Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община А. срещу Решение № 1172/29.06.2017 г. по адм. дело №2913/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 11/19.02.2015 г., издаден на основание чл.107, ал.3 ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), от орган по приходите при О. А, потвърден с решение № Ж-48/1/27.04.2015 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община А., в частта, с която на ЕТ“В.В“ от с. К. са установени задължения за 2015 г. за данък недвижими имоти (ДНИ) за сумата над 312.99 лева и такса битови отпадъци (ТБО) за сумата над 234.75 лева.

Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесния деклариран обект – „покритие над съществуваща торищна площадка и 2 броя краварника – навес без оградни стени“ представлява съоръжение, а не сграда, позовавайки се на Закон за устройство на териториите (ЗУТ) и ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) при наличие на изрична разпоредба в специалния закон – чл.5, ал.6, т.3 от Приложение № 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Счита, че с чл.10, ал.2 и 3 и чл.24 ЗМДТ изключените от данъчно облагане имоти са лимитативно изброени, като процесният обект не попада в тези хипотези. Споделя доводите на административния съд по отношение дължимостта на ТБО за останалите обекти в същия поземлен имот като счита, че са относими и по отношение на процесния обект, за който също се дължи ТБО в определените с АУЗД размери.

Ответната страна – ЕТ „В.В“ от с. К., общ.Аксаково, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдът да...