Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Д.А, чрез упълномощен адвокат, срещу Решение № 3475 от 22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 10134 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2014 г., допълнено с Решение № 4560 от 07.07.2017 г., постановено по същото дело, в отхвърлителната предявения иск част и в частта за разноските. С обжалваното съдебно решение Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е осъдена да заплати на Д.А сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на полицейски служители при 05 Районно управление на полицията (РУП) – СДВР при и по повод задържането на Апостолов със Заповед рег. № 575 от 19.02.2013 г., издадена от полицейски орган при 05 РУП – СДВР, като искът за размера му над 2000,00 лв. до пълния предявен размер от 50000,00 лв. е отхвърлен. Наред с това, СДВР е осъдена да заплати на Апостолов сума в размер на 8,00 лв. за сторените по делото разноски. С посоченото допълнително решение, Решение № 3475 от 22.05.2017 г. е допълнено в смисъл, че сумата на обезщетението е присъдена заедно със законната лихва върху присъденото с него, считано от 21.02.2013 г. до погасяване на задължението.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се оплаквания, че съдът неправилно приложил критерия по чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) при определяне на размера на обезщетението. Неправилно и необосновано съдът е определил този размер без да вземе предвид установените по делото неимуществени вреди, търпени от Апостолов доста време след задържането му в МВР. Тяхната интензивност и конкретни параметри предполагали присъждане на по – висок размер на обезщетението. Предвид изложеното, иска се отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго в тази част, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – СДВР, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. От процесуалния му представител е постъпила молба, в която се изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
В производство по реда на чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдебен състав на АССГ е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу СДВР, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 50000,00 лв. за неимуществените вреди, претърпени от незаконосъобразни фактически действия/бездействия на полицейски служители от 05 РУП – СДВР, изразяващи се в нанесен му побой (удари и ритници в областта на бъбреците, коленете, ръцете и гърба, поставяне на главата на Апостолов в найлонов плик, увиван многократно до степен на задушаване) в периода от 08,00 ч. до 17,00 ч. на 20.02.2013 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането до погасяване на вземането.
При подробно установената по делото фактическа обстановка, по която на този етап спор между страните няма, при съобразяване на събраните гласни доказателства и заключението на съдебно – медицинската експертиза, първоинстанционният съд приел, че искът, с който се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерната намеса във физическия интегритет на Апостолов по време на престоя му в 05 РУП на СДВР в рамките на задържането му, разпоредено със Заповед № 575 от 19.02.2013 г. на полицейски орган от 05 РУП, е допустим и частично основателен. Предвид липсата на касационна жалба от СДВР срещу решението, предмет на касационна проверка сега, не се спори по отношение на приетото от съда, че описаните в съдебно – медицинското удостоверение № 45/2013 г. и потвърдени от заключението на приетата като неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза травматични увреждания са причинени на Апостолов по време на задържането му в 05 РУП – СДВР, а именно на 20.02.2013 г., преди освобождаването му от там. Не се спори също така и по отношение на приетото от съда въз основа на показанията на свидетелката Методиева, че Апостолов е претърпял вреди от неимуществен характер – болки и страдание в продължение на около три седмици, чувство на унижение от поведението и отношението на полицейските служители, прибегнали до физическо насилие и обръщали се с грубости към него. Като е съобразил естеството и характера на причинените страдания, обективното състояние на Апостолов, произтичащо от конкретно установените по делото незаконосъобразни действия на служителите на СДВР и взел предвид, че не са установени всички наведени в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявеният иск (поставянето на плик върху главата на лицето и оставянето му без приток на въздух, въздействие с електрошок), неговата възраст, периода на отзвучаване на физическата болка, съдът направил извод, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в общ размер на 2000,00 лв. При този изход на спора, съдът приел за основателно и искането на Апостолов за присъждане на сторените по делото разноски за съдебно – медицинската експертиза в размер на 8,00 лв., съразмерно на уважената част от иска.
В обжалваната част, решението е валидно и допустимо. То е правилно в частта досежно присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от Апостолов. В тази част то е обосновано и е постановено в съответствие с материалния закон, като не се констатират допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът мотивирано е обосновал становището си относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди като се е позовал, както на установеното по делото въз основа на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, така и на чл. 52 ЗЗД, като за целта е извършил преценка на обективно съществуващите обстоятелства и се е съобразил с общественото разбиране за справедливостта.
В касационната жалба се твърди нарушаване на принципа на справедливостта, тъй като по делото били установени редица неимуществени вреди, които ищецът е търпял „...доста време след задържането си в МВР”. Релевантни към определяне на по - висок размер на обезщетението касационният жалбоподател намира именно „... тяхната интензивност и конкретни параметри”. Не възразява, че съдът не е съобразил други обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението.
Така релевираното оплакване на Апостолов е неоснователно и не държи сметка за направеното от самия него, в качеството му на ищец в първоинстанционното производство уточнение с молба от 07.02.2017 г. (вж. л. 20 от първоинстанционното дело), в която заявява: „Периодът на претенцията ми съвпада с периода на непозволеното увреждане. Побоят върху мен бе нанесен за времето от 08,00 часа на 20.02.2013 г. до 17,00 часа на същата дата – 20.02.2013 г....”. Така цитираното изявление Апостолов е направил в изпълнение на Разпореждане от 23.01.2017 г. на първоинстанционния съд (л. 18 от делото на АССГ), с което му е указано посочването на период на претенцията за обезщетение на неимуществени вреди. То е съобразено от съда при изготвянето на проектодоклад по делото (вж. Определение от 08.02.2017 г., л. 22 от първоинстанционното дело) и доклада в първото по делото съдебно заседание.
Предвид така изложеното и като съобрази конкретните възражения на касационния жалбоподател, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба в тази част е неоснователна. Неоправдано в нея се твърди неправилност на решението поради несъобразяване на твърдени факти относно състоянието на Апостолов и претърпени от него вреди извън исковия период, който сам той е дефинирал съгласно цитирания по – горе абзац от неговата уточнителна молба. Касационната инстанция не разполага с правомощието да разгледа искането на Апостолов за период извън процесния, доколкото проверява решението на първоинстанционния съд, произнесено по спорния предмет и в неговите рамки. Определеното от съда обезщетение в размер на 2000,00 лв. се явява равностоен еквивалент и е достатъчно, за да репарира претърпените от лицето неимуществени вреди за процесния исков период, посочен в уточнителната молба на Апостолов от 07.02.2017 г. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че вреди в по-голям от определения от първоинстанционния съд размер не са установени и доказани по делото за исковия период.
Основателни са обаче оплакванията на касационния жалбоподател относно приетото в обжалваното решение в частта за разноските. В противоречие с разпоредбата чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ съдът е приел, че сторените от Апостолов разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза му се следват съразмерно уважената част от иска, тоест в размер на 8,00 лв. Апостолов е внесъл сума в размер на 200,00 лв. по сметката на АССГ, присъждането на която, предвид изхода на спора пред първоинстанционния съд и цитираната разпоредба му се следва изцяло. Впрочем, на основание чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. При така констатираното, с настоящото решение СДВР следва да бъде осъдена да заплати на Апостолов сума в размер на още 192,00 лв. за сторените от него в първоинстанционното производство разноски за съдебно-медицинска експертиза.
Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане от Апостолов, СДВР следва да бъде осъдена да му заплати и сума в размер на 5,00 лв. за заплатената от него държавна такса за настоящото производство.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3475 от 22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 10134 по описа на Административен съд София – град за 2014 г., допълнено с Решение № 4560 от 07.07.2017 г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.А, с ЕГН [ЕГН] сума в размер на 192,00 (сто деветдесет и два) лв. за сторените в първоинстанционното производство разноски за съдебно-медицинска експертиза и сума в размер на 5,00 (пет) лв. за внесената държавна такса за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.