Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяГ. С. по адм. дело № 3156/2021

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Д. Т., действащ като ЕТ „Д. Т. – М.“, гр. Казанлък, чрез адв. Л. против решение № 488 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 848/2019 г. по описа на Административен съд – С. З. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на решението със законните последици.

Ответникът „Техмаш“ ООД, гр.Казанлък, чрез адв. М., в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на решението и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът главният архитект на О. К. не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящия касатор срещу Разрешение за строеж /РС/ № 220 от 09.10.2019 г. на главния архитект на О. К. издадено на „Техмаш“ ООД, и одобрен инвестиционен проект за строеж от пета категория, съставляващ „Реконструкция на съществуваща сграда с идентификатор 35167.501.7060.3 по КККР на гр. Казанлък“ със застроена площ 80 кв. м., находящ се в ПИ с идентификатор 35167.501.7060, представляващ част от УПИ Х-7060,7061, кв. 470 по плана на гр. Казанлък.

Решението е подробно мотивирано от фактическа страна с констатациите на приетите по делото съдебно-технически експертизи /основна и допълнителна/, установяващи точните параметри на разрешената реконструкция на метален склад, собственост на заявителя „Техмаш“ ООД , отразен в КК като „сграда – метален склад“ с идентификатор 35617.501.7606.3 и РЗП от 80,00 кв. м., която сграда е в негодно за ползване и експлоатация състояние /строена преди около 60г./, отразена в действащия ПУП в параметрите по приложената скица – виза за проектиране. Описани са изчерпателно разрешените СМР, които касаят цялостна подмяна на конструктивни елементи със запазване на основата и северната фасадна стена /тухлена зидария от 25 см./. Останалите ограждащи фасадни стени /от метални профили/, предвидени за подмяна са с изтекла експлоатационна годност, както и покривната конструкция. Експертите сочат, че разрешената реконструкция не предвижда увеличаване на обема чрез настрояване и пристрояване.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че предмет на оспорените строителни книжа е реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ на съществуваща сграда /склад/, вследствие на естествено износване, довело до невъзможност за експлоатация на сградата. Прието е, че не са относими изискванията по чл.183, ал.1 ЗУТ в случая, тъй като няма увеличаване обема на съществуващия склад с надстрояване или пристрояване. В тази връзка са оставени без уважение и доводите за разминаване в квадратурата на сградата по нот. акт, нанасянето в КК и фактически съществуващата РЗП, която според вещите лица изцяло отговаря на параметрите по КК.

Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

В съответствие с изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, обжалваното решение е мотивирано с изчерпателно излагане на фактическата обстановка, установена от доказателствата по делото, и обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорените РС и инвестиционен проект, които мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Безспорно е установено обстоятелството, че разрешените с РС и инвестиционния проект строителни дейности касаят експлоатационната годност на съществуващата сграда /склад/ с подмяна на оградните стени с метална конструкция и покрива, при запазване на основите и северната фасадна стена - тухлена зидария, без да се предвижда увеличаване обема на сградата до степен на пристрояване или надстрояване. Предвидените за монтаж и изграждане нови конструктивни елементи следват износените такива на постройката и не сочат на увеличаване на РЗП. Следователно, разрешения строеж от пета категория, съставляващ „реконструкция на съществуваща сграда“ попада в обхвата на § 5, т. 44 ДР ЗУТ - реконструкция на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

С оглед на изложеното се явяват неотносими доводите по жалбата за противоречие на строежа с действащия ПУП –ПЗ и неприложена регулация на УПИ Х-7060,7061, кв. 470 по плана на гр. Казанлък, тъй като не е налице хипотезата на нов строеж. Освен това е установено от експертите съответствие на процесния склад с предвижданията на ПУП-ПЗ.

Ирелевантно е в настоящето производство разминаването в квадратурата на строежа по нот. акт / 65 кв. м./ и вписаната в КК / 80кв. м./, както и доводите за наличие или липса на учредено право на строеж за разликата в квадратурата. Отношенията между съсобствениците на УПИ Х-7060,7061 подлежат на уреждане извън административното производство, в което е от значение единствено собствеността върху реконструираната сграда.

Обратно на твърденията в касационната жалба, в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Отмяната на прекратителното производството по делото определение на административният съд с определение №12239/05.10.2020г. по адм. дело №9312/2020г. по описа на ВАС, второ отделение не съставлява основание за отвод на съдебния състав по смисъла на чл.22 ГПК във връзка с чл.144 АПК, тъй като ВАС е върнал делото „на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия“. Мотивите на това определение на ВАС не са задължителни при произнасянето по съществото на делото от административният съд, което произнасяне зависи от събраните в хода на процеса доказателства – в случая приетите съдебно-технически експертизи. Задължителни са указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона, дадени само в случай на отмяна на съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане, каквато хипотеза не е налице в случая – чл.222 във връзка с чл.224 от АПК.

Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед своевременно заявената претенция от ответника „Техмаш“ ООД, гр.Казанлък и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. в.ие в размер на 900лв, по приложения списък по чл.80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 20.04.2021г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 488 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 848/2019 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Д. Т., действащ като ЕТ „Д. Т. – М.“, гр. Казанлък да заплати на „Техмаш“ ООД, гр.Казанлък сумата 900 лв /деветстотин лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева