Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 15.02.2018г. по гр. д.№2647/2017г. на ОС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. чл.128, т.2 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.

Жалбоподателят - В. В. Ш., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Поддържа също така, че решението е постановено при очевидна неправилност.

Ответникът- [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от В. В. срещу [фирма] и [фирма], обективно кумулативно съединени искове за солидарното им осъждане за следните суми: 1) сумата от 2467, 87 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015 год. и сумата от 2056, 50 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ; 2) сумата от 277, 46 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231, 21 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД; 3) сумата от 293, 37 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ; сумата от 32, 98 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск от 293, 37 щатски долара за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

При тези данни настоящият състав намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК /в редакция след ДВ бр. 86/2017 г./ предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела. В настоящия случай са предявени при условията на обективно и кумулативно съединяване множество искове с правно основание чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД за парични вземания, произтичащи от трудови възнаграждения по съществуващо между страните трудово правоотношение и лихви за забава върху главниците. Всяка от търсената сума представлява отделна претенция, доколкото е индивидуализира чрез размер и период, през който е възникнала в патримониума на ищеца. На всеки от исковете цена е определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от размера на търсената сума. Тъй като всеки от тях е в размер по-малък от минималния праг за касационно обжалване, установен в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на В. В. Ш. вх. №10524 от 05.04.2018г. против решение 15.02.2018г., постановено по гр. д. № 2647/2017 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: