Образувано по касационна жалба „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД (със старо фирмено наименование „КУМЕРИО МЕД” АД), гр. П., Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Н. Л. М. Треан, чрез адв. Д. Й., против Решение № 18 от 14.04.2009 год. на Административен съд – София град, І отделение, 7 състав, постановено по адм. д. № 5473/2008 год. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на „К. М.” АД, гр. П. срещу решение № К47-0505/15.07.2008 г. на началника на М. С..
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснованост извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос.
Иска се отмяна на съдебното решение и на митническия акт и присъждане на разноски.
Ответникът - Началникът на М. С. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на Първо „А” отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна, поради следното:
1. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 501/10.10.2007 г., дружеството - касационен жалбоподател е оформило под режим „освобождаване за крайно потребление” стоки - меден концентрат от Турция. Митническата стойност е приета въз основа на представените към митническите декларации провизорна фактура № PI.07.636CY/05.10.2007 г. и митните сборове и другите публични държавни вземания са взети под отчет и са платени от жалбоподателя. С молба вх. № 238 от 20.06.2008 г. на „К. М.” АД до МБ-Пирдоп е поискано издаване на решение по чл. 19 от ЗМ и чл. 6 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за промяна на митническата облагаема стойност по посочените по-горе ЕАД, като е представена и финалната фактура № FI.07.790.CY/03.12.2007 г. за тези стоки. На 15.07.2008 год. е издадено процесното пред първоинстанционния съд Решение, с което е определено вносно митническо задължение в размер на 7174,20 лв. – ДДС за доплащане и законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. На 16.07.2008 год. дружеството е получило решението и е платило главницата на допълнителните задължения на 23.07.2008 год.
2. За да отхвърли жалбата на дружеството против процесния митнически акт в обжалваната им част, административният съд е приел, че задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение и на датата на възникване на митническо задължение за внос/датата на подаване на ЕАД/ става изискуемо и задължението за плащане на ДДС като покана не е необходима, за да изпадне длъжникът в забава, защото падежът на задължението е законово определен.
Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост.
3. Съгласно чл. 16 ал.1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, §1 б. ”а” и §2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 §1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221 §1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222 §1 б. ”а” от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232 §1 б. ”б” МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит.
4. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218,§ 2 от МК. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на член 201, параграф 1, буква а) и параграф 2 във връзка с член 214, член 222, параграф 1, буква а) и член 232, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността.
4.1. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, §1 „б” МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 §1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението „съгласно член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице.
Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202-205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23).”
4.2. От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214 §3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е.
4.3.Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи на ответника по касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал.1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи : „Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове”. Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232 §1 б.”б”МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че „митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект.” Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: „Когато, с изключение на посочените в параграф 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105.”
При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо. След като жалбоподателят е заплатил допълнително-определения размер на ДДС в срока, даден му с поканата за плащане, той не дължи лихви за забава върху посочения размер главница.
4.4. Не е основателен и доводът на ответника по касационната жалба в писмената защита по съществото на делото, че жалбоподателят дължи лихва, защото изобщо не му е предоставен срок за изпълнение, съответно първоинстанционният съд неправилно е приел, че длъжникът изпада в забава без покана, тъй като срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която пък е тази на подаването на ЕАД. Това е така, защото разпоредбата на чл. 54 ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с „датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове”, а не тази на възникване на митническо задължение. При това, липсата на покана за плащане би довела изобщо до недължимост на лихви за забава, макар в случая да е установено, че такава покана е получена от дружеството след издаване на процесното решение на митническия орган, но преди последващото вземане под отчет на допълнителното задължение и в 7-дневен срок длъжникът е заплатил задължението си за главницата.
Съдебното решение като неправилно следва да се отмени, като вместо него бъде постановено ново по същество, с което по жалба на касатора оспореният митнически акт бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част. При този изход на процеса ответникът следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1163,12 лв., от които 75 лв.-ДТ и 1088,12 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо „А” отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
Решение № 18 от 14.04.2009 год. по адм. д. № 5473/2008 год. на Административен съд – София град, І отделение, 7 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
по жалба на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД (със старо фирмено наименование „КУМЕРИО МЕД” АД), гр. П., Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Н. Л. М. Треан, решение № К47-0505/15.07.2008 г. на началника на М. С. в частта, с която е определено допълнително държавно вземане за ДДС в размер на 7174,20 лв. да бъде заплатено ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението. ОСЪЖДА
М. С. да заплати на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД (със старо фирмено наименование „КУМЕРИО МЕД” АД), гр. П., Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Н. Л. М. Треан, деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1163,12 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Ч./п/ С. П.
М.Ч.