Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.М, чрез процесуален представител адвокат Е.Г, против решение № 2015/14.12.2017 г. по адм. д. № 790/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излага съображения за неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Твърди, че при издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна полицейски орган при РУ - Сандански не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К.М против заповед за задържане на лице, рег. № 339зз-352/2.10.2017г. издадена от полицейски орган, Я.С на длъжност полицай при РУ - Сандански, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя на 2.10.2017 г. за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените, не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът приема, че в съответствие с изискванията на закона в заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, довели до издаването й във връзка с жалба с рег. №339000-8341/2017г. по описа на РУ - Сандански за нарушаване на обществения ред и обида на полицай. Съдът е коментирал, че в заповедта неприцизно е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 7, вместо чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Доколкото обаче е посочено фактическото основание за задържането е прието, че не е налице съществено нарушение относно формата на акта, тъй като жалбоподателят е могъл да разбере на какво основание и във връзка с какво негово поведение е задържан.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Обосновано съдът приема, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, издадена е в съответствие с материалноправните разпоредби и без да са допуснати съществени нарушения на администативнопроизводствените правила.

Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай изискването за форма е изпълнено. Налице е описание на фактическата обстановка - основание за задържането. В заповедта е записано, че задържането е във връзка с жалба с рег. № 339000-8341/2017 г. по описа на РУ - Сандански за нарушаване на обществения ред и обида на полицай. Фактическите основания за издаване на заповедта са установени и в докладна записка от 2.10.2017 г. В заповедта действително е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 7, вместо чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, което нарушение в случая правилно е прието за несъществено. Не са нарушени правата на жалбоподателя за защита, тъй като в заповедта е посочено фактическо основание, от което същият е разбрал причината за прилагане на ПАМ-а.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният съд не е обсъдил допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК поради неспазена процедурата по осигуряване на правата на задържаното лице. Съдът изрично е приел, че заповедта съдържа необходимите реквизити за издаването й, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, както и че са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3 и ал. 4 и чл. 73 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 4 и ал. 6 от ЗМВР копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис, а отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел, както е и сторено. В случая свидетелят е Н.П - служител в РУ Сандански. Задържаният е отказал да подпише и декларацията, че е запознат с правата, което също е удостоверено с подписа на свидетеля Н.П - служител в РУ Сандански. Административният орган не може да задължи задържаното лице да подпише издадения акт и по тази причина е предвиден алтернативен способ. Видно от данните по делото, лицето е подписало разписката за върнати вещи и пари /л. 17 от първоинстанционото дело/, което обстоятелство сочи за избор от страна на жалбоподателя какво поведение да има при получаване на официални документи в административното производство. Следователно неоснователни са оплакванията за допуснати от полицейския орган нарушения на административнопроизводствените правила.

Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2015/14.12.2017 г. по адм. д. № 790/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на К.М за присъждане на разноски в касационното производство като неоснователно. Решението е окончателно.