О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2451

София, 31.07.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: В. Х.

Е. А.

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д. № 1329 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца А. Б. Г., чрез адв. А. М., срещу определение № 325/05.07.2024г. по възз. гр. д. № 206/2021г. на Апелативен съд - Бургас, с което е допълнено постановеното по същото дело определение № 293 от 30.06.2023г..

Частният жалбоподател счита, че в обжалваното определение е налице очевидна фактическа грешка, тъй като в първия абзац на диспозитива му е оставена без разглеждане молбата за присъждане на разноски в полза на ищеца, а във втория абзац в негова полза са присъдени разноски по съразмерност, макар и в по-малък от претендирания размер. Оспорва извода за недопустимост на молбата от 17.05.2023г. за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Щ.Щ., като поддържа, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ пред двете инстанции както от адв.М., така и от адв. Щ., във въззивното решение липсва произнасяне относно разноските, а въззивният съд, приемайки, че не следва да се присъжда възнаграждение в полза на адв.Щ., е следвало да присъди адвокатското възнаграждение в полза на адв.М., независимо от липсата на такова искане. По отношение на определението в останалата част частният жалбоподател твърди, че е направил разноски за ДТ и експертизи в общ размер 850лв., част от които/ в размер на 100лв. за ДТ/ не са взети предвид от въззивния съд, от които, по съразмерност, му се дължат 122.40лв., а не 108лв.

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна „ЗД Евроинс“ АД, [населено място].

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на частния жалбоподател и след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По делото е установено следното:

Производството по делото е образувано по предявения от А. Г. против „ЗД Евроинс“ АД, [населено място] пряк иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. Първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен изцяло, е частично отменено с решение № 55/27.04.2023г. по възз. гр. д.№ 206/2021г. на Апелативен съд - Бургас и ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7200лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2016г. до окончателното заплащане.

С молба, вх.№ 4502/17.05.2023г., ищецът А. Г., чрез адв. А. М., е поискал допълване на въззивното решение, като в негова полза бъдат присъдени направените по делото разноски, а в полза на адв.Щ. Щ. –възнаграждение за оказната безплатна правна помощ за двете инстанции.

С Определение № 293/30.06.2023г. по възз. гр. д.№ 206/2021г. на АС - Бургас въззивното решение е допълнено чрез присъждане в полза на адв.А. М. на разноски за процесуално представителство на ищеца във въззивното производство в размер на 640лв.

Определение № 293/30.06.2023г. е потвърдено с определение № 1319/20.05.2024г. по ч. т.д. № 2117/2023г. на ВКС и делото е върнато на въззивния съд за произнасяне, съгласно дадените указания в мотивната част, относно допуснатата очевидна фактическа грешка, изразяваща се пропуск да се отрази в диспозитива приетото в мотивите, че е основателна молбата по чл.248 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗЗД в полза на адв. М. за осъщественото в първоинстанционното производство процесуално представителство и за присъждане в полза на ищеца на разноски, съразмерно уважената част на иска.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в определение № 293/30.06.2023г. по възз. гр. д. № 206/2021г. на Апелативен съд – Бургас е допусната очевидна фактическа грешка, която се изразява в пропуск да се отрази в диспозитива приетото в мотивите, а именно, че молбата на адв.М. в частта, с която се иска присъждане на възнаграждение в полза на адв.Щ., изхожда от ненадлежна страна. Направил е извод, че в тази част молбата следва да се остави без разглеждане. По отношение на молбата в частта относно направените от ищеца разноски съставът на апелативния съд е съобразил посочените в списъка по чл.80 ГПК разноски за ДТ и за експертиза в общ размер 750лв., приемайки, че от тях по съразмерност на ищеца се дължат 108лв.

Частната жалба е частично основателна.От приложените към ИМ/л.35 от първоинст. дело/ договор и пълномощно от 18.12.2015г. е видно, че между от, една страна, ищеца и, от друга страна, адв.Щ. Щ. и адв.А. М. е уговорено предоставянето на ищеца на правна защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД - за образуване и процесуално представителство по делото за обезщетяване вреди от ПТП и всеки един от двамата адвокати е упълномощен да представлява ищеца по делото.

Тъй като молбата, вх.№ 4502/17.05.2023г., в която е обективирано искането за допълване на въззивното решение в частта за разноските в т. ч. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД в полза на адв.Щ., е подадена от ищеца, чрез упълномощения от него адв.А. М., са неправилни направените от въззивния състав изводи за подаването й от ненадлежна страна. Като незаконосъобразно, определението в частта, с която молбата за допълване в посочената част е оставена без разглеждане, следва да бъде отменено.

При поставяне на разглеждане молбата на ищеца, чрез адв.М., за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Щ. в първоинстанционното и във въззивното производство следва да се съобрази следното:

Видно от данните по делото, за първоинстанционното производство е претендирано адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД единствено в полза на адв.Щ.. По отношение на неговия размер следва да бъдат съобразени защитаваният материален интерес, видът и обемът на извършените процесуални действия, поради което дължимото на адв.Щ. за първоинстанционното производство адв. в.ие по чл.38 ЗЗД е в размер на 650лв. Ето защо определение № 293/30.06.2023г. следва да се допълни чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Щ. за първоинст. производство в размзер на 650лв.

За въззивното производство е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД в полза на адв.М. с определение № 293/30.06.2023г., което е потвърдено от касационния съд. По арг. на чл.78, ал.1 ГПК, за оказаната на ищеца безплатна правна помощ във въззивното производство не се дължи второ адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗЗД. Ето защо определение № 293/30.06.2023г. следва да се допълни чрез оставяне без уважение на молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Щ. за въззивното производство.

В останалата част определението, с което е допълнено определение № 293/30.06.2023г. чрез присъждане на разноски по съразмерност на ищеца, е законосъобразно. Въззивният състав е определил правилно общия размер на разноските на ищеца на база посочените от самия него разноски в представения списък по чл.80 ГПК/ общо в размер на 750лв./ и правилно е изчислил припадащата се на уважената част на иска/14.4%/. Ето защо в тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя частично определение № 325/05.07.2024г. по възз. гр. д. № 206/2021г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е допълнено определение № 293/30.06.2023г. по възз. гр. д.№ 206/2021г. на БАС чрез оставяне без разглеждане молбата на адв. А. М. за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на А. Б. Г. безплатна правна помощ от адв. Щ. и вместо него постановява:

Допълва определение № 293/30.06.2023г. по възз. гр. д.№ 206/2021г. на БАС, като изменя въззивното решението в частта за разноските чрез осъждане ЗД „Евроинс“ АД да заплати в полза на адв.Щ. Щ. адвокатско възнаграждение за оказаната на А. Б. Г. безплатна правна помощ в първоинстанционното производство в размер на 650лв. и оставя без уважение молбата на А. Б. Г., чрез адв.А. М., вх.№ 4502/17.05.2023г., за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на адв.Щ. Щ. на адвокатско възнаграждение за оказаната на А. Б. Г. безплатна правна помощ във въззивното производство.

Потвърждава определение № 325/05.07.2024-г. по в. гр. д. № 206/2021г. на Апелативен съд - Бургас в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: