Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр. София, 02.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Петя Шишкова

2. Димитрина Ангелова

при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Маринова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 1079 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив против присъда № 260068 от 21.09.2021 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 102/2021 г.

В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е възприел превратно доказателствата, в разрез с формалната логика, поради което е достигнал до неправилния извод за отсъствието на извършено престъпление от подсъдимия Г.; допуснал e съществено процесуално нарушение, касаещо оценката на доказателствата, като не е съобразил принципа за формиране на вътрешното убеждение, закрепен в чл. 14 НПК. Допълнително се излагат съображения, че съдът е кредитирал изцяло свидетелски показания (св. З. Г., св. Г.) и обясненията на подсъдимия, които съвпадали едва в хода на съдебното следствие пред последния въззивен състав и противоречали на дадените на досъдебното производство и пред друг съдебен състав; от мотивите не става ясно защо съдът е кредитирал едните, а не другите; при оценката на доказателствата е подходил безкритично, тъй като не взел предвид близостта между част от свидетелите и не е отчел появата на св. Г. в съдебната фаза на процеса, за когото никой не е споменавал на досъдебното производство. Счита, че законът е бил...