Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на "Момтрейд" ООД, гр. Р., против решение № 41 от 09.12.2013 г., постановено по адм. дело № 410/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение КРД № 140/24.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Р.. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като не кореспондира с установената фактическа обстановка - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и присъждане на разноските за първата съдебна инстанция.
Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Р. не взима становище по касационната жалба.
Ответницата – А. В. А., чрез адв.. В. като процесуален представител изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение КРД № 140/24.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Р., с което е отхвърлена жалбата на "Момтрейд" ООД и е потвърдено разпореждане № 115 от 19.08.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за признаване на станалата с А. В. А. на 19.06.2013 г. в Германия злополука за трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО.
С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил като неоснователна жалбата на осигурителя "Момтрейд" ООД. След анализ на събраните по делото доказателства обосновано е приел, че станалата злополука при излизането на А. А. за закупуване на закуска и напитки е в изпълнение на възложените й трудови функции по осигуряване на храна за лицето, за което е полагала грижи ежедневно и непрекъснато, поради което осъществява предпоставките на даденото в чл. 55, ал. 1 от КСО легално определение на понятието "трудова злополука". Аргументирано е заключението на съда, че обясненията на пострадалата Атанасова относно времето, причината, маршрута на движение и механизма на злополуката напълно кореспондират с дадените от нея непосредствено след инцидента обяснения пред полицейските органи в Германия по повод разследването на настъпилото пътно – транспортно произшествие (ПТП), полицейския протокол и придружаващото го скица, както и с данните в писмото от дъщерята на К. М., за която лицето е полагало грижи. След задълбочено обсъждане на трудовите функции на А. А. правилно първоинстанционният съд е приел, че наред с останалите задължения по обслужване на възрастната жена (текущо почистване, поддържане личната хигиена на потребителя на социални услуги, битови услуги, помощ при общуването и поддържането на социални контакти, развлечения в дома и извън него и др.), конкретно предвидената дейност „хранене” включва задължение за приготвяне на храна с продукти на потребителя, закупуване с негови средства или доставяне на готова храна, подготовка на потребителя за хранене, подпомагане при хранене, сервиране и отсервиране. Предвид характера на изпълняваната работа като личен асистент и предвид обстоятелството, че А. А. е полагала грижи за възрастна жена, болна от Алцхаймер, поради което е живеела в жилището й, съдът е направил обоснован извод, че осъществяването на трудовите задължения практически е ставало непрекъснато, а не само в рамките на определеното в Правилника за вътрешния трудов ред работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч. Обжалваното решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Тълкуването на посочената материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Фактическите констатации и подробните правни доводи
на Административен съд - Русе относно наличието на
всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова се споделят от настоящия съдебен състав.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за настъпване на злополуката при изпълнение на възложените на А. А. трудови функции по осигуряване на храна за лицето, за което е полагала грижи.
По делото няма спор, че служителката Атанасова е била командирована от „Момтрейд” ООД в качеството му на работодател да изпълнява служебните си задължения в Германия като личен асистент на възрастна жена и е била настанена да живее в дома на лицето, което е обгрижвала. Според трудовия договор характерът и обемът на възложената работа са съобразно подписаната от лицето длъжностна характеристика. Длъжността „личен асистент” е включвала и задължения за хранене на потребителя с детайлно описание на конкретните действия. На 19.06.2013 г. рано сутринта, около 07.52 часа пострадалата след излизането си от дома на обгрижваното лице за осигуряване на храна за него - закупуване на закуска и напитки била блъсната от велосипедист, в резултат на което претърпяла ПТП и от сблъсъка било счупено лявото й бедро и лявото рамо.
Преценката на така установените обстоятелства сочи, че временната неработоспособност на постраладолото лице е настъпила по време на излизане на служителката за закупуване на храна за лицето, за което полага грижи, в съответствие с възложените й с длъжностната характеристика задължения. Дори и да се приеме, че това е станало непосредствено преди започване на работното й време, то извършваната работа е в интерес на предприятието. При това фактическо положение настъпилото увреждане правилно е определено от административния орган като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Ето защо, обосновано съдът е приел, че за приемането на злополуката като трудова не е определящо дали е настъпила в рамките на установеното работно време или не, още повече след като в случая с оглед характера на извършваната работа това работно време практически е било неприложимо.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че не е установен по безспорен начин с влязъл в сила съдебен акт въпросът за вината за настъпилото ПТП. Този довод няма отношение към конкретната квалификация на инцидента като "трудова злополука", когато са налице основните предпоставки по чл. 55, ал.1 от КСО. Единственото изключение е въведено в ал. 3 от същата норма - когато пострадалият умишлено е увредил здравето си, каквото в случая няма никакви данни да е налице. При така предвиденото изключение е необходимо лицето да е съзнавало характера на постъпките си, да е предвиждало последиците и да е искало или допускало настъпването им. Обстоятелството, че по делото не е установено по безспорен начин има ли вина и служителката за причиненото ПТП не е основание за прилагане на чл. 55, ал. 3 от КСО. Въпреки това следва да се отбележи, че в събраните доказателства са налице данни за виновно поведение от страна на германския гражданин, който е блъснал пострадалата при движение с велосипеда си.
Като е отхвърлил подадената от осигурителя жалба, Административен съд - Русе е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл.218, ал.2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че същото е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. От страна на ответниците не са претендирани разноски за тази инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 09.12.2013 г., постановено по адм. дело № 410/2013 г. по описа на Административен съд - Русе. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. Г./п/ А. А.
А.А.