3№ 95

гр. София,07.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 666 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. С. като пълномощник на Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. срещу определение № 202 от 23.01.2020г. по в. гр. д. № 575/19г. на САС в частта, с която е оставена без уважение молбата им с правно основание чл.248 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като при договорена безплатна правна защита се третира по различен начин възнаграждението, определено от съда. Сочи, че съгласно чл.38, ал.2 ЗАДв. съдът следва да определи адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, и да осъди другата страна да го заплати, като никъде не е посочено, че тази разпоредба следва да се прилага при спазване на правилата на чл.78 ГПК. Поради това счита, че възнаграждението за първоинстанционното производство следва да се изчисли съобразно размера на присъденото общо обезщетение, а не на база уважена спрямо отхвърлена част, доколкото в случая ищците не са заплащали адвокатско възнаграждение, респ. – на тях не им се дължи възстановяване на такъв разход. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1836 лева.

Ответникът ЗК „Лев инс” АД не представя отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

С решение № 60117 от 01.02.2022г. по т. д. № 667/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. е отменено решение № 2419 от 06.11.2019г. по в. гр. д. № 575/2019г. на САС, 2 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр. д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав, са отхвърлени предявените от Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. против ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, претендирани от всеки от тях, както и в частта, в която Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. са осъдени да заплатят на ЗК „Л. И. АД разноски за държавна такса за въззивното производство разликата над 1200 лева, вместо което ЗК „Л. И. АД, е осъдено да заплати на Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по 30 000 лева на всеки от тях, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влезлите в сила части от решение № 7142 от 15.11.2018г. по гр. д. № 5028/2016г. на СГС, I ГО, 6 състав и решение № 2419 от 06.11.2019г. по в. гр. д. № 575/2019г. на САС, 2 състав / за неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка С. Х. М. при ПТП, настъпило на 12.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014г. до окончателното плащане; ЗК „Л. И. АД е осъдено да заплати на адв. П. П. С. сумата 2488,50 лева - допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, както и сумата 3654 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция; Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. са осъдени да заплатят на ЗК „Л. И. АД допълнително сумата 520,50 лева - разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, за първоинстанционното производство, както и сумата 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция; ЗК „Л. И. АД е осъдено да заплати по сметка на ВКС сумата 3600 лева - държавна такса съобразно уважената част от иска, както и по сметка на СГС сумата 62,50 лева - разноски за вещо лице и свидетели, изплатени от бюджета на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, като взе предвид, че с решението по т. дело № 667/2020г. на ВКС са определени съобразно изхода на спора разноските, дължими за всички инстанции, в това число дължимото се на адв. С. адвокатско възнагражнедие на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв. за първата инстанция, намира, че подадената частна жалба срещу определение № 202 от 23.01.2020г. по в. гр. д. № 575/19г. на САС към настоящия момент е без предмет, поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адв. П. С. като пълномощник на Я. Ш. М., Р. Я. М. и В. Я. С. частна жалба срещу определение № 202 от 23.01.2020г. по в. гр. д. № 575/19г. на САС в частта, с която е оставена без уважение молбата им с правно основание чл.248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: