Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт К.Г, срещу решение № 269/22.05.2017 г. постановено по адм. дело № 16/2017 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е отменено негово уведомително писмо изх.№ 02-130-2600/4874#4/28.11.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., по заявление на "Лидер мес" ЕООД, в частта с която на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 12 380.34 лв; по СНДП в размер на 108.63 лв и по НР1 - 4 253.45 лв., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - "Лидер мес" ЕООД, със седалище гр. П., чрез процесуалния си представител адвокат Ч.Ч, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Лидер мес" ЕООД, против уведомително писмо изх.№ 02-130-2600/4874#4/28.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано частично финансово подпомагане по СЕПП в размер на 12 380.34 лв; по СНДП в размер на 108.63 лв и по НР1 - 4 253.45 лв. Видно от данните по преписката оспореното уведомително писмо за оторизиране на суми за финансово подпомагане на земеделския производител за кампания 2013 г. е второ по реда си - издадено след отмяната на първото такова по заявлението на земеделския производител, с влязло в сила съдебно решение, с което на административния орган са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Съгласно решение № 242/30.04.2015 г. по адм. дело № 857/2014 г. на Административен съд-Пазарджик, по заявлението на дружеството за подпомагане за 2013 г., е бил постановен отказ за финансиране по СЕПП, СНДП и НР1, поради установени застъпени площи и площи, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". При анализ на доказателствата, събрани относно заявените за подпомагане имоти, съдът приел, че административният орган не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отчел заповед № РД-06-143/29.09.2012 г. на директора на ОД "Земеделие"-Пазарджик, за разпределение на масиви за ползване по реда на ЗСПЗЗ, при което отменил атакувания акт и върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне. Това решение на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 2981/16.03.2016 г. по адм. дело № 8323/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, включително по мотиви, че уведомителното писмо е издадено без да бъде съобразена горепосочената, влязла в сила заповед за разпределение на масивите, както и че при установяване на площите, излизащи извън специализирания слой, в хода на съдебното производство са събрани доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган, които следва да бъдат взети предвид при повторната преценка на основанията за оторизиране на помощта. В резултат е прието, че уведомителното писмо правилно е отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

След връщане на преписката, в изпълнение на дадените му указания, изпълнителният директор на ДФЗ издал ново уведомително писмо, с което потвърдил констатациите, направени по предходното, подробно обосновавайки наличието на причини за недопустимост на подпомагането, с това, че части от заявените от земеделския производител площи излизат извън специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2013", при конкретно посочване на установените площи за всеки от парцелите, и наличието на застъпвания, за които бенефициерът не е представил документи, установяващи правното му основание за ползване. В производството по обжалване на това писмо, съдът приложил цялата административна преписка, ведно с адм. дело № 857/2014 г. на Административен съд-Пазарджик и адм. дело № 8323/2015 г. на ВАС, четвърто отделение и допуснал нова съдебно-техническа експертиза. Въз основа данните по делото приел, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени му с влезлите в сила решения по посочените дела, в т. ч. да съобрази заповед № РД-06-143/29.09.2012 г. на директора на ОД "Земеделие"-Пазарджик за разпределение на масивите относно констатираните застъпени площи. По отношение на площите, попадащи извън специализирания слой, съдът приел, че административният орган не е съобразил чл. 17 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища отм. , действаща към момента на издаване на административния акт/, констатирайки размери на недопустими площи под допустимия толеранс на грешка. Поради това съдът отново приел уведомителното писмо за издадено в нарушение на чл. 35 АПК и го отменил като незаконосъобразно и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Постановеното решение е неправилно.

Не намира основание направеният от административния съд извод при разглеждането на жалбата, срещу второто уведомително писмо, че не са изпълнени указанията, дадени на органа с влязло в сила съдебно решение, както и че не са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение на случая. При кръстосаните проверки по заявлението на дружеството е констатирано застъпване, при което от земеделските стопани са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, и въз основа представените от тях документи е приложено правилото на чл. 17, ал. 7 /в приложимата редакция/ на Наредбата, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Д. Р (ЕС) № 640/2014. Така, независимо от установеното по несъмнен начин по делото, неотстранено застъпване при наличието на представени от двама земеделски производители, документи за ползването на приетите за двойно застъпени площи, съдът установил допуснато нарушение от страна на административния орган, тъй като не била взета предвид заповед № 39-06-143/29.02.2012 г. на директора на ОД "Земеделие"-Пазарджик за разпределение на масиви за ползване по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ в землището на с. А. Кво за стопанската 2012-2013 г., обжалвана и влязла в сила на 10.03.2014 г. - преди издаване на процесното уведомително писмо. При постановяване на решението си съдът не е извършил задълбочен анализ на представените по преписката доказателства и достигнал до грешни правни изводи. С писмо изх.№ 02-130-2600/3232/13.09.2013 г. "Лидер мес" ЕООД е уведомено за констатирани площи, заявени от повече от един кандидат, като в указания срок представител на дружеството се е явил и е потвърдил част от застъпените имоти, представяйки документи за тях, а за друга част се отказал. Така например за цитирания в съдебното решение БЗС № 00254-19-7-5 с недопустима площ 0,08 ха дружеството е представило заповедта за разпределение на масивите по отношение на три кадастрални имота, включени в БЗС, а за останалите два - КИ 00254-000-392 и КИ 00254-050-012 се е отказало. Същото важи и за останалите застъпени парцели - БЗС №№ 00254-14-2, 00254-19-8, 00254-43-10, 00254-127-8, 02837-12-1 и 02837-8-1, за които има направен частичен или пълен отказ. По отношение на БЗС № 00254-19-9-1 е констатирано застъпване с имоти на И. Б., който представил договори за наем на земеделска земя. Видно от данните по делото и заключението на вещото лице, заповедта за разпределение на масивите е взета предвид по отношение на двойно заявените площи и в случая е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата й редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани от нейните чл. 17 и чл. 18. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Доколкото депозираните договори за наем и заповедта за разпределение на масивите сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частноправни субекти, следва да се има предвид, че нито административния орган, нито съда в административния процес са компетентни да го разрешат. Единствено възможно в тези случаи е да се приеме, че производителите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. Така, при наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи - материалноправният спор между земеделските стопани може и следва да бъде разрешен по общия исков ред. Наред с горното, заповед № РД-06-143/29.02.2012 г. на директора на ОДЗ-Пазарджик е обжалвана относно конкретни имоти, които не са част от БЗС № 00254-19-9-1. Не намира основание и застъпеното от АС-Пазарджик схващане, че в частта й относно разрешаване на застъпванията, Наредба № 5/2009 г., като подзаконов акт, противоречи на ЗСПЗЗ, по реда на който е издадена заповедта за разпределение на масивите. Според чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като конкретно Наредба № 5/2009 г. е издадена на основание чл. 32, ал. 5 ЗПЗП и урежда условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и реда за отстраняване на застъпванията без засягане на размера на финансовата помощ, касаещи различни обществени отношения от уредените с текста на чл. 37в на ЗСПЗЗ /по който е издадена заповедта за разпределение на масивите/.

Неправилно съдът приема и че при посочване на фактическите основания за недопустимостта на площите са допуснати грешки относно БЗС № 00254-30-21-1- и БЗС № 00254-30-20-1. В уведомителното писмо е отразено, че площта е недопустима поради неподдържането й в добро земеделско състояние, съгласно одобрения специализиран слой, а не поради констатирани застъпвания. Този извод се налага и при съпоставката му с отмененото уведомително писмо изх.№ 02-130-2600/4874/14.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, според което декларираната площ на БЗС № 00254-30-21-1 е 0,67 ха, площта след разрешаване на двойно заявени площи е 0,57 ха, а след извършени административни проверки - 0,65 ха, при което наддекларираните площи са в размер на 0,02 ха. За БЗС № 00254-30-20-1 с декларирана площ 0,53 ха е установена наддекларирана площ от 0,01 ха, като след разрешеното двойно застъпване и административните проверки площта е 0,52ха. Следователно, макар да е установено застъпване, като недопустими за подпомагане са изключени площите, неподдържани в добро земеделско състояние. От заключението на вещото лице се установява, че за района, в който попадат заявените от "Лидер мес" ЕООД БЗС са използвани самолетни снимки от заснемане, извършено през месец август 2013 г., като част от площите на някои парцели, определени като недопустими за подпомагане са с различен от заявения им начин на трайно ползване и необработени. Неправилно първоинстанционният съд е приел и, че органът незаконосъобразно е определил като недопустими площи, под допустимия толеранс от 100 кв. м. Условията за допустимост за подпомагането на земеделските парцели по схеми за плащане на площ са уредени в Наредба № 5/10.03.2010 г. /отм./. В случая неправилно е изтълкуван текста на чл. 17 от Наредбата, който според съда налага, когато дерета, ливади и пасища, граничат с гора и когато има навлизане на гора в пасището и ако при очертаване на ливада се засягат някои дървета от периферията, да се приема, че те са линейни обекти на заобикалящата среда. Ал. 1 от разпоредбата ясно сочи допустимите за подпомагане линейни елементи, които се включват в подлежащата на подпомагане площ, ако ширината им не надхвърля 2 м според ал. 2 на чл. 17, като деретата не са сред тях /БЗС № 02837-106-1-1/. Следва да се отбележи и, че за обработваемите земи няма допустим толеранс до 100 кв. м., какъвто е определен за пасищата, както и че цитираните в процесното решение БЗС № 00254-127-9-1 и БЗС № 00254-37-9-1. БЗС № 00254-65-9-1 и БЗС № 00254-65-10-1 - угари, са именно обработваеми земи - мека пшеница, по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 5/2010 г. класифицираща като обработваема земята, включена в система за сеитбооборот, на която през съответната стопанска година не се произвеждат земеделски продукти с цел възстановяването й.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с данните от представените по делото доказателства, в т. ч. заключението на вещото лице, потвърждаващо размера на установените от органа, недопустими за подпомагане площи. Необосноваността на съдебния акт е довела до противоречието му с приложимия материален закон. Поради това съдебното решение, като неправилно следва да бъде отменено и с оглед изяснеността на спора от фактическа страна, касационната инстанция следва да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Тъй като административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, на посочените в него правни основания, законосъобразно е отказал частично плащането на поисканото по СЕПП, СНДП и НР1, финансово подпомагане от "Лидер мес" ЕООД за кампания 2013 г., и при липсата на установен съществен порок при постановяване на акта, жалбата на дружеството срещу атакуваната от него част от уведомително писмо изх.№ 02-130-2600/4874#4/28.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Поради това, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 200 лв, определено от съда съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 269/22.05.2017 г. постановено по адм. дело № 16/2017 г. на Административен съд-Пазарджик и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Лидер мес" ЕООД, със седалище гр. П., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх.№ 02-130-2600/4874#4/28.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА "Лидер мес" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "М. Т" № 2А, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението е окончателно.