Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по жалба на Регионална здравна инспекция - Враца, представлявана от директора д-р О.Д, чрез адв. С.Г против Решение №212 от 25.05.2018г. по адм. д.№179/2018г. на Административен съд - Враца. С него е отменен по жалба на медицински център „С. А“ ООД - гр. В., представляван от управителя А.Н, Отказ за регистрация на искана промяна на обстоятелства с изх.№КД-04-3043/06.03.2018г. на директора на РЗИ - Враца и е върната преписката за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от МЦ „С. А“ООД заявление, вх.№3078/13.12.2017г. в постановения от ЗЛЗ срок. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът - МЦ „С. А“ ООД, се представлява от адвокат Миковска, която оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Отказ за регистрация на искана промяна на обстоятелства, изх.№КД-04-3043/06.03.2018г. на директора на РЗИ - Враца и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Медицински център „С. А“ ООД заявление, вх.№3078/13.12.2017г. в постановения от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) срок. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по заявление, вх.№3078/13.12.2017г. от МЦ“С. А“ ООД, представлявано от д-р А.Н за издаване на удостоверение за промяна на обстоятелства на регистрирано в РЗИ лечебно заведение за извънболнична помощ, относно настъпила промяна по обстоятелствата – разширяване на клинична лаборатория /помещение/ на бул. „Втори юни“ №66. Предвид заявлението, със Заповед № РД-10-193/18.12.2017г. на директора на РЗИ-Враца е наредено да се проведе дирекционен съвет с експертно участие на РЗИ-Враца на 19.12.2017г. На проведения дирекционен съвет с експертно участие в РЗИ-Враца, след проведени разисквания, са взети решения, подробно конкретизирани в т.1 и подточки 1.1 и 1.2 и т.2, като решението е подписано от всички участващи в дирекционния съвет и изпратено до управителя на медицинския център с писмо, изх.№ КД-04-3043/19.12.2017г. на РЗИ с искане за предоставяне на допълнителна информация. От дружеството - заявител е депозирано писмо, изх.№ 358/22.12.2017г. и вх.№ РД-04-3043/22.12.2017г. на РЗИ, с което е предоставена информация и са направени уточнения.
С последващо писмо на директора на РЗИ-Враца от 05.01.2018г. са изложени констатации по проверката относно дейността на структурата „Клинична лаборатория“ към Медицински център „С. А“ ООД, като от заключението на същото е видно, че дружеството е отстранило всички неясноти в подаденото от него заявление, вх. № 3078/13.12.2017г. и става ясна същността на заявената бъдеща съвместна дейност на двете лечебни заведения. В писмото подробно са анализирани и тълкувани разпоредби от нормативната уредба, както и разпоредби на представения договор от 01.12.2017г. С писмото е изискано в 10- дневен срок предоставянето на писмено становище относно констатациите и заключението от проверката във връзка с подаденото заявление, като след получаване на отговор, е предвидено предприемането на съответните действия, в зависимост от становището. Във връзка с това писмо, от страна на медицинския център е изпратено писмо, изх.№ 23/15.01.2018г., с което също са направени уточнения и е изразено становище. Налице е и последващо писмо от дружеството до директора на РЗИ-Враца, с вх.№ КД-04-3043/15.01.2018г., с което също са направени уточнения по подаденото заявление.
От Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ №0505-М/22.06.2016г. на директора на РЗИ-Враца е видно, че МЦ „С. А“ ООД е регистрирано като лечебно заведение-Медицински център с медико–диагностична лаборатория по образна диагностика и клинична лаборатория с адрес: гр. В., бул.“Демокрация“ №17 и ул.“Втори юни“ №66. Налице е и предходно удостоверение за регистрация на лечебното заведение за извънболнична медицинска помощ №0505-Ж/10.02.2009г., с което е удостоверено, че МЦ“С. А“ ООД с адрес: гр. В., бул. бул.“Демокрация“ №17 и ул.“Втори юни“ №66 е регистриран като лечебно заведение - Медицински център с медико –диагностична лаборатория по образна диагностика и клинична лаборатория. Налице е и издадено хигиенно заключение №8/20.02.2009г.
По делото е приет като доказателство и договор от 01.12.2017г., сключен на основание чл.95, ал.1 ЗЛЗ между МБАЛ „В. М“ ООД, представлявано от А.Г/възложител/ и МЦ “С. А“ ООД гр. В., представлявано от А.Н, с който са уредени ползването на помещение и взаимоотношенията между дружествата по извършване на медико - диагностични изследвания. Приложен е и анекс към договора от 01.12.2017г., сключен на 21.12.2017г., както и договор за наем от 05.01.2009г., сключен между МБАЛ"Х. Б" АД - гр. В. и МЦ "С. А" ЕООД - гр. В.. По делото е приложено и Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-366/08.09.2016г. на МЗ, с което на МБАЛ "В. М" ООД е разрешено да осъществява посочените в него дейности. По повод заявлението е налице и протекла кореспонденция с Министерство на здравеопазването.
Въз основа на подаденото заявление, събраните доказателства и информация във връзка с водената кореспонденция между дружеството и РЗИ-Враца е издаден оспореният в първоинстанционното производство ОТКАЗ за регистрация на искана промяна на обстоятелства на МЦ “С. А“ ООД, изх.№ КД-04-3043/6.03.2018 г. на директора на РЗИ - Враца. Като правно основание за направения отказ са посочени разпоредбите на чл.44, ал.1,т.1/непълноти на представените документи в заявление за вписване на обстоятелства по чл.40, ал.1 ЗЛЗ/ и чл.44, ал.1,т.3 /неспазване на здравните изисквания – във вр. с т.2.3 от Глава втора "Общи изисквания" на Наредба №1/31.01.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ и във вр. чл.9, ал.6 ЗЛЗ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, явява се фактически и правно необоснован и издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд се е съсредоточил върху изясняване на правнорелевантните факти - дали дружеството е представило всички документи във връзка с подаденото заявление и дали същото отговаря на здравните изисквания, доколкото така отразените несъответствия с нормативните разпоредби изобщо съставляват “здравни изисквания” по смисъла на чл.44, ал.1, т.3 ЗЛЗ, и действително ли такива несъответствия са налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. в от ЗЛЗ, медицинските центрове са лечебни заведения за извънболнична помощ, а съгласно чл. 16 от ЗЛЗ, те са такива лечебни заведения, в които осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари с различни признати специалности. Към конкретното лечебно заведение са разкрити и 2 легла за наблюдение и лечение до 48 часа, съгласно хипотезата на чл.8, ал.2 от ЗЛЗ.
Регистрацията на лечебните заведения се извършва в съответната регионална здравна инспекция, на чиято територия се намира лечебното заведение, въз основа на заявление, към което следва да бъдат приложени посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗЛЗ документи, между които по т. 1- данни за Единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава; по т. 2. учредителният акт на дружеството, съответно на кооперацията, и правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
Подробната законова регламентация на изискванията към различните видове лечебни заведения за извънболнична помощ не може да обоснове извод за диспозитивен режим относно правната форма, под която те следва да осъществяват медицинска практика. Въпрос на свободен избор на лицата, посочени в чл. 2 от ЗЛЗ е какъв вид лечебно заведение ще създадат за осъществяване на медицинска дейност. След като обаче са упражнили правото си на свободен избор как да осъществяват дейността си, те вече са задължени да се съобразят с установения режим за създаване и регистрация за съответното лечебно заведение.
В този смисъл, при промяна в обстоятелствата на регистрираното лечебно заведение следва да се изискват и представят документи, удостоверяващи подлежащите на вписване факти. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЛЗ, регламентираща изчерпателно обстоятелствата, които се вписват в регистъра на РЗИ. В тази връзка е и правилото на чл. 43 от ЗЛЗ, съобразно което регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответната регионална здравна инспекция за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение в 7-дневен срок от настъпването им.
От приетите доказателства по делото безспорно се установява, че дейността на медицинския център се определя с предмета на дейност на същия, вписан при регистрацията и в правилника, утвърден от ръководителя му, съгласно чл.16, ал.4 от ЗЛЗ. Констатираните от органа „непълноти на представените документи“, послужили като фактическо и правно основание за издадения отказ за регистрация на исканата промяна на лечебното заведение, не намират своето обективно отражение нито в представените пред органа документи, касаещи предмета на дейност на центъра, нито влизат в противоречие със законовите разпоредби, като допускането от органа на такава промяна на обстоятелствата е уредена в ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) и в Наредба №1/31.02014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“/ДВ, бр.13/2014г. изм. и доп. с ДВ, бр.37/2016г./
Възражението на медицинския център, че е налице противоречие и неправилна преценка на органа с оглед предоставянето на документи, станало формално основание за отказ, е основателно, както правилно е посочил и административният съд.
В т.1 от заключението на оспорвания отказ е вписано, че „са отстранени всички неясноти“ в подаденото заявление, което означава чисто процесуално, че са отстранени нередовностите и изяснени всички относими по предмета на спора факти. Дружеството е представило всички документи, които са му били изискани и е направило съответните уточнения по подаденото заявление/писма от 22.12.2017г., от 15.01.2018г., 19.01.2018г./
В обжалвания отказ не се съдържат никакви констатации и данни за поискани, но непредставени от страна на дружеството документи или информация във връзка с подаденото заявление, с оглед на което не може да се приеме, че същото не е представило документи, които са му били изискани в определен срок, нито пък, че е налице непълнота на представените документи по смисъла на чл.40, ал.1 ЗЛЗ. Дори да се допусне, че е налице такава непълнота на документите при подаване на заявлението, то разпоредбата на чл.44 от ЗЛЗ/ в относимата редакция/ повелява, че директорът на регионалната здравна инспекция прави мотивиран отказ за регистрация при непълноти на представените документи по чл. 40 и неотстраняването им в срока, определен по реда на чл. 40, ал. 9. В последната разпоредба е дадена възможност на адм. орган в 10-дневен срок да уведоми писмено лицето за това и да определи срок за отстраняването им, като в случая разпоредбата се прилага само за документите по ал.1.
В оспорения акт не се съдържат и не са направени констатации, че от страна на дружеството са изискани документи и уточнения, които то не е представило, нито че е налице непълнота на представените документи.
Предвид посоченото, не намира правна опора в разпоредбата на 44, ал.1,т.1 ЗЛЗ изводът на административния орган, при така изяснените обстоятелства по делото, че са налице основанията за постановяване на отказ.
За пълнота следва да се отбележи, че при положение, че не се посочват изискани, но непредставени документи, нито се дава срок за представяне на други, относими според органа документи и информация във връзка с чл.43 ЗЛЗ, по отношение на дружеството е нарушен принципът на последователност и предвидимост, прокламиран в чл.13 от АПК и валиден във всички проявления на правото. Най-общо казано, последователността се изразява в същия правен резултат към последващи актове или действия, при сходна фактическа обстановка и при непроменени правни норми. Тоест очакванията на правния субект, че ще има същите права, задължения и/или отговорности при последваща аналогична правна картина, не би трябвало да бъдат излъгани от правната система като цяло.
Второто основание на органа да постанови отказ е това, обективирано в чл.44, ал.1 т.3 от ЗЛЗ, а именно: когато РЗИ констатира неспазване на здравните изисквания, които не са отстранени в определения от нея срок, като е конкретизирана във връзка с това точка 2.3. от Глава втора на Наредба №1/31.01.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория“ и чл.9, ал.6 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ).
Съгласно чл.40, ал.4 ЗЛЗ, в 10-дневен срок от постъпване на заявлението за регистрация, РЗИ извършва проверка относно спазване на здравните изисквания от лечебното заведение. В случаите, когато се установи, че в лечебното заведение не са спазени здравните изисквания, регионалната здравна инспекция дава предписания и определя срок за отстраняването им. По делото е безспорно установено, че проверка не е извършвана, като в касационната жалба, директорът на РЗИ посочва, че „проверка на място действително не е извършвана и не е давано хигиенно заключение, тъй като от първоначалното заявление и допълнително изисканата информация, РЗИ е установило, че жалбоподателят няма право да иска такава промяна на обстоятелствата, т. е. тази промяна е в нарушение на закона“.
Недопустимо е априори да се приема, че едно административно производство ще приключи с отказ, без същото да е протекло по законово разписаната процедура и без да е мотивиран акта на базата на събраните в хода на това производство доказателства.
Посочената в отказа разпоредба на т.2.3 от Глава втора „Общи изисквания“ на Наредба №1/31.01.2014г., с която е утвърден медицински стандарт "Клинична лаборатория" казва, че медико-диагностичните лаборатории могат да имат самостоятелни манипулационни, разположени извън сградата на лабораторията.
В хода на производството, МЦ „С. А“ ООД е уточнил, че исканата от него промяна е по Глава втора, т.2.2 на Наредба №1/31.01.2014г. и на основание чл.41, ал.5 от ЗЛЗ, отнасяща се до втори и следващ адрес на регистрация на лечебното заведение за извънболнична помощ, което по никакъв начин не тангира със самостоятелните манипулационни по т.2.3 от Наредбата. Двете процедури са различни.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че и в отказа, и в предшестващите го писма, административният орган коментира само и единствено разпоредбата на т.2.3. от Наредбата, каквото искане от страна на жалбоподателя не е било заявявано.
Административният съд е развил мотиви относно сключения договор на МЦ „С. А“ ООД, в качеството му на изпълнител, с МБАЛ „В. М“ ООД /възложител/,предвид неговото коментиране и анализиране в оспорвания административен акт, с които настоящата инстанция изцяло се солидаризира и не смята да ги преповтаря.
Съгласно чл. 9, ал. 6 от ЗЛЗ/ в сила от 14.12.2010 г./, на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само при условие, че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности. Според § 15 от ПЗР на ЗЛЗ, в сила от 14.12.2010 г., лечебните заведения за болнична помощ, които осъществяват дейност на територията на държавно или общинско лечебно заведения за болнична помощ и не отговарят на условията на чл. 9, ал. 6, могат да продължат да извършват досегашната си дейност до изтичане на сроковете, уговорени в сключените до влизане в сила на този закон договори за наем или за съвместна дейност.
Предвид цитираните норми, МЦ „С. А“ ООД, като лечебно заведение за извънболнична помощ не е обхванато от ограничението на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ.
Не е обсъдено от административния орган и валидното Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ №0505-М/22.06.2016г. на директора на РЗИ-Враца, от което е видно, че МЦ“С. А“ ООД е регистриран като лечебно заведение-Медицински център с медико – диагностична лаборатория по образна диагностика и клинична лаборатория с адрес: гр.“Враца, бул.“Демокрация“ №17 и ул.“Втори юни“ №66. И тъй като на първия адрес се намира клиничната лаборатория, а на втория - диагностична лаборатория по образна диагностика, то именно за това се иска регистрация на клинична лаборатория на адреса на МБАЛ „В. М“ ООД-ул.“Втори юни“ №66, осъществяваща дейността си на територията на МБАЛ „Х. Б“ АД - гр. В., представляваща лечебно заведение с над 70 процента държавно участие. Неоснователен е аргументът за отказ на административния орган, визиращ т.5.1. от заключението в него, че лабораторията трябва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата, защото точно това изискване е дало повод за подаване на заявление от страна на лечебното заведение за извънболнична помощ.
РЗИ не е спазил законовата процедура и не е направил проверка за изпълнение на здравните изисквания към втория заявен от дружеството адрес за клиничната лаборатория, като в административната преписка не се съдържат и данни за непредставени документи и непълнота на доказателствата.
Не е в правомощията на административния орган да откаже вписване на други основания, извън изчерпателно посочените в чл.44, ал.1 ЗЛЗ, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил обжалвания отказ, постановен при липсата на мотиви, при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление.
Предвид развитите съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция, но предвид липсата на договор за правна защита и съдействие и пълномощно /налично е само такова за първата инстанция/, въпреки представения списък на разноските по чл.80 ГПК, съдът не следва да присъжда такива.
Воден от горното, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/25.05.2018г. по адм. д.№179/2018г. по описа на Административен съд - гр. В.
Решението е окончателно.