О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.2443
София, 31.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. И.
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 499 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
„ДЗИ – О. З. ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт В. Й., обжалва решение № 604 от 17.10.2024 г. по в. т.д. № 370/2024 г. на Апелативен съд - София, ТО, 13-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 133 от 23.01.2024 г. по т. д. № 487/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, за отхвърляне на предявените от „ДЗИ - О. З. ЕАД искове срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, за заплащане на сумата от 97162,73 лв., припадаща се част от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 08.06.2016 г. и срещу „ЗАД „А. Б. АД за разликата над 19 432,54 лв. до предявения размер от 97 162,73 лв., както и следващите се разноски по делото, както и в частта относно присъдените 450 лв разноски, както и в частта, с която е осъден да заплати на ЗАД „А. Б. сумата от 12 482 лв и 120 лв за свидетел.
Позовава се на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.
В изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.Не представлява ли очевидна неправилност на съдебно решение отхвърлянето на иск единствено поради обстоятелство, което не е било посочено като спорно по делото и не е било включено в кръга на доказателствена тежест на ищеца?
2.Представлява ли самостоятелен обект относно застраховка „Гражданска отговорност“ нестандартна, самоделна и нерегистрирана конструкция, необезопасена, без спирачна система и светлинна сигнална система, без собствен регистрационен номер?
3.При обективната невъзможност да бъде сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно прикачена към МПС конструкция - приспособление, не следва ли отговорността за вреди, причинени посредством това приспособление да бъде понесена от застрахователя на МПС?
4.Допустимо ли е с цел да се приложи нормата на чл. 264, ал. 1 от КЗ /отм./ да бъде окачествена като „ремарке“ една конструкция, която е самоделна, без спирачна и светлинна системи и без надлежна регистрация?
5.Допустимо ли е да бъде освободен от финансова отговорност за предизвикани посредством прикачена към МПС самоделна конструкция, неподлежаща на самостоятелно застраховане по „Гражданска отговорност“, застрахователя на това МПС с аргумента, че конструкцията не е била в движение по време на настъпването на вредите?
6.Не представлява ли необосновано намаляване на тежестта на действията на съизвършител на деликт като част от общия обем фактори за настъпването на деликта и на негативните последици от него поради невиновността на действията на този водач, въпреки безспорната му роля в деликта като условие „Sine qua non“?
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Б. Г., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
„ЗАД „А. Б. “ АД, [населено място], чрез адвокат М. К., също оспорва подадената касационна жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
„ЗАД „А. Б. АД, [населено място], чрез адвокат М. К., обжалва решение № 604 от 17.10.2024 г. по в. т.д. № 370/2024 г. на Апелативен съд - София, ТО, 13-ти състав, с което, след частична отмяна на решение № 133 от 23.01.2024 г. по т. д. № 487/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „ДЗИ - О. З. ЕАД, [населено място] на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД сумата от 19 432,54 лв., припадаща се част от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 08.06.2016 г., както и следващите се разноски в размер на 1262,94 лв.
В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
Позовава се на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.Може ли въззивната инстанция, пред която е висящо следващото по време дело между подпомаганата и подпомагащата страна, да прави собствен анализ и да допълва мотивите на съда, разглеждал първото по време дело или е длъжна да приеме, че тези факти са се осъществили така, както се сочи в мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК и в случай, че за определени факти липсват мотиви – да се произнеса по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? – противоречие с: решение № 60167 от 02.02.2022 г. по т. д. № 2490/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50021 от 07.10.2022 г. по т. д. № 1358/2019 г. на ВКС, I т. о.
2.Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила? – противоречие с решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV гр. о.
„ДЗИ – О. З. ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт В. Й., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадените касационни жалби са допустими, подадени в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението в посочените части лица.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с която се отхвърлят исковете на въззивника в качеството му на ищец срещу ЗАД „А. Б. и „Евро инс“ АД. Прието е, че определената от първоинстанционния съд с доклада по делото на правна квалификация е - чл.74, вр. с чл.127, ал.2 и чл.53 от ЗЗД. Приел е, че исковете са основани на твърденията на ищеца, че в качеството си на застраховател по гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Ф. Г. с рег. [рег. номер на МПС] , е изплатил застрахователни обезщетения на правоимащите лица за смъртта на И. Х. И., причинена от М. Х. И., при причинено виновно от него пътно-транспортно произшествие на 08.06.2016 г. Приел е, че М. Х. И. е нарушил чл.20, ал.2, и чл.25, ал.1 от ЗДвП. Този факт е установен от задължителната, на основание чл. 300 от ГПК, влязла в сила, присъда от 18.05.2017 г. на Окръжен съд - Добрич по НОХД № 126/2017 г.
Освен това е установено от влязлото в сила решение по гр. д. № 7522/2018 г. на СГС, I-17 с-в, с което „ДЗИ - О. З. ЕАД е било осъдено на основание пар.22 ПЗР на КЗ, вр. с чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на М. М. Г. сумата от 85 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. Х. И. при ПТП на 08.06.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2016 г.; да заплати на Х. И. Г. сумата от 85 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син И. Х. И. при ПТП на 08.06.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2016 г. По това дело като трети лица на страната на „ДЗИ - О. З. ЕАД са били конституирани ЗАД „Евроинс“ и ЗАД „А. Б. . Установено е плащанията на сумите 130 000 лв. - по 65 000 лв. на всеки един от родителите, както и сумата от 185 719,43 лв. - по гр. дело № 7522/2018 г. на Софийски градски съд по щета 43072951800018.
Установено е, че по делото е представена покана от 28.10.2021 г., с която ищецът е поискал от ответниците да му платят процесните суми. Към поканата били приложени обратни разписки, от които се установило, че ответниците са получили поканата на 28.10.2021 г.
По отношение на механизма на пътно-транспортно произшествие, с оглед съдебно-автотехническата експертиза и свидетелски показания, е прието, че механизмът на пътно-транспортното произшествие на 08.06.2016 г. е следният: по третокласен път Ш - 7105 [населено място] - [населено място] на около 1 км. след разклона за [населено място] в дясната пътна лента се е движел трактор „Д. Гиър“ с рег. № ТХ 07489 с прикачено двуосно преработено ремарке, без рег. № за бавнодвижещ се комбайн, предназначено да транспортира хедъра, което не е било обезопасено, без спирачна система и светлинна сигнална система. Зад трактора се е движел т. а. „Д. Д. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от М. Д. П., който поради внезапно прилошаване е изгубил контрол върху автомобила, не е успял да се спре въпреки аварийно задействане на спирачките, поради което се е ударил в дясната част на ремаркето на трактора, който след удара е спрял. Зад тях се е движел автобус, а след него л. а. „Ф. Г. , със скорост от около 90 км./ч., който след като е заобиколил т. а. „Д. Д. , е предприел маневра връщане в дясната пътна лента, защото вероятно не е виждал спрения в дясната лента трактор с ремарке поради движещия се пред него автобус, а поради разстоянието от около 36 метра до трактора не е имал възможност да спре или да се върне отново в лявата лента, се е ударил в задната лява част на ремаркето на трактора. Нестандартното ремарке на трактора не е имало задна броня, нито защитна ниско разположена напречна обезопасителна греда, л. а. „Ф. Г. буквално се е нанизал в лявата каната на ремаркето, която е деформирала и смачкала предната дясна част на автомобила заедно с покрива, набрала ги е във вид на хармоника и ги е натикала в купето на автомобила в зоната на пътника на предна дясна седалка. Задната лява каната на ремаркето е навлязла през предното стъкло на автомобила в пространството на пътника на предна дясна седалка, от което той е претърпял смъртоносни рани, а каната е достигнало дори до пространството на задна дясна седалка.
Прието е, че първопричина за създаване на опасната ситуация били действията на водача на т. а. „Д. Д. , който е допуснал да застигне и да се удари в задната част на ремаркето на трактора. Действията на водача на трактора също били в причинна връзка с настъпване на произшествието, защото е спрял и оставил в дясната пътна лента нестандартното ремарке, което е заемало част от дясната лента с ширина от 2,50 м., вместо да го изведе от платното за движение. Нямало данни водачът на трактора да е включил своите аварийни светлини, които да сигнализират, че след т. а. „Д. Д. има друго спряно МПС и да предупреждават отдалеч водачите; нямало данни и водачът на т. а. „Д. Д. да е поставил светлоотразителен триъгълник. Безобразната конструкция на ремаркето е била в пряка причинна връзка с последиците от втория удар и за загиването на пътника, защото ако ремаркето е отговаряло на техническите норми, предната част на л. а. „Ф. Г. нямало да се провре под ремаркето и неговата каната нямало да достигне до предното стъкло на автомобила, а ударът е щял да се поеме от предната дясна част на автомобила, без последици за пътника. Трактор „Д. Гиър“ е бил косо върху затревения банкет, а прикаченото към него ремарке, което е било с ширина от 2,50 м., е застанало изцяло върху дясната пътна лента, а т. а. „Д. Д. е бил спрял на около 40 м. зад трактора; движението на ремаркето е функционално зависимо от движението на трактора, към който е било прикачено. Водачите на трактор „Д. Гиър“ и на л. а. „Ф. Г. са имали възможност да изведат тези МПС извън пътното платно върху затревения банкет. Ударът на л. а. „Ф. Г. с ремаркето на трактора е станал в зона от 2 до 2,50 м. в ляво от десния край на платното за движение. Не е имало съприкосновение между л. а. „Ф. Г. и т. а. „Д. Д. поради извършената маневра заобикаляне. Когато автобусът е започнал да заобикаля т. а. „Д. Д. , тогава и водачът на л. а. „Ф. Г. е видял автомобила, защото и той е започнал маневра „заобикаляне“. Поставянето на сигнализиращ триъгълник пред т. а. „Д. Д. не би предотвратило удара между л. а. „Ф. Г. и ремаркето на трактора, защото водачът на автомобила е видял и извършил заобикаляне на т. а. „Д. Д. .
Въззивният съд е приел, че в случая претенцията е основана на правата на платилия солидарен длъжник срещу останалите солидарни длъжници за размера на тяхното задължение, поради което приложение щяло да намери правилото на чл.127, ал.2 от ЗЗД. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД солидарност между длъжниците възниквала или когато била уговорена, или по силата на закона. Според въззивния състав, в процесния случай се касаело за реализиране отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“, застраховали отговорността на водачи, за които ищецът твърдял, че са съизвършители и са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, поради което съгласно нормата на чл.53 от ЗЗД те отговаряли солидарно спрямо увреденото лице. Въззивният съд е споделил трайната практиката на ВКС относно тълкуването на чл. 53 от ЗЗД, съгласно която при съпричиняване по чл. 53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях отговарял за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Поради уговорената в закона - чл.53 от ЗЗД пасивна солидарност платилият солидарен длъжник - застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на единия съизвършител, освобождавал от задължението всички, а по силата на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД, той имал иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Деликтната отговорност на водача М. Х. И., чиято отговорност била установена на основание чл.300 от ГПК, била породила за „ДЗИ Общо застраховане“ АД в качеството на застраховател по договор „Гражданска отговорност“, сключен за управлявания от делинквента автомобил, задължение да плати застрахователно обезщетение.
Въззивният състав е определил основните спорни въпроси, а именно основанието за отговорност на застрахователите, ЗД „Евро инс“ АД като застраховател на гражданската отговорност на водача на трактор „Д. Д.“ и ЗАД „А. Б. като застраховател на гражданската отговорност на лекотоварния автомобил „Д. Д. .
С оглед влязлото в сила решение, по което застрахователите са участвали като трети лица помагачи, въззивният съд е приел, че установителното действие на решението между третото лице-помагач и насрещната страна се заключавало в силата на пресъдено нещо, с която се ползвало решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, за вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна била от значение задължителната сила на мотивите. Последната имала за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславяли изводите относно спорното право. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл.223, ал.2 от ГПК обвързвала по задължителен начин страните и съда, пред който било висящо следващото по време дело - между подпомагана и подпомагаща страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали в това им качество, изводи за фактите, релевантни за правоотношението, което било предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочило в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не можело в следващия процес да оспори фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единствено изключение било при възражение за лошо воден процес, на осн. чл.223, ал.2, изр.1 от ГПК.
С оглед изложените мотиви в предходното влязло в сила решение на съда, въззивният съд е приел, че отговорност за причиняване на вредоносния резултат - настъпилата смърт на пътника в л. а. „Фолксваген голф“ имали и водачите на трактор „Д. Д.“ с рег. № ТХ 07489, към който е било прикачено нестандартно и нерегистрирано ремарке, и на водача на т. а. „Д. Д. с рег. [рег. номер на МПС] .
Прието е, че мотивите на съда в предходния процес, в който ответниците са участвали като трети лица помагачи, не се простират спрямо отговорността на застрахователите по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По отношение на отговорността на застрахователя ЗД „Евроинс“ АД, като застраховател на отговорността на водача на трактор „Д. Гиър“, към който е било прикачено необезопасено и нерегистрирано ремарке, въззивният съд е приел, че към настъпване на вредите, ремаркето не било в движение, било спряно в пътната лента. Това е обусловило извод за въззивния съд, че липсва отговорност на застрахователя ЗД „ЕВроинс“ АД.
Липсвала норма, която да разширявала отговорността на застрахователя на трактора за вредите, нанесени от прикаченото към него ремарке, когато то не било в движение като част от обща композиция с трактора. Нормата на чл. 264, ал.1 от КЗ /отм./ предвиждала, че за целите на задължителното застраховане МПС било всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, като за моторни превозни средства се смятали и ремаркетата и полуремаркетата. Това означавало, че за тегленото от трактора ремарке се предвиждало сключване на отделна застраховка „Гражданска отговорност“, което следвало и от нормата на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която предвиждала, че водачът на МПС бил длъжен да носи документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и за тегленото от него ремарке. Следователно, сключената застраховка за трактора /влекача/ не покривала във всички случаи отговорността за вредите, нанесени от ремаркето, а само вредите, настъпили при неговото движение в обща композиция със застрахования трактор. Така е обобщил извод, че искът е изцяло неоснователен спрямо застрахователя „Евроинс“ АД.
По отношение на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на лекотоварния автомобил „Д. Д. , ЗАД „А. Б. , въззивният съд е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на водача на този автомобил, като е определено, че отговаря до размер от 5 % от причинените на пострадалите вреди. Този извод е обусловен, съгласно изложените мотиви относно задължителната сила на решението на Софийски апелативен съд, по отношение на този застраховател, определени в мотивите на решението по предходното дело. С влязло в сила решение по отношение на този застраховател било определено, че поведението на водача на т. а. „Д. Д. било в причинна връзка с втория удар, настъпил между л. а. „Ф. Г. и спрялото на пътя ремарке със стърчащи железа, тъй като било причина за първия удар. Приносът от действията на този водач били пренебрежимо малко, тъй като касаел само действията по обезопасяване на местопроизшествието и извеждане на пътните средства от шосето, за да осигурят безпрепятственото минаване на превозните средства. За определянето на този малък процент съпричиняване, съдът изхождал и от даденото заключение на вещото лице, че поставянето на триъгълник не би предотвратило удара, както и от свидетелските показания, от които се установило, че произшествието е настъпило веднага след удара, поради което водачите на превозните средства не са имали време да изведат същите от мястото на удара. От свидетелските показания се установило, че водачът на т. а. „Д. Д. е извел превозното средство, обстоятелство, за което свидетелствал и фактът, че е бил заобиколен от водача на л. а. „Фолксваген голф“.
Процентното съпричиняване следвало да се изчисли върху цялата заплатена сума, тъй като при деликта лихвата се дължала от датата на увреждането, а разноските по делото са били с оглед общата защита на съпричинителите на деянието и следвало да се понесат общо.
Въззивният състав е разгледал исковете при условията на субективно пасивно кумулативно съединение на искове и е достигнал до извод, че искът се явявал основателен за сумата от 19 432,54 лв спрямо ответника ЗАД „А. Б. като застраховател на лекотоварния автомобил „Д. Д. , като е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на този иск за разликата над уважения размер до напълно предявения размер от 97 162,73 лв. Спрямо застрахователя ЗАД „Евроинс“ искът до напълно предявения размер от 97 162,73 лв е приет за неоснователен и решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.
По отношение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД.
С оглед поставените правни въпроси 2,4 и 5 в изложението, представено съгласно чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК този касационен жалбоподател, следва да се приеме, че е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Изводите на въззивния съд за отсъствие на отговорност на застрахователя поради това, че липсва норма, която да разширява отговорността на застрахователя на трактора за вредите, нанесени от прикаченото към него ремарке, когато не е в движение като част от общата композиция с трактора, са обусловили изхода на спора, като е отхвърлен иска на касатора срещу ЗД „Евроинс“ АД. Въззивният съд е разгледал нормата на чл. 264, ал. 1 КЗ (отм.), според която на задължително застраховане подлежат всички превозни средства, придвижвани по суша, включително ремаркета и полуремаркета. Тегленото от трактора ремарке следвало да бъде със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ , съгласно чл. 100 от ЗДвП. Посочената застраховка за трактора /влекача/ не покривала във всички случаи отговорността за вредите, нанесени на ремаркето, а само вредите, настъпили при неговото движение в обща композиция със застрахования трактор. Настъпилите вреди били извън обхвата на поетата от този застраховател отговорност.
С оглед правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси следва да се уточнят както следва: Относно обхвата на отговорността на застрахователите по риска на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите на водачи на пътни превозни средства“, на основание чл. 257 от КЗ отм.
По отношение на така конкретизирания правен въпрос касаторът е посочил наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Служебно известно е на настоящия съдебен състав, че е налице трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 15 от 01.06.2012 г. по т. д. 279/11 г. по описа на ВКС, I ТО, решение № 113 от 23.11.2012 г. по т. д. 708/11 г., по описа на ВКС, I ТО, решение № 60066 от 29.06.2021 г. по т. д. № 661/2020 г., ВКС, I ТО, съгласно които предвид разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ (отм.), обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС, които са резултат не само по вина на водача на МПС (чл. 45 и чл. 49 ЗЗД), но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние и/или характер (чл. 50 ЗЗД).
Следва да се извърши проверка дали разрешението на поставения правен въпрос от въззивния съд е в отклонение от така посочената трайна практика на ВКС, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК изключва наличието на допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 3 от ГПК.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване в частите, с които е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете на „ДЗИ Общо застраховане“ АД срещу ЗД „Евроинс“ АД, изцяло и ЗАД „А. Б. , в обжалваната част.
По отношение на посочените основания за допускане на касационно обжалване съгласно представеното изложение по чл. 284, ал. 3 , т. 1 от ГПК от касатора ЗАД „А. Б. .
С поставения първи правен въпрос касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Липсва разрешение в отклонение от сочената трайна съдебна практика на ВКС, съгласно която установителното действие на решението между третото лице-помагач и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите /чл.223, ал.2 ГПК/. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ГПК, означава, че съдът и страните са длъжни, да приемат в последващ процес, че установените вече факти са се осъществили по посочения от съда начин. В следващ процес не може да се променят вече установените факти.
Изложените мотиви от касатора, за които твърди, че са цитат от решението по гр. д. 3840/20 г. по описа на САС, 13 състав, не дават основание да се приеме, че решението на въззивния съд е постановено в отклонение от сочената практика по приложение на чл. 223, ал. 2 от ГПК. Въззивният съд е възприел установените между страните в предходния процес с влязлото в сила решение факти, конкретно установените противоправни действия на водача на лекотоварния автомобил „Д. Д. - необезопасяване на произшествието с предупредителен триъгълник и спиране не извън платното за движение. Също така са възприети и изводите относно спиране и оставяне в дясната пътна лента на нестандартно ремарке, което не отговаряло на нормите за безопасност движение/схема, както и е определено, че е налице по-голям принос в противоправните действия и общото причиняване на вредите, на водача на трактора, тъй като прикаченото съоръжение не е имало задна броня или ниско разположена напречна обезопасителна греда. Този извод е мотивиран с установените факти, че загиналият се е нанизал в лявата каната на ремаркето, която през челното стъкло била навлязла в купето и била причинила неговата смърт. Извън така установените факти, въззивният съд е приел, че в предмета на делото са включени твърденията на ищеца относно наличието на отговорност на застрахователите по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на съизвършителите, управляващи посочените пътни превозни средства и е изложил самостоятелни съображения. Основанията на предявените искове, разгледани от въззивния съд не се изчерпват с основанията в предходния процес, по който ответниците са участвали като трети лица помагачи. Не може да се приеме, че има разрешение в противоречие на тълкуването на ВКС по приложение на чл. 223, ал. 2 от ГПК и поради това не е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По отношение на формулирания втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че липсва наличие на соченото основание. Касаторът счита, че въззивният съд не е изразил обективно анализа на доказателствата, за да може да се приеме, че е разрешил спора между страните съгласно вътрешното си убеждение. Сочените от него доводи са свързани с тезата му за неправилно определяне наличието на причиняване на увреждане и от водача на лекотоварния автомобил „Д. Д. , чиято отговорност е застраховал този касатор. Разрешението на въззивния съд съответства на разрешението на поставения правен въпрос в трайната практика на ВКС, включително и соченото от касатора решение. Въззивният съд е обективирал мотивите на решението, в които е налице анализ на възприетите доказателства. С поставения правен въпрос касаторът по същество оспорва установените факти от въззивния съд по делото, относно причините за пътно-транспортното произшествие и конкретните противоправни действия, извършени от водача на автомобила „Д. Д. , основавайки твърденията си само на наличието или отсъствието на съприкосновение между автомобила „Дачия докер“ и лекия автомобил, в който се е возил пострадалият. Тезата му не се съобразява с вече влязлото сила решение, с което са установените факти между него и „ДЗИ – Общо застраохване“ АД и които въззивният съд е съобразил. Поради това с поставения правен въпрос касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване в касационните жалби и на двамата жалбоподатели, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не е налице. Соченото в касационната жалба на ЗАД „А. Б. противоречие в мотивите на въззивния съд относно точната сума, върху която е определена дължимата сума от касатора в качеството му на ответник-застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, изисква същинска проверка на решението относно обосноваността на изводите на въззивния съд. Ясно е посочено, че основата за определяне на точния размер на дължимата от касатора сума са всички заплатени суми от ищеца към пострадалите лица, главници, платени доброволно и присъдени с влязлото в сила решение и дължимите законни лихви.
В случая не е налице такъв квалифициран случай на неправилност, предвиден в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Сочените нарушения не могат да бъдат квалифицирани като основание за очевидна неправилност.
По всички изложени съображения следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд в частите, с които е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете на „ДЗИ Общо застраховане“ АД срещу ЗД „Евроинс“ АД и ЗАД „А. Б. по посочения по-горе въпрос. В останалата част не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед на извода за допускане на касационно обжалване, на касационния жалбоподател „ДЗИ – Общо застраховане“ АД следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 3 257,86 лв, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Така мотивиран ВКС
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 604 от 17.10.2024 г. по в. т.д. 370/24 г., по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав в частта, с която е потвърдено решение № 133 от 23.01.2024 г. по т. д. 487/23 г., СГС, ТО, VI-4 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на сумата 97 162,73 лв, припадаща се част от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 08.06.2016 г. и за разликата над 19 432,54 лв до напълно предявения размер от 91 162,73 лв по предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „А. Б. АД иск, както и в частта, с която „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати ЗД „Евроинс“ АД, сумата от 450 лв, разноски, както и в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗАД „А. Б. сумата от 12 482 лв и 120 лв за свидетел.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 3 257,86 лв по сметка на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на настоящето определение на жалбоподателя.
При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в срок, касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание в частта, с която е допуснато касационно обжалване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в частта, с която след отмяна на решение № 133 от 23.01.2024 г. по т. д. 487/23 г., СГС, ТО, VI-4 ЗАД „А. Б. е осъден да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ АД сумата от 19 432,54 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: