4 Р Е Ш Е Н И Е№ 90София, 12.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 997 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] срещу решение № 202 от 14.12.2016г. по в. гр. д. № 551/2016г. на Варненски апелативен съд, ГО, II състав, с което е потвърдено решение № 13 от 29.02.2016г. по т. д. № 373/2015г. на Окръжен съд – Шумен в частта, в която е оставен без разглеждане искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 52 322,70 лева, представляваща лихва за забава от 18.01.2011г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Касаторът поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд не е направил разграничение между изр.1 и изр.2 на т.4а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал, и не е съобразил че в случая акцесорното вземане за обезщетение за вреди от неизпълнение на главното вземане се основава на посочен в чл.417, т.2 ГПК документ и поради това е допустимо да се издаде заповед за незабавно изпълнение, тъй като това вземане не се установява въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Счита, че в тази насока е и т.4а, изр.1 от посоченото тълкувателно решение, в която е предвидена...