РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 09.03.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№86 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Х. Х. срещу решение №11973 от 09.09.2020 г. по т. д.№4284/2018 г. на САС. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение от 13.06.2018 г. по т. д.№ 1436/2017 г. на СГС, е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка АД /н/ иск по чл.59, ал.5 от ЗБН и е обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане с изявление на А. Х. Х. с вх.№ 12012/18.11.2014 г. за сумата от 418 000 лв., освен за частта, която би получила при разпределение на осребреното имущество.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в посочената част поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл.266 от ГПК не са приети представени пред въззивната инстанция доказателства, а и въззивният съд не е изпълнил задълженията си да прецени представените доказателства в цялост. Навеждат се доводи, че липсва основание за сключване на договора за встъпване в дълг, както и че е налице неправилно приложение на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН /ред., ДВ бр.22 от 2018 г./ и неприложимост на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН - ДВ бр.22 от 2018 г., като противоречащ на Конституцията на Република България, на чл.1 от Допълнителен протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на ЕСПЧ по приложението...