Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, гр. С., против решение № 7212 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 9810 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено медицинско удостоверение № 157/2 от 05.09.2012 г. и административната преписка е изпратена на ЦЕЛК към МИ на МВР за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 35 и чл. 36 от АПК, неправилно прилагане на чл. 255, ал. 3 от ЗМВР и несъобразяване с ППВС № 3 / 1979 г. - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. И. К. А. от гр. С. е оспорил касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал подробно мотивирано заключение за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение с предложение за отмяната му.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е медицинско удостоверение № 157/2 от 05.09.2012 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК – МИ – МВР), с което е прието, че претърпяната от И. К. А. през работно време травма, изразяваща се в разкъсно – контузна рана в челната област на главата в резултат от директен удар с остър твърд предмет, наложила хирургична обработка, не е с диагноза мозъчно сътресение и е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК).
Решението на Административен съд София - град, с което оспореният административен акт е отменен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по същество, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 2 от АПК, чл. 149, ал. 2 и чл. 200, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК.
В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение необосновано е прието, че в оспорения административен акт „не са изложени мотиви защо административния орган приема, че е налице лека телесна повреда”. Този извод влиза в противоречие с обсъдените от съда факти и обстоятелства, изложени в медицинското удостоверение: на 27.03.2012 г. по време на работа със служебни документи И. К. А. е ударил главата си в ръба на отворената врата на метална каса, в резултат на което почувствал остра болка и от раната започнало обилно кървене. На помощ му се притекли колегите В. К. и М. Г.. Първа медицинска помощ е получил от медицинската сестра Динева, а по-късно потърсил квалифицирана помощ в 28 ДКЦ при личния си лекар, за което е издаден амбулаторен лист № 1753 от 27.03.2012 г. - 11,30 часа с посочена основна диагноза: открита рана на главата и терапия: сутура, ПХО. В следващия амбулаторен лист за извършен преглед № 781 от 03.04.2012 г. е поставена основна диагноза: открита рана на главата; анамнеза – пациент с травма на главата, загубил за кратко съзнание и оттогава със силно главоболие, гадене и усещане за замайване; обективно състояние – комоцио церебри; назначена е терапия и компютърно изследване. Представена е компютърна томография № 1334 от 10.04.2012 г., при която е установено, че няма огнищни изменения в мозъчния паренхим, костната структура на черепа е запазена. В личната амбулаторна карта са отразени прегледи при невролог на 25.04.2012 г. и 05.06.2012 г. с издадени направления към ОЛКК с диагноза: състояние след комоцио церебри. Обсъдени са писмените свидетелски показания на двете непосредствени свидетелки Ковачева и Гигова. ЦЕЛК не е приела диагнозата мозъчно сътресение по следните мотиви: 1. Няма загуба на съзнание, което е видно от докладната записка на служителя и свидетелските показания; 2. Няма КТ данни за травматични увреди на костите на черепа и мозъчния паренхим; 3. От приложената медицинска документация не се установяват данни за общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Контузията е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК).
В административната преписка са приложени докладната записка на И. А. № 5952 / 05.04.2012 г. за претърпяната от него трудова злополука без да се твърди загуба на съзнание, както и писмените обяснения на медицинската сестра Динева и на свидетелите инсп. Н. Г., гл. пол. В. К. и инсп. М. Г. относно обстоятелствата, при които е настъпило увреждането. Приложена е и медицинската документация.
В подадената жалба до Административен съд София – град жалбоподателят Андонов е оспорил мотивите на медицинското удостоверение с довод, че не отговаря на обективната истина, че след инцидента не е загубил съзнание. Изложил е твърдение, че е загубил съзнание по-късно в колата на своя приятел С. Б., който специално е бил повикан от колегите му, за да го закара до 28 ДКЦ. Позовал се е на болничните листове за 84 дни временна неработоспособност с диагноза „комоцио церебри”.
По искане на жалбоподателя първоинстанционният административен съд в закрито заседание е допуснал съдебно-медицинска експертиза със задача, поставена в жалбата, да даде заключение относно степента на телесната повреда. Заключението на вещото лице д-р. М. за претърпяна лека телесна повреда е дадено преди да бъде разпитан свидетелят С. Б. в съдебното заседание на 06.12.2012 г. Според св. Брандийски в колата на пострадалия му станало лошо и такъв „се шашалдиса нещо назад на седалката”, което наложило свидетелят да го плиска с вода и да му удря „леки шамарчета, нищо 3-4 минути”. Вещото лице, което е присъствало на разпита на свидетеля, е определило описаното състояние като вегетативна реакция и паническа криза.
В съдебното заседание на 06.12.2012 г. процесуалният представител на жалбоподателя Антонов е поискал отстраняване на вещото лице поради съмнение в безпристрастността му (до преди една година е работило в МВР болница) и е оспорил даденото заключение. Исканията са били оставени без уважение, но в мотивите на решението си първоинстанционният съд не е кредитирал заключението по съображение, че преповтаря медицинското удостоверение без аргументи.
Изясняването на въпросите във връзка с медицинската диагноза и степента на претърпяната телесна повреда изисква специални знания из областта на медицината. При оспорено от страната и пренебрегнато от съда като некомпетентно заключение е следвало да бъде назначено друго вещо лице, за което не съществуват съмнения за лично пристрастие, което да извърши съдебно-медицинска експертиза. Заключението е следвало да бъде дадено след разпита на свидетеля Брандийски относно състоянието на пострадалия. Съгласно т. 13 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, По някои въпроси на съдебната практика относно признаците и различията на видовете телесни повреди по Наказателния кодекс, сътресението на мозъка съставлява средна телесна повреда само когато е създадена временна опасност за живота. Такава опасност е налице, когато увреденият в резултат на сътресение на мозъка изпадне в безсъзнание, макар и кратковременно.
Като е отказал да събере доказателства за изясняване на спорните обстоятелства и е приел, че въпросът подлежи на нова преценка от административния орган, Административен съд София – град е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 7212 от 21.12.2012 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 9810 по описа за 2012 г. ВРЪЩА
делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г.
Р.П.