Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Т. Г., гр. С. З., бул. „Руски“ №62, вх. „А“, ет. 5, ап. 16 срещу решение №1551 от 07.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №11108/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Георгиев срещу принудителна административна мярка – принудително преместване на паркирано превозно средство, разпоредено на 10.10.2012 г. от служител на Столичния инспекторат към Столична община и прекратил съдебното производство в частта по иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 75, 00 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение в частта, с която жалбата му е отхвърлена за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а в прекратителната част за недопустимо. Съдът не установил точното място, на което бил паркиран преместеният принудително автомобил. Посоченото в съдебното решение местоположение „ул. „Проф. Г. Б.“ срещу №4“ счита, че е до голяма степен неуточнено и би могло да обхваща значителна по размер територия. Факта, че урегулиран поземлен имот ІІ- 2700

попада в устройствена зона за самостоятелни терени за локални градини и озеленяване, която зона на основание чл. 10 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) е в обхвата на зелената система, не установява местоположението на автомобила, тъй като по делото няма доказателства, че автомобилът се е намирал в този поземлен имот. Съдът се е позовал на недопустимо доказателствено средство – снимков материал. Член 189, ал. 15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на който се позовал съдът, е относим за административнонаказателния процес. С., че дори и да се приеме за годно доказателство представения снимков материал от него не може да се установи...