Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Видин, срещу решение № 135 от 13.12.2017 г. по адм. д. № 214/2017 г. по описа на Административен съд - Видин. Иска отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – М.П не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 135 от 13.12.2017 г. по адм. д. № 214/2017 г. по описа на Административен съд - Видин е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0953-000798 от 19.08.2017 г. издадена от началник „Пътна полиция” към ОДМВР – Видин, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, спрямо М.П е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с АУАН № 931156/19.08.2017 г. е установено, че лицето К.С е неправоспособна и управлява л. а. "Мерцедес" с [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателя Петков. С обжалваната заповед на началника на сектор ПП към ОД на МВР Видин е приложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от десет месеца" на основание чл. 171, т.2а ЗДП.Оние за издаване на заповедта е нарушението на разпоредбата на чл. 102, т.1 от ЗДП – на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на неправоспособен водач. Въз основа на показанията на свидетеля Петров – баща на жалбоподателя, съдът е констатирал, че автомобилът е предоставен временно на лице на име Р., а от показанията на св. Александров, извършил полицейската проверка, се установява, че автомобилът е предоставен за управление от возещото се до Симеонова момче /с неустановена самоличност/, а не от Петков.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, тъй като ПАМ е приложена без да са налице предвидените в закона предпоставки. Съдът е посочил, че в процесния случай фактът на предоставяне на автомобила от Петков на Симеонова не е доказан. Решението е правилно като краен резултат.

Не съответстват на материалния закон изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на ПАМ.

В съответствие с чл. 102, т. 1 ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) на собственика на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на неправоспособен водач. Това е административното нарушение, за предотвратяване и отстраняване на вредните поседици от което, в съответствие с чл. 22 ЗАНН, е приложена процесната ПАМ. Предпоставките за прилагането й обаче са изрично предвидени в чл. 171, т. 2а ЗДвП.

За да е материално законосъобразна заповедта по чл. 171, т. 2а ЗДвП е необходимо по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. В случая безспорно е установено, че автомобилът е управляван от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, а именно К.С.Ф, че автомобилът е бил предоставен от собственика на трето лице, което от своя страна го е предоставило за управление на лицето, непритежаващо съответното свидетелство за управление, не опровергава факта на доброволно предоставяне на автомобила доколкото по делото не е установено, а и не се твърди, последният да е противозаконно отнет.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, предмет на проверка съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК.Аистративният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок от 10 месеца, над законоустановения минимум, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.

Като е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила, но по изложените по-горе мотиви.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 13.12.2017 г. по адм. д. № 214/2017 г. по описа на Административен съд - Видин. Решението е окончателно.