Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО), чрез процесуален представител, против решение № 378/28.10.2016 г. по адм. дело № 274/2016 г. по описа на Административен съд - Враца. С него е отменена негова заповед № РД30-2037/08.04.2016 г., с която на основание чл. 194, ал.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.6 и т.11 и чл.201, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.19г, ал.1, т.7 и ал.2, чл.19е, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗСРС (ЗАКОН ЗЗД СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА) (ЗСРС) на И.И е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е определил докладна записка № 31-17758/22.12.2015 г. на директора на ДАТО като част от административната преписка, в следствие на което е прието, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че служителят не е запознат с материалите от проведеното дисциплинарно производство. Неправилно е прието от съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като заповед № РД30-4837/19.08.2015 г. е представена по делото, не се спори, че е влязла в сила и не е оспорена от И.И.И се отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – И.И, чрез процесуален представител адв.С.Г, депозира становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК, за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Към момента на издаване на оспорената заповед Иванов заема длъжност-началник на отдел “Проследяване“ към ТДТО-Враца при ДАТО - гр. С.. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 194, ал.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.6 и т.11 и чл.201, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.19г, ал.1, т.7 и ал.2, чл.19е, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗСРС, като с нея на служителя е наложено дисциплинарно наказание “Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че се издава въз основа на извършена, на 02.02.2016 г. проверка, назначена със заповед № РД-30-122/08.01.2016 г. на председателя на ДАТО, която е установила наличие на дневници-регистри: Приложение № 1 (сдаване и приемане на дежурство), № 2 (за пропускателния режим), № 4 (за приемане и сдаване на дежурство), № 5 (за получаване и сдаване на оръжието) и № 6 (за получени и предадени сигнали) от Вътрешните правила без попълнени данни, а по Приложение № 3 (за отчитане и използване на служебните автомобили) с първоначално попълнени данни от 01.02.2016 г. Посочено е, че е установена и липса на план за охраната и копие от Вътрешните правила за охраната и пропусквателния режим в обектите на ДАТО.
Съгласно мотивите на оспорената заповед, същата е издадена след извършена проверка на 02.02.2016 г. в отдел 02“П“ към ТДТО-Враца от комисия, назначена със заповед № РД 30-122/08.01.2016 г. на Председателя на ДАТО - гр. С.. Резултатите от проверката на комисията са обективирани в доклад до председателя на ДАТО № 31-2823/01.03.2016 г., касаещ извършена проверка и констатирани нарушения в оперативна дежурна част (ОДЧ) към отдел 02“П“ при ТДТО-Враца.
С покана изх. № 31-4100/24.03.2016 г. дисциплинарно наказващият орган е поканил Иванов да даде писмени обяснения във връзка с постъпили материали в Дирекция “Инспекторат“ при ДАТО по приключила проверка с доклад № 31-2823/01.03.2016г., като в поканата са посочени констатираните при проверката нарушения относно наказаното лице, възпроизведени и в оспорената заповед. Поканата е връчена на жалбоподателя на 31.03.2016 г. и последният е представил в срок писмени обяснения, приети от дисциплинарно наказващия орган на 04.04.2016 г., видно от отбелязването върху тях.
За да отмени обжалвания административен акт съдът е изложил съображения, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Решението е правилно като краен резултат, но следва да бъде потвърдено със следните съображения:
Относно материалната законосъобразност на заповед № РД30-2037/08.04.2016 г. съдът е посочил, че при определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, наказващият орган е приел, че процесните нарушения са извършени в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание “порицание за срок от 9 месеца“, наложено със заповед № РД-30-4837/19.08.2015 г. (л. 15-17) на председателя на ДАТО, но не са представени писмени доказателства относно датата на влизане в сила на тази заповед.
Със заповед № РД-30-4837/19.08.2015 г. на Иванов е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 9 месеца“. Тази заповед е връчена на 25.08.2015 г. Предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 6 от ЗМВР, предвиждаща, че заповедта влиза в сила от датата на връчването, а съгласно чл. 211 от ЗМВР, изр. последно обжалването не спира изпълнението, преценката на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на административния акт, е неправилна. Не са представени доказателства същата да е била отменена с влязъл в сила съдебен акт.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания административен акт. Обосновано е прието, че в дисциплинарната преписка не се съдържат доказателства, от които да се направи извод, че Иванов е уведомен за започналото срещу него дисциплинарно производство. За да участва в производството и да упражни правото си на защита по чл.205, ал.3 от ЗМВР, лично или чрез друг служител на МВР, държавният служител следва да бъде уведомен за започналото срещу него дисциплинарно производство, което е задължение на дисциплинарно наказващия орган. Предвид факта, че в рамките на проведеното дисциплинарно производство не е издадена изрична заповед за неговото започване, докладна записката на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ при ДАТО от 22.12.2015 г. се явява първо процесуално действие по установяване на дисциплинарното нарушение по арг. от 208, изр. второ от ЗМВР, с чието съдържание служителят също не е бил запознат.
В заповед № РД30-2037/08.04.2016 г. дисциплинарно наказващият орган се е позовал на констатациите за извършени дисциплинарни нарушения, отразени в доклад изх. № РД-31-2823/01.03.2016 г. на комисия, назначена със заповед на наказващия орган.
Не е спорно по делото, че служителят не е бил запознат със съдържанието на доклада, чието съдържание е послужило за издаване на оспорената заповед. Твърдението на касатора, че съдържанието на доклада (общо 12 стр.) е инкорпорирано в поканата за даване на писмени обяснения от 24.03.2016 г. (общо 2 страници) не се споделя от настоящата инстанция. Иванов не е запознат със съдържанието на доклада, въз основа на който е издадена обжалваната заповед, при което същият не е имал възможност да се запознае цялостно и в пълнота с констатираните от проверяващите нарушения от него страна, лишен е от възможността да представя доказателства във връзка с извършената проверка и направените констатации, т. е. да упражни в пълнота правото си на защита, съобразно разпоредбата на чл. 205, ал.3 от ЗМВР.
Наказващият орган е предоставил възможност на Иванов да даде писмени обяснения, като такива са представени от него, но тези обяснения не могат да санират допуснатото нарушаване правото на наказаното лице да участва в дисциплинарното производство, гарантирано му от разпоредбата на чл.205, ал.3 от ЗМВР. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Като е достигнал до същите изводи съдът е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендираното и доказано по размер адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в размер на 500 (петстотин) лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 378/28.10.2016 г. по адм. д. № 274/2016 г. на Административен съд – Враца
ОСЪЖДА Държавна агенция “Технически операции“ да заплати на И.И с адрес в [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.