Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по електроника и електротехника гр. П., представлявана от директора С.А против решение № 324 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 1355/2016 г. на Административен съд – Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви по съществото на спора и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация, оспорва същата и поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Представлява се от юрисконсулт М.А, която претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – К.Х, представя писмен отговор, в който изразява становище, че същата е неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение. Представлява се от адвокат А.Н, който претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил оспорването на Професионална гимназия по електроника и електротехника гр. П. против решение № 169 от 26.04.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено на основание чл. 65, т. 1 и 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), че посредством издаването на заповед № 470 от 04.03.2015 г. на Професионална гимназия по електроника и електротехника гр. П., представлявана от директора С.А, е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) на основата на признак „лично положение“ спрямо К.Х, като на основание чл. 65, т. 3 във вр. чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр. на Професионална гимназия по електроника и електротехника гр. П. е наложена глоба в размер на 500лв.

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба вх. № 44-00-1636 от 22.04.2015 г. на К.Х с доводи за осъществена спрямо него дискриминация от Професионална гимназия по електроника и електротехника гр. П. и директора на учебното заведение С.А при прекратяване на трудовото му правоотношение с гимназията.

Установено е, че К.Х е работил на постоянен трудов договор, сключен на 05.12.2006 г. като учител на длъжност „учител по практическо обучение“.

Със заповед № 900 от 15.07.2013 г. на директора на ПГЕЕ гр. П., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда - когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, трудовото правоотношение на К.Х е било прекратено.

С решение № 1230 от 24.03.2014 г. по гр. дело № 13800/2013 г. Пловдивският районен съд е признал за незаконно уволнението, извършено с цитираната заповед и отменил същото, като възстановил служителя на длъжност „учител теоретично обучение“ в учебното заведение.

С решение № 1174 от 19.06.2015 г. по гр. дело № 1548/2014 г. Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Пловдивския районен съд в частта относно длъжността, на която е възстановен служителя и е постановил възстановяването му на длъжността „учител по практическо обучение“ и оставил в сила решението в останалата обжалвана част.

С определение № 165 от 05.02.2015 г. по гр. дело № 6293/2014 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на решението на въззивния съд.

Със заповед № 464/26.02.2015 г., на директора на ПГЕЕ гр. П., на основание влязлото в сила съдебно решение на Пловдивския районен съд, К.Х е възстановен на длъжността „учител по практическо обучение“, с код по НКПД, 2011 – 23205002, считано от датата на подаване на заявлението 27.02.2015 година.

С допълнително споразумение № 468/27.02.2015 г. към трудов договор № 080/05.12.2006 г., служителят е преназначен от длъжност „учител теоретично обучение“ с код по НКПД, 2011 – 23205006 на длъжност „учител практическо обучение“ с код по НКПД, 2011 – 23205002.

Със заповед № 467/27.02.2015 г., на основание чл. 147, ал. 1, т. 1 и 4 от ППЗНП и във връзка с необходимостта от промени в щатното разписание на ПГЕЕ гр. П. е наредено в срок до 04.03.2015 г. за - „учител по практическо обучение“ да представи за утвърждаване от директора необходимата документация, обезпечаваща неговата задължителна норма преподавателска работа, посочена в три пункта.

Със заповед № 470/04.03.2015 г. (съдът правилно е счел, че е допусната техническа грешка в посочване на месеца), на директора на ПГГЕ гр. П., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда – когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е прекратено трудовото правоотношение с К.Х на длъжност „учител по практическо обучение“, считано от 04.03.2015 година.

Жалбоподателят пред КЗДискр. К.Х е поддържал, че тази заповед е издадена в нарушение на изискванията за равно третиране, доколкото с нея работодателят не е преследвал разрешаването на определен кадрови проблем, а е целял да му нанесе персонални вреди. Позовал се е на обстоятелството, че в гимназията продължават да работят учители, които са в същото правно положение – с придобито и упражнено право на пенсия и е заявил, че причина за персоналното отношение на директора С.А към него е поради участието му в конкурс за длъжността директор на училището през 2010 г. заедно с нея.

Комисията за защита от дискриминация е разгледала жалбата на К.Х срещу работодателя и директора на учебното заведение на основата на признаците възраст и лично положение. С решението, обжалвано пред административния съд, комисията е установила, че с издаването на заповед № 470/04.03.2015 г. работодателят е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“ спрямо К.Х и е наложила глоба в размер на 500лв. Установила е също по отношение на Професионалната гимназия за електроника и електротехника и директора С.А в лично качество, че не са осъществили пряка дискриминация по признак „възраст“ за гимназията и признак „лично положение“ и „възраст“ за директора, като в тази част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

В обстоятелствената част на решението комисията е мотивирала крайния си извод за дискриминационно отношение към учителя К.Х в сравнение с други учители в гимназията, на плоскостта на правилото на чл. 21 ЗЗДискр. Съгласно визираната разпоредба, работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Според административния орган, при сходни трудови правоотношения на други служители в ПГЕЕ гр. П., жалбоподателят (пред комисията) е бил третиран по различен начин от директора на гимназията. Приел е, че работодателят е бил длъжен да изготви справки за всички служители и съответно да приложи същите критерии за прекратяване на трудовите правоотношения. Комисията не е кредитирала възражението на директора на гимназията, че трудовото правоотношение на К.Х е било прекратено поради професионалната му квалификация, като е счела, че това обстоятелство не е релевантно към обсъжданото нарушение на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) и не подлежи на проучване по преписката. Цитирала е решение № 3416 от 16.03.2010 г. по адм. дело № 15534/2009 г. на ВАС, VІІ о, оставено в сила с решение № 8383 от 22.06.2010 г. по адм. дело № 6572/2010 г. на 5-членен състав на ВАС, че „правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака „лично положение“ по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и е извела извод, че правото на иск срещу незаконно уволнение е част от правото на труд и съответно – в личното положение на Христов се включват и обстоятелствата по водения трудовоправен спор с гимназията. В тази насока се е позовала и на решение № 8263 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 10545/2010 г. на ВАС, VII о. В заключение комисията е приела, че ответната страна (работодателят) не е опровергала твърденията на жалбоподателя за извършена дискриминация, като е представила доказателства единствено в подкрепа на твърденията, че прекратяването на неговото трудово правоотношение се дължи на професионалната квалификация, но не и такива, които да установяват неговото сходно лично положение с това на други служители, попадащи в обхвата на чл. 328, ал.1, т. 10а (ред., Дв., бр. 101 от 2010 г.) КТ. Различното лично положение на служителя е било съобразено при издаване на уволнителната заповед, без да се има предвид сходството в основанията за прекратяване и на останалите служители в същата хипотеза, т. е. К.Х е подбран измежду служители, намиращи се в сходна ситуация.

Административният съд, след като е обсъдил изложените фактически и правни обстоятелства в обжалваното решение на Комисията за защита от дискриминация, е приел, че правилото на чл. 21 ЗЗДискр., цитирано по-горе, не намира приложение в обсъждания казус, т. к. в разпоредбата са визирани конкретни хипотези на чл. 328, ал. 1 КТ и хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10а (ред., Дв., бр. 101 от 2010 г.) КТ не е измежду тях. Посочил е, че изброяването в чл. 21 ЗЗДискр. е изчерпателно, поради което работодателят при упражняване на правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ със служителя не е длъжен да прилага еднакви критерии и спрямо останалите служители, които отговарят на условията по чл. 328, ал. 1, т. 10а (ред., Дв., бр. 101 от 2010 г.) КТ. В тази връзка е намерил е, че допуснатото неточно прилагане на закона е несъществено, както и липсата на мотиви относно останалите учители в гимназията не влияе на законосъобразността на обжалваното решение. Съдът е изложил съображения, че преценката за наличие на дискриминационно отношение към служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а (ред., Дв., бр. 101 от 2010 г.) КТ следва да се извърши по критериите на чл. 4, ал. 2 и 3 ЗЗДискр. На тази плоскост съдът е възприел за правилен извода на комисията, че в личното положение на К.Х се включват обстоятелствата, свързани с предходния трудовоправен спор с учебното заведение и същите го индивидуализират по отношение на останалите работници в гимназията. Като е обсъдил хронологията на трудово правните отношения на страните, възстановяването и последвалото непосредствено след това прекратяване на трудовото правоотношение на основание, което е бил налично далеч преди издаване на заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ (ред., ДВ., бр. 101 от 2010 г.), съдът е достигнал до извод, че работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с К.Х в пряка връзка с предходния трудовоправен спор. С това действие работодателят е осъществил акт на пряка дискриминация по отношение на служителя по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „лично положение“. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът неправилно е приел, че по отношение на жалбоподателя е осъществена пряка дискриминация по признак „лично положение“ при прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а (ред., ДВ, бр. 101/2010 г.) КТ, по следните съображения:

Спорният въпрос по делото е налице ли е проява на дискриминация от работодателя, който е уволнил служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а (ред., ДВ., бр. 101 от 2010 г.) КТ, продължавайки трудовите правоотношения с други учители, които също отговарят на условията по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, по признак лично положение.

С разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а (ред., ДВ., бр. 101 от 2010 г.) КТ законодателят е дал възможност на работодателя да прекрати едностранно трудовия договор на служител, когато към момента на сключване на трудовия договор същият вече е придобил и упражнил право си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а (ред., ДВ., бр. 101 от 2010 г.) е придобитото и упражнено от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без оглед на други обстоятелства.

Поради това, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10а (ред., ДВ., бр. 101 от 2010 г.) КТ не е включена в правилото на чл. 21 ЗЗДискр., то не намира приложение към настоящия казус, както правилно е приел решаващият съд. Правилно също е констатирал погрешния извода на комисията, базиран на неправилното приложение на чл. 21 ЗЗДискр. към обсъжданата хипотеза, че работодателят е бил длъжен да изготви справки за всички служители и да приложи същите критерии за прекратяване на служебните им правоотношения. В случаите, когато според конкретните обстоятелства и преценка на професионалните качества на служителите, работодателят прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ с някой служител, а остава на работа друг, който също е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, това не е a priori израз на неправомерно различно отношение. По аргумент от чл. 7, т. 2 и 8 от закона, този подход не представлява дискриминация и различно третиране, освен ако не е основан на някой от признаците по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. В настоящия казус административният орган е приел, че актът на прекратяване на трудовото правоотношение със служителя представлява пряка дискриминация по признак „лично положение“. Съдът е възприел тезата на административния орган и приел, че воденият от служителя трудовоправен спор с учебното заведение, приключил в негова полза, му придава различно качество сравнение с останалите служители в сходно положение. Именно това обстоятелство според съда е причината за последвалите действия на работодателя и издаване на обсъжданата заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Този извод обаче дори и верен фактически не е достатъчен, за да обуслови извод, че спрямо служителя е извършена пряка дискриминация по признак лично положение от работодателя. Касационният жалбоподател с основание поддържа в касационната жалба, че изобщо не са обсъдени доводите, свързани с учебния процес и професионалните характеристики и качества на останалите учители, за които е прието, че са в сходно положение с жалбоподателя от гледна точка на статуса – лица, придобили и упражнили правото си на пенсиониране, поради което не е възможно да се изгради категоричен извод, че прекратяване на правоотношението на К.Х и запазването на останалите е проява на дискриминационно отношение. Проследяването на събитията, свързани с предходния трудовоправен спор не е достатъчно, за да се приеме, че е налице акт на дискриминация по признак „лично положение“ на служителя. Както вече се посочи, работодателят разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ при наличие на законовите предпоставки за това. Преценката дали да упражни това право е в кръга на дискреционната му власт и не е необходимо да излага фактически съображения относно избора на конкретния служител, с който да се прекрати трудовия договор на посоченото основание. Още повече, в случая не са налице доказателства, които категорично да сочат, че служителят на първо място е в сходно положение с останалите учители, доколкото изобщо не са обсъждани сходството и разликите в изпълняваните професионални функции и задачи от тях.

За да се приеме, че е налице пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. трябва да се установи защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак – в случая лично положение, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Следователно, основно изискване при преценката има ли осъществена пряка дискриминация спрямо лицето е да се определи съдържанието на признака лично положение. Върховният административен съд е имал възможност да посочи в практиката си, че: „За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация.“(решение № 8105 от 8.06.2011 г. по адм. д. № 8708/2010 г. на ВАС, VII о.). В обсъждания случай като присъщо качество на личността е прието обстоятелството, че ответникът по касация е имал трудовоправен спор с работодателя. Дали този факт изпълва съдържанието на признака лично положение трябва се прецени като се отговори на въпроса: Би ли получил жалбоподателят (пред комисията, сега ответник по касация) същото третиране от работодателя, ако не беше упражнил субективното си право да оспори предходното уволнение? От отговора на този въпрос, без значение дали е положителен или отрицателен, не се обуславя извод, че жалбоподателят е различно третиран поради това обстоятелство, защото в обсъждания казус същото не съставлява признак, белег, присъщ на личността. Ако служителят не беше упражнил правото си да оспори предходното уволнение, то правоотношението между страните би било прекратено още с влизане в сила на предходната заповед. В резултат обаче на реализираното право служителят е възстановен на работа от работодателя, който е прекратил отново трудовото му правоотношение, т. е. не е получил различно третиране в сравнение с предходната ситуация. Дали обаче упражняването на субективното право от работодателя да прекрати повторно правоотношението, на друго правно основание, е израз на злоупотреба с власт, може да се преценява в рамките на трудовоправния спор за законност на уволнението. При преценката на този акт съдът вярно е приел, че очевидно работодателят не желае да продължи трудовото правоотношение със служителя, но неправилно е приел, че причината за това е упражненото от последния право на иск срещу предходното уволнение. Дори и да се приеме, че причината е в личността на жалбоподателя, това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че е налице пряка дискриминация по защитения признак лично положение. Не всяко неблагоприятно третиране е пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., а само това, което е провокирано от защитен признак на лицето по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По делото не е установено конкретен присъщ, иманентен белег на личността на служителя, който го отличава от останалите служители, т. е. изпълва съдържанието на признака "лично положение" и е причина да бъде неравно третиран. Възприетият като такъв – приключилият трудовоправен спор сам по себе си не може да бъде субсумиран в защитен признак, защото същият също е последица на упражненото право на работодателя да прекрати правоотношението точно с този служител на друго правно основание. Казано по друг начин – не воденият трудовоправен спор по първото уволнение на служителя обусловя нежеланието на работодателя да продължи да бъде в трудово правоотношение с него. И двата акта на прекратяване на правоотношението са свързани с личността, поради което отмяната на първия от тях не може бъде квалифицирана като иманентен, отличаващ признак на личността на служителя. Ето защо, в обсъждания случай, дори и да се приема за верен изводът, че единствено приключилият трудовоправен спор е причина за прекратяване на трудовото му правоотношение на друго правно основание, това обстоятелство не изпълва съдържанието на признака лично положение. Други обстоятелства, които да установяват качество на личността на служителя, които го отличават и съставляват основание за неблагоприятно, дискриминационно отношение от работодателя по делото не са доказани и установени. Правото на труд е основно, конституционно закрепено право на гражданите, което се ползва с нарочна закрила в ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). В закона е уредена специална защита на гражданите при упражняване на правото им на труд, за да се гарантира равенство в третирането на лицата и не се допуска дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Разгледано в контекста на обект на защита от антидискриминационните разпоредби, правото на труд като общо понятие, включващо цялото многообразие от отделни субективни права, в обсъждания казус неправилно е възприето като характеристика на личността, покриваща защитения признак лично положение. Цитираната съдебна практика по-горе, на която се е позовала комисията, е постановена при различни фактически и правни положения – и в двата казуса съдът е обсъждал налице ли е неравно третиране при определяне на трудовото възнаграждение и дали причина за определеното по-ниско такова може да е свързано с упражнените субективни права от лицата по повод предходно уволнение, т. е. при налично трудово правоотношение спазва ли работодателят принципите и правилата за равно третиране на работниците и служителите.

Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени решението на Комисията за защита от дискриминация в обжалваната част.

Разноски от касационния жалбоподател не се претендират, поради което не се присъждат такива.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 324 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 1355/2016 г. на Административен съд – Пловдив и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 169 от 26.04.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено на основание чл. 65, т. 1 и 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), че посредством издаването на заповед № 470 от 04.03.2015 г. на Професионална гимназия по електроника и електротехника гр. П., представлявана от директора С.А е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) на основата на признак „лично положение“ спрямо К.Х, като на основание чл. 65, т. 3 във вр. чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр. на Професионална гимназия по електроника и електротехника гр. П. е наложена глоба в размер на 500лв.

Решението не подлежи на обжалване.