О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№142

София, 08.03.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4171 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Н. В. М., чрез адвокат С. С., срещу въззивното решение на Окръжен съд - Пловдив №214/12.07.2021г. по в. г.д.№1022/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение.

Насрещната страна В. С. В., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Л. К., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като в жалбата не са изложени въпроси, които да не са изяснени от законодателството и утвърдената практика и които да изискват допълнително произнасяне от ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Асеновград, с което е отхвърлен предявения от Н. В. М. срещу В. С. В. иск за разваляне на сключения на 18.12.2019г. между В. Н. В. и В. С. В. договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нот. акт №30, т.2, рег.№1268, дело №213/2018г. на нотариус Р. Й., нотариус №695 на НК с район на действие Районен съд Асеновград, поради неизпълнение на задълженията от страна на В. С. В., на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Страните по делото са наследници по закон на В. Н. В., поч. на 01.04.2020г., като ищцата Н. М. е негова дъщеря, а ответника В. В. – преживяла съпруга. 2/ С договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нот. акт №30, т.2, рег.№1268, дело №213/2018г. на нотариус Р. Й., нотариус №695 на НК с район на действие Районен съд А. В. В. е прехвърлил на В. В. подробно описаните в него недвижими имоти, както срещу досега полаганите грижи от приемателя спрямо прехвърлителя, така и срещу задължението за грижа към него за в бъдеще при болест, немощ и старост, изразяващи се в осигуряване на храна, отопление, лекарства и лекарска помощ, като осигури един нормален живот, какъвто е водил до сега. Уговорено е, че приемателят ще осъществява грижите в имота, предмет на нотариалния акт, като не може да налага грижи, които прехвърлителят не желае да приема, нито да му налага начин на живот, който той не е готов да следва. 2/ От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел за установено, че В. и В. Вакрилови са имали дълъг съвместен живот, като са живели единствено и само в жилището на В., което е с площ от 33 кв. м. Свидетелите посочват, че двамата са живели заедно повече от 20-25 години. Поначало В. не е искал В. да работи, а да се издържат от двата търговски обекта, от които получавали наеми. В. се грижела добре за семейството си. Според д-р В., В. бил в известна степен сам виновен за развитието на болестта си /бъбречна недостатъчност/, защото негова колежка – лекар в болницата му казала, че В. вместо да спазва процедурата по хемодиализа, която продължавала 2-3 часа, я извикал и искал да спрат апарата след първите 20-30 минути. Даже казала, че някой път пропускал процедурите. Според д-р В. семейството живеело добре и домът му бил чист. Ответницата е предоставяла ежедневни грижи за съпруга си – прехвърлител, като го е придружавала с линейката до болницата, когато е било необходимо, винаги се е грижила за общото им домакинство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установен факта на изпълнение на поетите с договора алеаторни задължения от страна на ответника В. В. да се грижи и да издържа прехвърлителя В. В., съобразно волята на страните по договора. Посочил е, че обстоятелството, че В. В. не е работила е ирелевантно. Още повече, че по делото е установено, че същата е получила значителни лични доходи след изплащане на дял в резултат на уравнение при делба на сънаследствен недвижим имот, така че не може да се наложи извод, че тя не е разполагала с никакви средства в рамките на процесните четири месеца. Направил е извод, че факта, че прехвърлителят В. е починал четири месеца след сключване на договора не влияе върху действителността на същия, понеже по естеството си той има алеаторен характер. По тези съображения е намерил предявените искове за неоснователни.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Ако бъде сключен договор, съгласно който единият съпруг придобива имот, лична собственост на другия, той трябва ли да полага различни грижи за семейството от тези посочени в чл.14 и чл.21 от СК? 2/ Ако двама човека са семейство, възмездни ли следва да са грижите, които полагат един към друг? Твърди се, че отговорите на тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:

За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставените обуславящи въпроси да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай въпросите, поставени в изложението на касационните основания, са неотносими, тъй като не са включени в предмета на спора, нито са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело. Сочените в тях твърдения не са били въвеждани в производството и не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на решението, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. По отношение на тях не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а атакуваният съдебен акт не е постановен в противоречие с формираната константна и задължителна практика на ВКС по отношение допустимостта на договорите, сключени между съпрузи за прехвърляне на имущество – индивидуална собственост, срещу задължение за издръжка и гледане, както и за допустимостта на договорите за издръжка и гледане със смесен характер, при които една част от имота се прехвърля срещу минали, а друга част срещу бъдещи издръжка и грижи /ППВС №4/03.08.1983г., решение по г. д.№2084/2018г. на ВКС, ІІІ г. о., г. д.№528/2012г. на ВСК, ІV г. о. и др./. Останалите твърдения в изложението представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в атакуваната му част, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът Н. В. М. следва да бъде осъдена да заплати на В. С. В. сумата от 400лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №214/12.07.2021г. постановено от Пловдивски окръжен съд по в. г.д.№1022/2021г.

ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. С. В., ЕГН [ЕГН] сумата от 400лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: