Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Детска градина №3“Здравец“” гр. Търговище срещу решение №20 от 03.02.2020г по гр. д.9/2020г на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено решение № 645 от 06.11.2019г на РС - Търговище, по уважен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановняване на работа и обезщетение.

В изложение касаторът не формулира конкретен правен въпрос, изтъква противоречие с установената практика на ВКС и същевременно основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, като излага касационните си оплаквания, че въззивният съд неправилно се позовава на нарушение по чл. 195 ал.1 КТ, вместо да премеме заповедта за налагане на дисциплинарното наказание за мотивирана, доколкото като в нея е посочено всичко необходимо. Всички реквизити по чл. 195 КТ са налице, а именно: сведение относно нарушителя, конкретното нарушение, време на извършването му, вида на наказанието и правното му основание. Приложени са решения от практиката на ВКС с които, според защитата, обжалваното решение е в противоречие /реш. № 92/2011г 3-то г. о,реш. № 163/2012г 4-то г. о, реш. № 177/2014г на 3-то г. о, реш. № 213/2015г на 3-то г. о на ВКС /

В отговор ищцата по делото Й. Л. Й., чрез адв К. П. оспорва основанията за допускане на касационната жалба до разглаждане, тъй като в изложението се преповтарят дословно касационните оплаквания, не е формулиран въпрос, а основанията по чл. 280, ал.1 н.1 и т.3 ГПК са само цитирани, без обосновка,

В съдържанието на заповедта, приета от въззивният съд за немотивирана съгласно чл. 195, ал.1 КТ е почено, че: на 28.03.2019г в ученически автобус, управляван от Й. Й., съпруг на директора на ДГ №3 Й. Й., от органите на РУ Търговище са намерени неправомерно изнесени от детската градина хранителни продукти, в ненарушен и цялостен вид и в срок на годност, описани подробно.Същите съвпадат с продуктите, получени за храна на децата. Изнасянето им, извършвано многократно от м. септември 2018г е довело до намаляване грамажа на храната за деца, разписана в седмичното меню. Извършените действия и поведението на заемащата длъжността директор на ДГ са недопустими, уронващи доброто има на образователната институция и представляват тежко нарушение на трудовото дисциплина по чл. 190, ал.1 т.7 КТ Посочен е и чл. 330,ал.2 т.6 КТ,

Въззиният съд е посочил на първо място, че в заповедта липсва необходимата индивидуализация на нарушението, като не е ясно едичен случай ли е сочи, или системност, за присвояване ли става въпрос, извършено посредством съпруга на ищцата с нейно знание или по нейно указание, или за неправомерно бездействие изразяващо се в неупражнен контрол, респ. спрямо кои длъжности, отговарящи за храната и нейното разпределение не е упражнен контрол, касае ли се за злоупотреба с доверието на работодателя, което е друго основание за уволнение. Поради липсата на конкретизация на фактическите основания се ограничава възможността на ищцата за защита, което в случая е достатъчно за отмяна на уволнението на формално основание, Независимо от така изложеното при проверката по чл. 195 КТ, въззивният съд е направил и извод, че и събраните доказателства не установяват нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата като основание за нейна дисциплинарна отговорност.

Върховен касационен съд, ІІІ г. о, намира че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, Съображенията за това са следните:

При липса на формулиран в изложението конкретен правен въпрос, не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, което не е тъждествено с препращане към оплакванията в касационната жалба. В случая обосновката в изложението се свежда до оспорване на изводите на съда за немотивираност на заповедта за уволнение, като необосновани, Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.

За пълнота следва да се изтъкне, че при отмяната на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, решаващото съображение на въззивния съд при проверката по чл. 195 ал.1 КТ, отчита конкретно обективираното съдържание на процесната заповед №3-1-35 от 22.05.2019г на кмета на общ Търговище по критериите, трайно установени в практиката на ВКС.

В самата заповед органът на дисциплинарна власт не се е ангажирал с твърдение какво точно нарушение вменява на ищцата. Това не е направил и в процеса, а то е необходимо съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание и не се изчерпва посочването на факта, че описаните опаковани хранителни продукти и плодове са намерени в училищния автобус, от органи на РУ Търговище на посочената дата и че този автобус се управлява от съпруга на ищцата, която е директор на ДГ. Тези факти може и да предпоставят изводи, в която да се изрази вменяването на конкретното нарушение на трудовите задължения от директора на ДГ, именно това би следвало да се обективира в заповедта, за да отговаря същата на изискването за мотивираност, Съгласно установената практика на ВКС,част от която цитирана от защитата, описанието на нарушението е необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение. Описанието се свежда до посочване в какво се състои то чрез пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, точно и ясно. Посочва се кога и какво служителят е направил, или не е направил, посочва се кое изискване работодателят счита за нарушено, кое конкретно задължение не е изпълнено и защо.

Извод на въззивния съд за немотивирана заповед не е в противоречие с изтъкваната от касатора съдебна практика, при това не е единственият решаващ извод, обусловил изхода на делото. Съдът е приел, че не се установява нарушение свързано с трудовата функция на директора на ДГ.Фактите и връзките между тях, преценени логически не водят до еднозначен извод. Обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.193 ГПК и обстоятелствата по делото в подкрепа на изложеното в тях са насочвали, че намерените на 28.03 2019г извън ДГ хранителни продукти са със срок на годност, който изтича в предстоящите почивни дни, подади това други дръжностни лица, а не директорката са ги разпоредили като отпадъци /болашик/, тъй като същите не могат да останат на съхранение в ДГ. По образуваното в РУ Търговище дознание по случая няма изводи на разследващите органи, на които работодателят да се позове с препращане към друг документ при уволнение, няма данни да са повдигнати и обвинения. Поради това съображенията, че практиката на ВКС допуска заповедта по чл. 195 КТ да се мотивира с препращане към друг документ, с чието съдържание работникът е запознат, са неотносими. При решение, с което не се приема за установен факт на дисциплинарно нарушение по субетивен признак и в тази връзка не се установява законосъобразно упражняване на правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, не е повод да се обосновава противоречие с решения от съдебната практика, в които се дава отговор на въпроси по прилагането на на чл. 189 ал.1 КТ като се изтъква, че за някои длъжности изискванията са завишени.

Разноски за ответницата по жалбата са заявени за присъждане, но не са установени и не е приложен списък.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 20 от 03.02.2020г по гр. д.9/2020г на Окръжен съд Търговище

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.