Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Булстрой и ко“ ООД, срещу Решение № 1031/09.05.2018г., постановено по адм. дело № 1029/2017 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт.
Касаторът поддържа, че решението, с което е отхвърлена жалбата срещу РА е неправилно като незаконосъобразно и необосновано - съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което развива подробни доводи в касационната жалба. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени ревизионния акт.
Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Коева, взема становище за неоснователност на жалбата.Приложено е и писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № Р-16001616004146-091-001/15.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 95/22.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с която на " Булстрой и Ко“ ООД допълнително е установен корпоративен данък за 2014г., в размер на 13013,89лв. с прилежащи лихви в размер на 2261,80лв.
С решение № 1031/09.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1029/2017 Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата срещу РА, въз основа на събраните доказателства и пълно установената фактическа обстановка по делото, като е приел, че РА в обжалваните му части е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. По съществото на акта е прието, че е обоснован и законосъобразен. Решението е правилно.
Потвърден е РА в частта, в която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството - към увеличение на основание чл.26,т.1 от ЗКПО със сумата от 70 654,37лв., в т. ч. 68 988,39лв. отчетени разходи по сметка 601-Разходи за метериали, суми за гориво, несвързани с дейността на дружеството по фактури издадени от СД „РИФ-08, Т. Х С-ИЕ“ 62 726,08лв.,1 591,81лв. по фактура за извършени услуги от „Алексиев“ЕООД и 74лв. по фактура издадена от „Т. Б“ ЕАД.
На същото основание е преобразуван и финансовия резултат в посока увеличение по фактури издадени от „Б. Л. Г“ ЕООД-6262,31лв. по множество фактури, подробно изброени в РД.
Съдът е приел, въз основа на събраните доказателства и ССчЕ, че разходите не са извършени във връзка с осъществяваната от лицето дейност.
По отношение на преобразуван финансов резултат със сума в размер на 68 988,39лв., по фактури издадени от „РИФ -08-Тодоров, Х. С-ИЕ“-62726,08 и „Битова лайт газ“ ЕООД -6 263,31лв. по множество фактури правилно съдът е установил следното:
По фактури издадени от „РИФ-08-Тодоров, Христева СИ-Е“ СД обосновано е прието, че фискалните бонове към фактурите са за многократни зареждания в едни и същи дни, на официални и национални празници, в часове преди 06,00ч. и след 22.00ч., когато работниците би следвало да полагат нощен или извънреден труд, а такива обстоятелства не са декларирани от ревизираното лице.Правилно съдът е приел, че от твърденията на жалбоподателя, че горивото е зареждано и транспортирано до обекти на жалбоподателя с МПС - автомобил „Ф. Т, самосвал “Волво“, „С. Б“ не е установено по делото, че тези МПС да са специализирани за превоз на гориво. Освен това съдът е посочил, че както в хода на ревизията, така и по делото такива доказателства не са представени.
Наред с това в хода на ревизията е установено, че разходите за гориво са над 30 % от общия разход за основна дейност, което е икономически необосновано, т. к. строително предприятие има основно разходи за строителни материали, подизпълнители и труд.
Видно от заключението на вещото лице, от този доставчик не са представени счетоводни регистри, от които да е видно разплащане по фактурите при доставчика.
Относно фактурите издадени от „Б. Л. Г.“ЕООД аналогични са изводите на съда, че към издадените две фактури от посочения доставчик са издадени множество фискални бонове, видно от които часа на зареждане е извън работно време. Съдът е посочил и че притежаваните от дружеството МПС, видно от свидетелствата за регистрация са с вид гориво „дизел“, а голяма част от фактурите, например издадени от „РИФ-08-Тодоров, Христева СИ-Е“ СД са с предмет доставки на бензин.
Относно преобразуван финансов резултат със сума в размер на 1 591,81лв. по фактури издадени от „Алексиев“ ЕООД е установено, че сумата е осчетоводена по сметка 601-закупени материали и извършени услуги от горепосоченото дружество, които се отнасят за лек автомобил “Х. С Фе“ с рег. [рег. номер на МПС] .От „Булстрой и КО“ ООД не са представени доказателства да притежава такова транспортно средство.При извършена проверка в базата данни на НАП е установено, че въпросното МПС е собственост на друго дружество.
Сумата от 74,17лв., с която също е преобразуван финансовия резултат за 2014г. на дружеството в посока увеличение е издадена от „Т. Б“ ЕАД, с предмет „епилатор“. Обосновано е прието от съда, че предмета по издадената фактура не предполага използването му за осъществяване на икономическата дейност на лицето.
Относно извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл.26,т.2 от ЗКПО със сума в размер на 193 540,51лв.
Установено е от ССч.Е, че 55 058,60лв. представляват осчетоводени разходи за строителни материали, които не са документално обосновани с първични счетоводни документи по фактури издадени от посочените доставчици : „Билдинг дизайн енд енджиниъринг“ ЕООД-6826,50лв., „Ви джи ем енерджи“ ЕООД 10 009,80лв.,“Мега лан 2014“ ЕООД-17359,40лв. и „А и М Дунай“ЕООД-20 826,90лв.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че при дружеството стойността по материалите е отнесена в себестойността на готов продукт, в случая СМР. От осчетоводяването в обща сметка не става ясно, в кой строителен обект са вложени. В.Л. е направило допълнително уточнение в съдебно заседание, че липсват данни за реално влагане от ревизираното лице на строителни материали в конкретни обекти.
Обосновано, въз основа на данните от ССчЕ съдът е приел, че не е доказано посочените във фактурите строителни материали да са доставени от посочените доставчици, като при това налице е нередовност на счетоводните записи на жалбоподателя и на доставчиците през ревизирания период.
Относно преобразуван финансов резултат със сума в размер на 27,40лв. по фактура издадена от „Алексиев“ ЕООД, правилно съдът е приел, че предмет на доставката е „смяна на масло и филтър/външно миене“.Съгласно ССчЕ, обосновано съдът е приел, че стойността по фактурата е отразена директно, като разход по сч. с/ка 601 „Разходи за материали“ и следователно стойността и е отнесена в себестойността на СМР, без конкретизация на обекта.
По отношение на преобразуван финансов резултат със сума в размер на 12573лв. по фактура № 1000000085/30.03.2014г., издадена от „Е. В. ЕООД правилно съдът е приел, въз основа на заключението на ССчЕ, че такава фактура не е издавана от посочения доставчик през ревизирания период.Включена е в дневника за продажби на доставчика през м.03.2013г. Следователно обосновано е прието, че ревизираното лице не е извършило разход по нея през 2014г.
По отношение на преобразуван финансов резултат по фактура № 1858/27.11.2014г., издадена от „Пътремонт“ООД обосновано въз основа на данните от ССчЕ съдът е приел, че предвид счетоводното отчитане на фактурата при жалбоподателя, а именно отчетена е два пъти, като разход, освен това неправилно е отчетена по сметка 601“Разходи за материали“, а не както е направено по сметка „602“ Разходи за външни услуги, не става ясно какви материали са изписани по артикули, количество единична цена и в кой обект са вложени.
Обоснован е извода на съда, че извършеното осчетоводяване не отразява вярно стопанската операция, още повече че липсват първични счетоводни документи за разходване на материалите.
Преобразуван е финансовия резултат в посока увеличение и със сумата в размер на 904,30лв., като сумата е формирана от множество фактури, подробно описани в РД, които жалбоподателят не е представил.
Относно преобразуван финансов резултат със сума в размер на 68 757,94лв. по делото е установено, от приетата без оспорване ССчЕ, че в счетоводството на дружеството на 31.12.2014г. е отразена счетоводна операция Дебит сметка 601 Каса/Кредит сметка 302“Материали“ със сума в размер на 68 757,94лв., като основанието е „счетоводна справка.“.По делото е приет Мемориален ордер от м.12.2014г. за изписване на материали за с. К. войвода“,гр. К..ССчЕ е посочила и съдът обосновано е приел, че не е ясно какви материали са изписани по артикули, количество и единична цена, т. к. от жалбоподателя не е представена Хронология на сметка 302 „Материали“,както и документи за движението, инвентаризация и съхранение на материалите, за да се конкретизират изписаните материали. по тази причина, както правилно е приел и съда не е ясно какво се съдържа в посочената сума,, поради което и материалите не се обвързват с посочените ремонти на посочената улица в гр. К..
Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът е възприел, правилно приходния орган е определил счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014г., респективно правилно е определен размера на данъчните задължения на дружеството по ЗКПО за 2014г.
По изложените дотук съображения касационният съд намира решението на АдмС-Пловдив за правилно.
С оглед изхода на спора и заявената от ответната страна по касационната жалба претенция за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в полза на приходната администрация следва да се присъдят такива разноски, Материалният интерес върху, който се изчислява юрисконсултското възнаграждение е сбора на определените в обжалвания ревизионен акт суми за внасяне на публични задължения - главница и лихви и съобразно размера, в който жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена от първоинстанционния съд и съответно, за който размер е подадена касационна жалба от дружеството. В процесния случай този материален интерес е в размер на 15 275,69лв., при което дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 988,27лв., в който размер се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1031/09.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1029/2017 г. по описа на Административен съд –Пловдив.
ОСЪЖДА „Булстрой и Ко“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ 200625363, представлявано от управителя да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сума в размер на 988,27лв. за юрисконсултско възнаграждение в касационна съдебна инстанция.
Решението е окончателно.