Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби от Директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП и С.Я, чрез процесуален представител, срещу Решение № 129 от 29.01.2018г., постановено по адм. дело № 3888 от 2015г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с Решение № 1166/31.05.2018г. по същото дело.

Касаторът - Директорът на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която РА е отменен относно установените задължения за данък върху доходите по чл.35 от ЗОДФЛ отм. и чл.48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2006г. – главница от 296,31лв. и лихви 216,54лв.; за 2007г.- за разликата над 1958,83лв. до 3864,39лв. главница и разликата над 1157.27лв. до 2283,14лв. - лихви; за 2008г. - 2192,30 лв. главница и 964,60лв. - лихва; за 2009г. - 1191,30лв. главница и 389,47лв. - лихва; за 2010г. - 1014.59лв. главница 226,97лв. лихва и за 2011г. - 952,19 лв. главница и 114,35лв. лихва. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът неправилно е приел, че разходите за пътуванията на ревизираната до САЩ и Турция не са осъществени от нея, а са поети съответно от нейните деца и от Ф.М.С, че не е доказано, че децата на ревизираната са й предоставяли сочените парични средства, както и, че те са получени от нея. В подкрепа на тезите си излага подобри аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - С.Я, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й.

В качеството си на касатор С.Я обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт № 271301221/02.07.2013г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 587/07.10.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.

Поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с практиката на СЕС, тъй като понятието „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Възразява, че установените с РА задължения по ЗДДС за 2007г. са погасени по давност, поради изтичане на предвидения в чл. 171, ал.2 от ДОПК десетгодишен срок, В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който обжалваният РА и в тази му част бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на първата и неоснователност на втората касационна жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството пред Административен съд – Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 271301221/02.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 587/07.10.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на С.Я са установени задължения за данък върху доходите по чл.35 от ЗОДФЛ отм. и чл.48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2006г. - 296,31лв. и лихви 216,54лв.; за 2007г. за разликата над 1958,83лв. до 3864,39лв. и за разликата над 1157.27лв. до 2283,14лв. - лихви; за 2008г. - 2192,30 лв. и лихви 964,60 лв.; за 2009г. - 1191,30лв. и лихви 389,47лв.; за 2010г. - 1014.59лв. и лихви 226,97лв. и за 2011г. - 952,19 лв. и лихви 114,35 лв., както и задължения за ДДС в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 15 433.34 лв. главница и 7 218.96 лихва за д. периоди м.06, м.08, м.09, м.10, м.11 и м. 12.2007г., м.02., м.03, м.05., м.06, м.10, м.11, м.12. 2008г., м.02, м.05, м.08, м.10 и м.12.2009г., м.03., м.06., м.09 и м.12.2010г., м.03, м.06, м.10.2011г. и м. 03.2012г.

За да обоснове преценката си за частична основателност на оспорването, съдът е съобразил следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2, т.3 и т.7 ДОПК. Тяхната установеност е подкрепена от съставените парични баланси за ревизираните периоди, сочещи, че разходваните от лицето средства превишават получените. При изготвянето им са съобразени събраните доказателства и писмените обяснения на ревизираната и трети лица, но те не са рефлектирали върху включените в приходната и разходна част на паричните потоци суми. Органите по приходите не са кредитирали декларираното от Ф.М, живуща в Р. Т, която е заявила, че е поела разходите по пътуванията на С.Я в Турция. Те на са дали вяра и на декларациите от децата на Яковска– А.А и С.А, които са уточнили, че разходите за пътувания и престой на майка им в САЩ през 2008г. и 2011г. са поети от тях. Поддържали са също, че през 2006г. са предоставили на майка си 3000щ. д.; 2007г. - 4000 щ. д.; 2008г. - 8000 щ. д.; 2009г. - 5000 щ. д.; 2010г. - 4000 щ. д.; 2011г. - 5000 щ. д. и 2012г. - 3000 щ. д. От И.Ш, А.Р и З.С са представени декларации, че след пребиваването им в САЩ, са предали на С.Я сумите, които са получили от децата й. Ревизиращите са счели, че при липсата на доказателства относно предаването на сумите, както и документи за внасянето на сумите на територията на страната, включително и за последваща обмяна на валута, не е установено предаването и получаването от ревизираната на посочените суми и същите не следва да се включват в приходната част на съставените парични баланси. Този извод е мотивиран и с неустановеността на възможността на пълнолетните й деца да предоставят процесните суми, както и с данните от извлечението на банковата сметка на ревизираната в „Юробанк“ и „Еф Джи“, според които тя е превежала на сина си 4600 щ. д. на 22.01.2007г.; на 21.07.2007г. - 1005 щ. д; на 14.09.2007г. 2600щ. д. и на 12.02.2008г. - 2000щ. д. В писмени обяснения ревизираното лице декларирало, че превежданите от нея суми са за обучение на сина й в САЩ. При съставяне на годишните баланси на ревизираното лице органите по приходите са компенсирали съответния недостиг на парични средства през процесните данъчни периоди с констатираните излишъци от парични средства на съпруга на ревизираната, въз основа на дадено от него писмено съгласие. В резултат на това те са установили превишение на разходваните над получените средства в размер на: за 2006г.-3583,21 лв., за 2007г.- 18951,64лв., за 2008г.-12667,57 лв., за 2009г.- 4173,88 лв., за 2010г. - 9451,42 лв. и за 2011г. -7320,29 лв.

Отделно от горното, ревизиращите са взели предвид данните при извършените насрещни проверки на десет дружества, чиито законни представители са заявили, че не са имали търговски взаимоотношения с предприятието на ревизираното лице, нито са издавали спорните фактури, а номерата на ФП и ФУ, посочени в касовите бонове не съответстват на ЕКАФП, регистрирани на името на съответния търговец. Поради това органите по приходите са приели, че доставките по спорните фактури не са извършени от лицата, посочени като техни издатели, респективно - че фактурираните стопански операции не са действително осъществени и за ревизираната, в качеството й на ЕТ, не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тях.

В хода на съдебното производство са приети ССчЕ и СГрЕ, заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Според експерта по ССчЕ, в счетоводството на ЕТ „С.Я“ са отчетени приходи от продажбата на стоки, закупени от посочените доставчиците през финансовите 2008г. и 2009г. с отчетна стойност за 2008г. в размер на 11 956,67 лв. и за 2009г. в размер на 18 410 лв. Според вещото лице по СГрЕ, подписът, положен за А.Р в Декларацията и Обяснението от 24.03.2013г. е изпълнен от А.Р.

След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че те подкрепят наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Счел е, че в частта по ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ, спорът се концентрира върху размерите на данъчните основи по чл.122, ал.4 ДОПК, обусловени от включването в балансите на направени разходи от Яковска за пребиваванията й в Турция, за пътувания в САЩ и сочените суми, получени от децата й.

Съобразявайки обясненията на ревизираната, депозираните декларации от децата ѝ, обяснения от трети лица, приложените извадки от системата на данъчната администрация на САЩ, представените американски визи, извлечения от задгранични паспорти и събраните гласни доказателства, съдът е приел, че в своята съвкупност те налагат извода, че през процесния период дъщерята на ревизираната я е подпомагала с парични суми, като част от същите са превеждани чрез „У. Ю“, а по-голяма част са предавани на лица, които са пребивавали в САЩ и са се връщали в България. Решаващият състав е счел, че липсата на представени документи за внасяне на сумите в страната не са индиция, че паричните суми не са предадени и получени от ревизираната, тъй като действащото законодателство през процесните периоди не е изисквало нарочно деклариране на внасянето в страната на суми в такъв размер.

Въз основа на кредитирания вариант от заключението на вещото лице по ССчЕ, съдът е приел, че за 2006г. не се установява недостиг на разходваните над получените от ревизираната средства, поради което в тази му част РА следва да бъде отменен.

Относно задълженията по ЗДДФЛ за 2007г. решаващият състав е счел, че размерът на превишението на разходваните над получените средства, определен на годишна база, възлиза на 11 011,88лв., за които дължимият данък е в размер на 1958,83лв., а съответната лихва - 1157,27лв. С оглед на това, РА в частта на установените задължения за ЗДДФЛ и лихви за 2007г. е отменен частично за разликата над 1958,85лв. до 3864,39лв. за главницата и за разликата над 1157.27лв. до 2283,14лв. – за лихвите.

За 2008г. и 2009г. съдът е съобразил, че няма недостиг на разходваните средства, поради което е отменил в тези му части РА.

Същият краен извод е формиран и спрямо задълженията по ЗДДФЛ за 2010 и 2011г., но по съображения, че съответно установените превишения на разходите в размер на 423,53лв. и 749.14лв. не надвишават явно и съществено размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него.

Спрямо установените задължения за ДДС решаващият състав е приел, че представените доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, поради което данъкът за тях е неправомерно начислен и за ревизираната не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Поради това е счел, че в тази му част РА е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По жалбата на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна:

Неоснователни са аргументите на касатора за необоснованост на извода на съда, че разходите на ревизираната за пътуванията й и пребиваването й в Р. Т са поети от Ф.М.С е формиран въз основа на съвкупната преценка на декларираното от Малинова, както и на нейните показания, съобразно които тя е поканила ревизираната да гостува в дома й в Турция и е поела разходите за транспорт. Свидетелката е уточнила, че е омъжена за трети братовчед на съпруга на ревизираната и с нея имат дългогодишни отношения, като при завръщането си в България тя е отсядала в дома на Яковска. Изложеното от Малинова кореспондира с писмените обяснения на ревизираната и не се опровергава от други събрани доказателства, поради което обосновано решаващият състав е дал вяра на изложеното от свидетелката и е приел, че от разходните части на балансите следва да се изключат разходите за пътуванията и престоя на ревизираната в Турция.

Несподелима е тезата, че неустановеността на превалутирането на паричните средства, предоставени от дъщерята на Яковска опровергава заключението, че съответните суми следва да се включат в приходната част на паричните й потоци. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл.49 от ДОПК, съгласно която административният орган не може откаже приемането на декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, освен ако в специален закон не е предвиден специален ред за това. Решаващият състав е анализирал в съвкупност относимите доказателства, въз основа на които е достигнал до обоснования извод, че през процесните данъчни периоди децата на ревизираната са я подпомагали с парични суми, като част от същите са превеждани чрез „У. Ю“. Освен обясненията на Яковска, декларациите от децата ѝ и обяснения от трети лица са представени извадки от системата на данъчната администрация на САЩ, американски визи, извлечения от задгранични паспорти и са събрани гласни доказателства. Достоверността на изложеното от свидетелите не се опровергава от обстоятелството, че ревизираната също е превеждала суми на сина си в САЩ, тъй като е установено, че средствата са за заплащане на обучението му, а не за подпомагане на неговата издръжка. При установеност на размерите на доходите на дъщерята на Яковска през процесните данъчни периоди, първоинстанционният съд правилно е приел, че тя е разполагала с възможност да предостави сочените суми на майка си. Техният размер е доказан от разпитаните в тази връзка свидетели, които са потвърдили както получаването, така и предаването на сумите на ревизираната. Ето защо, като е приел, че тези средства трябва да се включат в приходната част на съставените парични потоци, а от там и да се съобразят при определянето на релевантните данъчни основи по чл. 122, ал.4 ДОПК, първоинстанционният съд е постановил правилно в тази му част решение, което следа да се остави в сила. По жалбата на С.Я:

Частично основателно е възражението на касатора, че спрямо установените с РА задължения за ДДС за данъчните периоди през 2007г., с изключение на тези за данъчен период м. 12.2007 год., е изтекъл срокът по чл. 171, ал.2 ДОПК. Визираната разпоредба предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. По аргумент от чл. 162, ал.2, т.1 и т.9 ДОПК задълженията за ДДС и лихви са публични задължения, а по силата на чл. 89, ал. 1 ЗДДС, данъкът върху добавената стойност се внася в срока за подаване на справката - декларация по чл. 125, ал. 5 ЗДДС - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. В конкретния случай ДДС, което следвало да бъде внесено без приспадане на отказания данъчен кредит за спорните доставки за данъчни периоди м. 06, м.08, м.09., м.10 и м.11. 2007г. е следвало да бъде платено съответно до 14.07.2007г., 14.08.2007г., 14.10.2007г. и 14.12.2007г., с оглед на което за тези задължения срокът по чл. 171, ал.2 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2008г. и е изтекъл на 31.12.2017. Поради това, към момента на приключване на устните състезания в касационното производство, за тези задължения и начислените за тях лихви за забава в общ размер от 3 648.38 лв. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 172, ал.2 ДОПК и в тази му част РА се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

В останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на ревизираната срещу РА в частта по ЗДДС, първоинстанционното решение е правилно. Неоснователна е тезата на касатора за противоречие на изводите на съда с практиката на СЕС относно тълкуването на понятието „доставка на стоки“. При липсата на доказателства, установяващи наличността на стоките при доставчиците и изричните им изявления, че не са имали търговски отношения с ревизираната, нито са издавали спорните фактури решаващият състав правилно е приел, че не е установено реалното извършване на процесните доставки. По аргумент от чл. 70, ал.5 ЗДДС данъкът за тях е неправомерно начислен, с оглед на което за получателят не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата в тази й част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на С.Я следва да се присъдят съобразно уважената част от жалбата й осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 9.79лв. След редуциране на присъденото юрисконслутско възнаграждение за първоинстанционното производство и насрещна компенсация с дължимите разноски на ревизираната съобразно уважената част от жалбата, в полза на Дирекция „ОДОП“ Яковска дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 641, 43 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 129 от 29.01.2018г., постановено по адм. дело № 3888 от 2015г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с Решение № 1166/31.05.2018г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлена жалбата на С.Я срещу Ревизионен акт № 271301221/02.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 587/07.10.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП относно установените за С.Я, действаща като ЕТ „С.Я“, гр. Ш. задължения за ДДС за д. п. м.06, м.08, м.09, м.10 и м.11. 2007г. и следващите се лихви за забава

И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 271301221/02.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 587/07.10.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която за С.Я, действаща като ЕТ „С.Я“, гр. Ш. са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м.06, м.08, м.09, м.10 и м.11.2007г., ведно със следващите се лихви за забава.

ОТМЕНЯ Решение № 129 от 29.01.2018г., постановено по адм. дело № 3888 от 2015г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с Решение № 1166/31.05.2018г. по същото дело, в частта, с която С.Я е осъдена да заплати на Дирекция „ОДОП“- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер над 641.43 лв. до 892.36 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА в останалата му част Решение №129 от 29.01.2018г., постановено по адм. дело № 3888 от 2015г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с Решение № 1166/31.05.2018г. по същото дело.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НАП да заплати на С.Я от гр. Ш. сумата от 9.79 лв. /девет лв. 0.79 ст./, представляваща осъществените в касационното производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.