О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

гр. София, 04.03.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 871 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Д., [населено място], срещу решение № 12265/06.11.2020г., постановено по в. гр. д.№ 23/2020г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5565/19.07.2019г. по гр. д.№ 9148/2018г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „У. Б. АД, [населено място], на основание чл.430 ТЗ по договор за банков кредит № 93 от 24.04.2017г. сумите: 614,67 евро падежирала главница за 4 бр. вноски с настъпил падеж за периода от 05.12.2016г. до 05.03.2017г.; 48941,21 евро предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от 06.07.2018г.; 1173,03 лв. просрочена възнаградителна лихва върху 4 бр. месечни вноски за периода от 05.12.2016г. до 31.03.2017г.; 3891,47 евро лихва за забава върху главницата от 48941,21 евро за периода от 31.03.2017г. до 05.07.2018г. и сумата от 12,91 евро наказателна лихва върху сумата от 614,67 евро за периода от 28.12.2016г. до 31.03.2017г.

Подадена е и насрещна касационна жалба от „У. Б. АД в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за главница до предявения размер от 55028,32 евро; за лихва за забава на просрочена главница над уважения размер до сумата от 34717,29 евро и за периода от 05.09.2013г. до 05.12.2016г.; за наказателна лихва върху просрочие за периода от 05.06.2013г. до 05.07.2018г. – над уважения размер до 4946,28 евро и за периода от 05.06.2013г. до 27.12.2016г., както и за договорна лихва в размер на 2265,50 евро за периода от 05.06.2013г. до 05.12.2013г.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно в обжалваните от тях части, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадена са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.04.2007г. между страните е сключен договор за кредит, като банката е предоставила на В. Д. сумата от 62400 евро за покупка на жилище и довършителни работи със срок на погасяване 05.05.2032г. С нотариална покана от 10.02.2017г., връчена при условията на чл.47, ал.1 ГПК на 31.03.2017г., кредиторът е уведомил длъжника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза решаващият състав е посочил, че три погасителни анюитетни вноски с падежи от 05.09.2013г. до 05.11.2013г. са просрочени, което е довело да обявяване на кредита за предсрочно изискуем с поканата от 10.02.2017г. Софийският апелативен съд е счел, че не са неравноправни клаузите на т.4, т.11.1, т.11.1.1 и т.11.1.2, а клаузата по т.11.1.3 от общите условия, предоставяща възможност за едностранна промяна на лихвения процент е неравноправна съгласно чл.143, т.10 ЗЗП /в редакцията към 13.04.2007г./. Вследствие на тези изводи е определена възнаградителната лихва по кредита в размер на 6,75% по първоначалния договор. Надвнесените суми за лихви към 05.12.2013г. в размер на 6018,47 евро са прихванати с вноските с настъпил падеж след тази дата и задължението е изчислено към дата 31.03.2017г. в размер на 614,67 евро вноски с настъпил падеж за периода от 05.12.2016г. до 05.03.2017г. и 48941,21 евро предсрочно изискуема главница.

Възражението на длъжника настоящ касатор за липса на необходимото съдействие от страна на банката за погасяване на кредита е счетено за неоснователно. Погасяването на задължението по договора е следвало да става ежемесечно на пето число по определена сметка в банката. Тази сметка за периода от 24.04.2007г. до 17.12.2018г. била с последни цифри 707986. Банката е наложила запор на сметки на Д. въз основа на издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС, но сметката, по която следвало да става погасяването на кредита, не била свързана със запорите, поради което кредитополучателят не бил лишен от възможност да изпълни задължението си. Просрочието на три месечни вноски за периода от 05.09.2013г. до 05.11.2013г., както и разменената кореспонденция между страните установявали липса на предложено изпълнение.

Формираният извод е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с нотариалната покана от 10.02.2017г., като са присъдени падежиралите вноски за периода от 05.12.2016г. до 05.03.2017г. в размер на 614,67 евро, предсрочно изискуемата главница от 48941,21 евро, съответно възнаградителната лихва върху просрочените вноски за главница за периода от 05.12.2016г. до 31.03.2017г. в размер на 1173,03 евро и върху просрочената главница в размер на 3891,47 евро, както и наказателна лихва от 12,91 евро. Искът за възнаградителна лихва в размер на 2265,50 евро за периода от 05.06.2013г. до 05.12.2013г. е отхвърлен като неоснователен предвид надвнасянето на сумата от 6018,47 евро.

Касаторът В. Д. се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 и чл.280, ал.1, т.1 и т.2, пр.2, евентуално т.3 ГПК, като е формулирал два материално правни въпроса: 1.“Налице ли е забава на кредитора, изразяваща се в неоказване на съдействие от страна на банката при погасяване на кредита, а именно уведомяването на кредитополучателя в началото на месец февруари 2017г., че той вече не може да внася пари нито по личната си сметка (BG 15), нито по някоя от техническите /специални сметки (BG38, респ. BG 60), а предлага кредитополучателят да намери трето лице, чрез което да погасява кредита?“ и 2.“Неравноправна ли е поради несъразмерност клаузата на процесния дългосрочен договор за кредит (25г.) за обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка по кредита (48941,21 евро) при 4 броя просрочени вноски по главницата в общ размер на 614,67 евро?“. Поставени са и процесуални въпроси, които могат да се обобщят като въпрос за разпределението на тежестта на доказване при въведени твърдения за отрицателни факти, в случая – за неоказване на съдействие от страна на банката, както и са заявени доводи за нарушение на чл.7, ал.3 ГПК, тъй като съдът следвало да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори. Последният довод е изразен в касационната жалба и е свързан с втория поставен въпрос относно липсата на произнасяне от съда относно неравноправния характер на клаузата за предсрочна изискуемост.

Касаторът „У. Б. АД въвежда основанията по чл.280, ал.2, пр.3 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.„Налице ли е индивидуално договаряне на всички клаузи в двустранен договор за банков кредит, когато същият е сключен по искане на кредитополучателя след предварително проведени преговори с него, след запознаване на кредитополучателя с неговото съдържание, както и при липса на искане от негова страна за промяна на която и да било от клаузите на договора при неговото подписване?“; 2.“Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков ипотечен кредит, с които банката има възможност едностранно да определя размер на един компонент на лихвения процент, съобразно промяната на пазарните условия?“ и 3.“Като услуга пряко обвързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на банката, приложима ли е разпоредбата на чл.143, т.12 ЗЗП по отношение клаузите, включени в договора за банков кредит?“.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице въведеното и с двете касационни жалби основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Посочените пороци не се разкриват в обжалваното въззивно решение.

Първият от въведените от касатора Д. материално правни въпроси и процесуалният въпрос за разпределение на тежестта на доказване при твърдения за отрицателни факти не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че не е налице неоказване на съдействие от страната на банката, като е извършил преценка на установени по делото факти и обстоятелства. Не са изложени конкретни съображения, от които да се направи извод, че е допуснато нарушение при разпределение на доказателствената тежест. Приетият за недоказан факт, че банката е изискала от кредитополучателя да посочи трето лице, което да погаси кредита, не представлява подлежащ на доказване отрицателен факт. В този смисъл доводите са изцяло свързани с обосноваността на въззивното решение, а не представляват правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, каквото е заявеното основание за допускане на касационно обжалване.

Вторият материално правен въпрос на касатора Д., обоснован и с довод за нарушение на чл.7, ал.3 ГПК, отговаря на условията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът за задължението на съда служебно да се произнася по неравноправни клаузи в потребителските договори е разяснен в решение № 23/07.07.16г. по т. д.№ 3686/14г. на ВКС, І т. о., а след изменението на ГПК с ДВ бр.100/2019г. следва от изричната разпоредба на чл.7, ал.3 ГПК. В случая, трябва да се има предвид и, че в допълнителния отговор на исковата молба ответникът Д. е направил възражение за неравноправност на клаузата на т.16 от общите условия относима към предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит. По материално правния въпрос за неравноправност на клаузата за предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с Решение от 14.03.2013г. на СЕС по дело С-415/11. В това решение, както и в Решение от 26.01.2017г. на СЕС по дело С-421/14 е дадено тълкуване на Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори, които са от значение за решаване на спора по конкретното дело.

По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС и на основание чл.280, ал.1, т.2, пр.2 ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос за значението на неизпълнението като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит, при преценката за евентуално неравноправен характер на клауза в общите условия за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на СЕС.

Поставените въпроси в насрещната касационна жалба не отговарят на въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По тези въпроси съществува практика на ВКС, като например: решение № 98/2017г. по т. д. № 535/2016г. на II т. о., решение № 51/04.04.2016г. по т. д. №504/2015г. на II т. о. – по първия въпрос, и решение № 231/ 06.03.2018 г. по т. д.№ 875/ 2017 г. на I т. о., цитираните от въззивния съд решение № 92/09.09.2019г. по т. д.№ 2481/17г. на ІІ т. о. и решение № 9/27.02.2020г. по т. д.№ 62/19г. на І т. о. – по втория и третия въпроси. Наличието на практика на ВКС, на която въззивното решение съответства изключва допускане на касационно обжалване за разрешаване на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът В. Д. следва да заплати държавна такса в размер на 2114,64 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12265/06.11.2020г., постановено по в. гр. д.№ 23/2020г. от Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 5565/19.07.2019г. по гр. д.№ 9148/2018г. на Софийски градски съд за осъждане на В. Т. Д. да заплати на „У. Б. АД, [населено място], на основание чл.430 ТЗ по договор за банков кредит № 93 от 24.04.2017г. сумите: 614,67 евро падежирала главница за 4 бр. вноски с настъпил падеж за периода от 05.12.2016г. до 05.03.2017г.; 48941,21 евро предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от 06.07.2018г.; 1173,03 лв. просрочена възнаградителна лихва върху 4 бр. месечни вноски за периода от 05.12.2016г. до 31.03.2017г.; 3891,47 евро лихва за забава върху главницата от 48941,21 евро за периода от 31.03.2017г. до 05.07.2018г. и сумата от 12,91 евро наказателна лихва върху сумата от 614,67 евро за периода от 28.12.2016г. до 31.03.2017г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.

УКАЗВА на касатора В. Т. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 2114,64 лв. по сметка на ВКС.

Делото да се докладва на председателя на І т. о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните, а в случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.