О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4449София, 29.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3907 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 1609 от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1597/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение № 261844/21.03.2022 г. по гр. д. № 14809/2018 г. на Софийски градски съд, с което производството по предявения иск по чл.33, ал.2 ЗС е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 50465/2020 г. на Софийския районен съд.

Въззивният съд е приел, че гр. д. № 14809/2018 г. на Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, предявен от М. К. П. /починал, заместен от наследниците си С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П./ срещу К. П. П. и Р. П. С., за изкупуване на 1/6 и част от четири недвижими имота, продадена между ответниците с нотариален акт № ..../28.06.2018 г. Искането е обосновано с твърденията, че имотите, предмет на нотариалния акт, са били съсобствени между М. К. П., К. П. П., Р. П. С., Е. П. П. и А. С. П.; че вследствие на извършени в периода 10.12.2002 г. - 28.06.2018 г. дарствени разпореждания е настъпила промяна в съсобствеността, при която Р. С. е загубила правата си; че нови съсобственици в имота са С. Р. Д., Р. Р. С., И. Р. С. и В. М. Р. С., както и че на 28.06.2018 г. К. П. П. е продал на Р. С. собствената си 1/6 ид. част от имотите, без да направи предложение за изкупуване до ищеца.

Прието е, че гр. д. № 50465/2020 г. на Софийския районен съд е образувано по иск за делба на недвижими имоти, предмет на продажбата по описания нотариален акт. Искът е предявен от Р. П. С. и съпруга Р. М. А. Х. С. срещу М. К. М., Е. Х. П., С. Р. Д., Р. Р. С., И. Р. С. и В. М. Р. С.. В това производство Е. Х. П. е направила възражение по чл.76 ЗН с искане да бъде прогласена за относително недействителна продажбата по посочения по-горе нотариален акт, извършена между К. П. П. и Р. П. С..

При тези данни въззивният съд е приел, че правилно е било спряно производството по иска по чл.33, ал.2 ЗС до решаване на преюдициалния спор по чл.76 ЗН, който ще бъде разгледан в делбеното производство. Искът за изкупуване може да бъде уважен само ако договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № .../28.06.2018 г., е валиден и е породил правни последици. В случай, че продажбата е относително недействителна спрямо съделителите в делбеното производство, какъвто се явява и ищецът по чл.33, ал.2 ЗС, респ. неговите наследници, то не би имало продажбено правоотношение, по което частните жалбоподатели С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П. да заместят купувача чрез исканото изкупуване.

Прието е, че обратната обусловеност между делбеното производство и производството по чл.33, ал.2 ЗС би била налице в случай, че в делбеното производство не е предявен инцидентен иск или възражение по чл.76 ЗН, но настоящата хипотеза не е такава.

Прието е също, че ирелевантно за частното производство е обстоятелството дали Е. П. има права в съсобствените имоти, тъй като този въпрос ще се решава в делбеното производство. За настоящото частно производство е достатъчно това, че в делбата е направено възражение по чл.76 ЗН и този спор е преюдициален по отношение на иска по чл.33, ал.2 ЗС.

Прието е, че дори да са налице твърдените от частните жалбоподатели нарушения на първата инстанция във връзка с връчването на препис от молбата по чл.229, ал.1, т.4 ГПК на ищеца М. П., съответно на неговите наследници, то това не съставлява основание за отмяна на обжалваното определение. Частните жалбоподатели са имали право да изложат в жалбата си всички възражения по искането за спиране на производството и да ангажират доказателства, което те са сторили.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от С. М. П. и В. С. М.-П., действаща лично и като настойник на М. М. П..

Жалбоподателите излагат подробни съображения защо считат, че Е. Х. П. е престанала да бъда съсобственик в делбените имоти още преди образуване на делото за делба, като се позовават и на конкретни доказателства, които са представили пред въззивния съд. Освен това сочат, че предмет на иска за делба, предявен от Р. П. С., са само два от общо четирите имота, които са предмет на продажбата по нотариален акт № .../28.06.2018 г. Считат, че изходът на спора по чл.33, ал.2 ЗС ще определи дали съпрузите Р. и Р. С. са активно легитимирани да предявят иск за делба, затова преюдициален е спорът по чл.33, ал.2 ЗС спрямо иска за делба, в който е направено възражение по чл.76 ЗН, но от лице, което вече не е съсобственик на делбените имоти. Въззивният съд изобщо не обсъдил писмените доказателства, които жалбоподателите представили пред него във връзка с доводите си в жалбата, нито изискал делбеното производство, за да прецени всички доказателства по него и връзката на преюдициалност между делата. Съдът потвърдил първоинстанционното определение за спиране на производството по чл.33, ал.2 ЗС въз основа на данни от съдебно удостоверение за предмета на делбеното дело, без да даде възможност на частните жалбоподатели да оспорят това удостоверение. Посочено е също, че дори да се приеме, че е ирелевантно за частното производство дали Е. Х. П. има дял в съсобствеността, то съвсем релевантен е фактът, че тя е извършила акт на разпореждане с притежаваните от нея наследствени идеални части, поради което няма правото да прави възражение по чл.76 ЗН. И на последно място жалбоподателите считат, че следва да се спре производството по делото за делба до приключване на спора по чл.33, ал.2 ЗС.

В изложението към частната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси:

1. Може ли посочен в исковата молба съделител в делбено дело да направи с отговора на исковата молба правно релевантно възражение по чл.76 ЗН, след като е доказано, че преди да е извършена делба той е извършил разпореждане с идеалните си части от наследствените имоти в полза на трето за съсобствеността лице и може ли така направеното възражение да послужи като единствено основание за спиране на производството по друго дело, правният спор по което е по чл.33, ал.2 ЗС, а страните по него са част от съделителите по делбеното производство /направилият възражението по чл.76 ЗН не е страна по делото по чл.33, ал.2 ЗС/.

По този въпрос въззивното определение влизало в противоречие с т.2 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.

2. Какво е отношението на преюдициалност между производството по чл.33, ал.2 ЗС и делбеното производство, в което ответниците по иска по чл.33, ал.2 ЗС искат делба на част от имотите, предмет на делото по чл.33, ал.2 ЗС, а като един от съделителите те сочат лице, което не е съсобственик в исканите за делба имоти, но това лице прави възражение по чл.76 ЗН, което е единствено основание за спиране на производството по чл.33, ал.2 ЗС до влизане в сила на решението по делбеното дело.

По този въпрос жалбоподателите сочат определение № 531/09.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3837/2017 г. на ВКС, IV-то г. о. , като считат, че връзката на преюдициалност между делата е обратна на тази, която е посочил съдът. Отделно от това по този въпрос поддържат и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, жалбоподателите отново обосновават с нарушената според тях връзка на преюдициалност между делата.

Ответникът в производството К. П. П. оспорва частната касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускането до разглеждане по същество. Първият въпрос въобще не бил предмет на изследване във въззивното определение, а освен това жалбоподателите неправилно тълкували постановките на т.2 на ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение само страната по относително недействителна сделка не може да прави възражение по чл.76 ЗН за тази сделка, но настоящият случай не бил такъв, тъй като Е. П. е направила възражение по чл.76 ЗН, което касае сделка по разпореждане с наследствена идеална част от имоти, по която тя не е страна. Във втория въпрос също се поставял фокус върху материалната легитимация на Е. П. да прави възражение по чл.76 ЗН, без да е съсобственик на делбените имоти. По същите съображения и този въпрос не отговарял на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложено е и виждането на ответника, че по въпроса за преюдициалността между делата въззивното определение било в съответствие с практиката на ВКС - определение № 21 от 3.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6145/2015 г., II г. о.; определение № 52 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 41/2010 г., I г. о. и определение № 210 от 21.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 134/2012 г., I г. о. Посочено е също, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано, както и че не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Изложени са и доводи да неоснователност на частната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция за спиране на производството по делото. Не е налице и пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на жалбата.

Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по двата въпроса, поставени в изложението към частната касационна жалба. Въпрос № 1 действително не е обуславящ за изхода на частното производство, тъй като преценката дали съделител в делбено дело може да направи валидно възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на сделката, предмет на иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС по друго дело, се прави в самото делбено производство, а не от съда, който разрешава спора за обусловеността между иска по чл.33, ал.2 ЗС и спора по чл.76 ЗН. За съда в настоящото частно производство е от значение единствено обстоятелството, че по делото за делба е направено възражение по чл.76 ЗН, но той не може да преценява дали това възражение изхожда от материалноправно легитимирано лице. Въпрос № 2 не може да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като посоченото от жалбоподателя определение № 531/09.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3837/2017 г. на ВКС, IV-то г. о. е различно и не сочи на противоречие с обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд. В определението на ВКС се разисква връзката на преюдициалност между производството, в което едно вземане е предявено с иск, а другото - с възражение за прихващане от една страна, и производството, в което се оспорва правоотношението, от което произтича предявеното възражение за прихващане. Тези проблеми не стоят по настоящото дело.

Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос № 2, уточнен от настоящия състав съобразно правомощията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Когато трето за съсобствеността лице, което е приобретател по договор за продажба на идеална част от съсобствен наследствен недвижим имот, предмет на иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, предяви иск за делба на същия имот и по този иск наследник, различен от прехвърлителя, направи възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на сделката, предмет на иска по чл.33, ал.2 ЗС, кой спор е преюдициален – този по чл.33, ал.2 ЗС или този по чл.76 ЗН.

Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като именно това е спорът, разрешен от въззивния съд. По въпроса няма практика на ВКС, което налага допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочената от ответника К. П. П. практика на ВКС разглежда връзката на преюдицилност между споровете по чл.33, ал.2 ЗС и чл.76 ЗН в хипотези, които са различни от настоящата. Така в определение № 21 от 3.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6145/2015 г., II г. о., се приема, че спорът за делба, по който е предявен евентуален иск по чл.76 ЗН, е преюдициален спрямо този по чл.33, ал.2 ЗС, но само защото едва с решението по делбата ще се разреши и един друг преюдициален спор – дали има валидно завещание, което изключва правата на продавача по договора, оспорен по реда на чл.33, ал.2 ЗС, т. е. дали този продавач ще се окаже съсобственик с лицето, предявило иска за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС. Определение № 52 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 41/2010 г., I г. о. и определение № 210 от 21.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 134/2012 г., I г. о. разглеждат случаи, при които с исковете по чл.76 ЗН и чл.33, ал.2 ЗС се атакуват различни сделки на разпореждане със съсобствени идеални части от имот, докато в настоящия случай предметът на тези спорове съвпада, тъй като се атакува една и съща сделка на разпореждане. В тази практика се приема, че в едно производство могат да бъдат съединявани за общо разглеждане спорове по чл.33, ал.2 ЗС и чл.76 ЗН, които обаче касаят различни имоти. Освен това по тези дела връзката на преюдициалност е друга и не касае хипотезата по настоящото дело.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Когато трето за съсобствеността лице, което е приобретател по договор за продажба на идеална част от съсобствен наследствен недвижим имот, предмет на иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, предяви иск за делба на същия имот и по този иск наследник, различен от прехвърлителя, направи възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на сделката, предмет на иска по чл.33, ал.2 ЗС, разглеждането на иска по чл.33, ал.2 ЗС има приоритет пред разглеждането на иска за делба с направеното в него възражение по чл.76 ЗН. Съображенията за това са следните:

Когато трето за съсобствеността лице закупи от съсобственик идеална част от общия имот и когато срещу него и продавача бъде предявен от друг съсобственик иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадената идеална част, това трето лице ще бъде съсобственик само ако искът за изкупуване бъде отхвърлен. Само тогава това трето лице ще бъде материалноправно легитимирано да предяви иск за делба на същия имот. В случай, че искът по чл.33, ал.2 ЗС бъде уважен, приобретателят по сделката престава да бъде съсобственик и неговият иск за делба ще бъде неоснователен. Затова делото за делба трябва да изчака разрешаването на спора по чл.33, ал.2 ЗС.

В практиката на ВКС се приема, че независимо от това дали искът по чл.33, ал.2 ЗС е предявен преди иска за делба или не, решението, постановено в производство по чл.33, ал.2 ЗС, ще има значение за правилното решаване на въпроса между кои лица и при какви делбени права следва да бъде допусната делбата – в този смисъл определение № 296 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 233/2010 г. на ВКС, II-ро г. о. Следователно искът по чл.33, ал.2 ЗС е преюдициален по отношение на иска за делба на същия имот. Този извод не се променя в случая, при който в делбеното производство е направено възражение по чл.76 ЗН от друг сънаследник, различен от прехвърлителя по сделката, която е предмет на иска за изкупуване. Както е прието в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, недействителността по чл. 76 ЗН не е абсолютна недействителност, нищожност, а признато право за защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността върху сънаследствени имущества. Следователно, след като сделката по разпореждане с наследствена идеална част от един имот е действителна, а не нищожна, няма пречка третото лице, което е купувач по тази сделка, да бъде заместено по реда на чл.33, ал.2 ЗС от друг сънаследник, който е предявил иска за изкупуване. При уважаване на иска за изкупуване ще се постигне резултат, при който вещта ще остане отново в кръга на наследниците и няма да е необходимо да се упражнява правото по чл.76 ЗН. Както е прието в тълкувателното решение и в решение № 60094 от 02.11.2021 г. по гр. д. № 3822/2020 г. на ВКС, I-во г. о., разпоредбата на чл.76 ЗН има защитна функция, установена в полза на сънаследника, които не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само сънаследниците. Целта на тази норма е предметът на разпореждане да се върне в наследствената маса, за да може да се извърши делбата само между наследниците, при спазване на принципа, заложен в чл.69, ал.2 ЗН, всеки съделител да получи реален дял от наследството, а неравенството в дяловете да се уравни в пари. Този резултат ще бъде постигнат и в хипотеза, при която сънаследник изкупи по реда на чл.33, ал.2 ЗС от третото лице идеалната част от наследствения имот, която друг сънаследник е продал. Ефектът е същият, както при разпореждания между сънаследници с идеална част от общия имот. Както се приема в практиката на ВКС, при разпореждания между сънаследници с наследствени идеални части от един имот не е приложима разпоредбата на чл.76 ЗН, тъй като тя се отнася за хипотезата, когато наследник се разпореди с наследствения имот в полза на трето лице, но не и в полза на друг сънаследник - решение № 436 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., I г. о., решение № 316 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 72/2009 г., IV г. о., решение № 531 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5336/2008 г., II г. о., решение № 197 от 4.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2013 г., II г. о.

В случай, че искът по чл.33, ал.3 ЗС бъде отхвърлен, третото лице, което е приобретател на наследствена идеална част от имота, ще може да предяви иск за делба. В този случай обаче на него може да му бъде противопоставен иск или възражение по чл.76 ЗН от друг сънаследник, различен от разпоредилия се с идеалната част от имота. В този случай правото по чл.76 ЗН може да бъде надлежно упражнено и отново делбата да се извърши само между сънаследниците.

При дадения отговор на въпроса кой от двата спора е преюдициален обжалваното определение на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Не е налице основание за спиране на производството по иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, предмет на гр. д. № 14809/2018 г. на Софийски районен съд до решаване на спора за делба по гр. д. № 50465/2020 г. на Софийския районен съд с направеното в него възражение по чл.76 ЗН.

При този изход на делото на частните жалбоподатели следва да се присъдят сторените разноски за въззивното и за касационното частно производство, които възлизат на 2 х 15 лв. държавна такса; адвокатско възнаграждение в размер на 958 лв. по договор за правна защита от 11.04.2022 г. с адв. М. П. за въззивното производство и 2867 лв. по договор за правна защита от 12.07.2022 г. с адв.Ж. Ч. за касационното производство или общо 3855 лв. С оглед изхода на делото следва да бъде отменено и определение № 2303 от 19.09.2022 г. по ч. гр. д. № 1597/2022 г. на Софийския апелативен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П. са осъдени да заплатят на К. П. П. разноски в размер на 1200 лв. за частното въззивно производство.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1609 от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1597/2022 г. на Софийския апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 1609 от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1597/2022 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение № 261844/21.03.2022 г. по гр. д. № 14809/2018 г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ определение № 2303 от 19.09.2022 г. по ч. гр. д. № 1597/2022 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА К. П. П., Р. П. С. и Р. М. С. да заплатят на С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П., действащ чрез настойника си В. С. М.-П., разноски за частното производство в размер на 3855 лв.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск по чл.33, ал.2 ЗС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: