Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Я.Б и П.Б и двамата от гр. [населено място], чрез процесуалния им представител адв.. П, срещу решение № 188 от 11.05.2018г. по адм. д. № 331/2017г. на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата на Барутински срещу заповед № А – 717 от 23.11.2016 г. на Кмета на община Д., с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „покрито барбекю – лятна кухня“, представляващо допълващо застрояване по чл. 46 ал. 1 от ЗУТ, с размери 6,60/5,70м. и височина 2,60м., намиращо се в южната част на имот идентификатор № 23025.501.1182 по кадастралната карта (КК) на гр. Д., отреден за УПИ III – 1182, кв. 66 по плана на гр. Д., извършен от жалбоподателите.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че тъй като УПИ, в който е извършен незаконния строеж е съсобствен между жалбоподателите и община Д., то общината е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна в процеса, като факта, че съдът не е сторил това, води до незаконосъобразност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди материална незаконосъобразност на решението, тъй като посочва, че от приетите по делото СТЕ – основна и допълнителна, вещите лица са дали заключения за допустимост и търпимост на незаконния строеж, а съдът не се е съобразил с така направеното заключение, поради което е постановил решението в противоречие със закона, като е постановил оставяне в сила на заповедта за премахване...