирал кумулативно наличие на предпоставките на чл.66 пар.2 б.”а” или „б” от Регламента, за периода от образуването на производството и до влизане в сила на Регламента за сезираната държава, а и това в конкретната хипотеза – на обвързаност на държавата по произход с Регламента към момента на образуването на производството, е напълно необосновано. Хипотезите на чл.66 пар.2 изхождат от необвързаност с Регламента и на държавата по произход. Обвързаността й, обаче, автоматично удовлетворява изискването на чл.66 пар.2 б.”б” предл. първо от Регламента, доколкото съдът на държавата по произход е бил подчинен не на акт, основан на идентични, на принципите за определяне на компетентността в Глава ІІ на Регламент № 44/2001, принципи, а на самия Регламент. Видно е, че касаторът извежда тезата си от липсата на яснота в самото съдебно решение, за основанието на приетата от съда компетентност и доколко е в съответствие с правилата в Глава ІІ на Регламента, но последното е преодолимо именно чрез защитата на ответника в производството по признаване и допускане на изпълнението, ако сезираната държава би била обвързана от правилата на Регламента към този момент, като се съобрази и чл.35 пр. първо и трето от същия. Решението на СЕС е основано именно на нуждата от съблюдаване на баланса между интереса на ищеца от бързо, сигурно и ефективно изпълнение на съдебното решение, постановено в негова полза в държавата по произход / правилата относно признаването и изпълнението са основно насочени към неговата защита / и интереса на ответника от постановяването на решение в съответствие с правилата на Регламент № 44/2001 относно компетентността / установени в подчертан интерес на ответника /. Очевидно са съпоставени / ясно изводимо от заключението на генералния адвокат P.Cruz Villalon / хипотезата на обвързаност с Регламента единствено на държавата по произход – към момента на образуване на производството и към момента на постановяване на съдебното решение, спрямо възприетата с решението хипотеза на обвързаност и на държавата по произход и на сезираната държава, към момента на постановяване на решението и възможната защита на ответника в двата случая, като „установен в трета държава„ към момента на образуване на производството.Във втория случай, макар да би била определена по реда на чл.4 пар.1 компетентността на съда, обвързаността с Регламента на сезираната държава към датата на постановяване на решението би предоставила на ответника защита по отношение признаването и изпълнението му, съгласно правилата на Регламента, установени в негова полза. В тази връзка е акцентирано и на чл.26 от същия. Позоваването на предпоставките в чл.66 пар.2 в заключението на генералния адвокат, на което за яснота акцентира касатора, е в напълно различен смисъл и само спрямо конкретната хипотеза по спора пред СЕС - на постановено съдебно решение, предходно на влизане в сила на Регламента за сезираната държава.
Тъй като отговор на въпроса настоящият състав намира за даден с решението на СЕС по тълкуването на чл.66 пар.2 от Регламента, допускането на касационното обжалване не може да бъде обосновано в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – поради нужда от тълкуване на неясна, непълна или противоречива разпоредба, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, нито се обосновава нужда от отправяне на преюдициално запитване по допълнително тълкуване на разпоредбата. Съвпадащото с така даденото задължително тълкуване решение на въззивния съд изключва и „очевидна неправилност”, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Отделно от това, че неправилност, изводима от неправилно тълкуване на правна норма, винаги предпоставя самостоятелна тълкувателна дейност на контролиращия съд – предмет на производство по чл.290 ГПК и след допускане на касационното обжалване, което обективно изключва възможността за директен извод за очевидна неправилност.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „Б. В. И. Груп „, на основание чл. 628 и сл. ГПК, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по тълкуване на чл.66 пар.2 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2838/18.12.2019 г. по т. д.№ 5452/2015 г. на Софийски апелативен съд, по касационните жалби на „Транскапитал„ ЕООД и ЗАД „Б. В. И. Груп „.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: