Производството е по реда на чл.209 и сл. от АПК, във вр. С чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив, срещу решение №2203/12.12.2017 г., постановено по адм. д.№660 по опис на АС-Пловдив за 2017 г. С частта от съдебното решение, което се оспорва е отменен ревизионен акт № Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г., потвърден и изменен с решение №97/09.02.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, с който на ЕТ „Гали-В. У“ са определени допълнително задължения по ДДС в общ размер на 62 239.41 лв., в едно с прилежащи лихви в размер на 29 857.15 лв., както и допълнително установени задължения за данък по 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.; 2008 г.; 2009 г.; 2010 г. и 2012 г. в общ размер на 1759.89 лв. главница и лихви в общ размер 950.70 лв. Решението се обжалва и в частта за разноските.

Твърденията на касатора са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и необоснованост.

На първо място не са обсъдени представените многократно по делото екземпляри на спорните фактури, като част от тях са двустранно подписани. Не са обсъдени изложените твърдия в писмената защита от процесуалния представител на Директора на Дирекция „ОДОП“, относно наличие на предпоставките за провеждане на производството по особения ред на чл.122 от ДОПК. В нарушение на чл.202 и чл.236 от ГПК, не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност представените и относими доказателства по делото. Игнорирано е обстоятелството, че воденото счетоводство, не дава вярна и точна отчетност за извършените покупки и продажби.

На второ място се изтъква, че в противоречие с тълкувателно решение №5/14.07.2004 г. по т. д.№7/2004 г. на Общото събрание на ВАС, съдът е приел, че неподписаните фактури за получател означават, че описаните в тях стоки не са получени от ревизираното лице.Възразява се и срещу направените изводи от съда относно незаконосъобразност на ревизионния акт в частта по ЗДДФЛ. Касаторът счита, че не е достатъчно мотивирано решениет в тази част, тъй като съдът е посочил единствено връзката между установяваните задължения по ЗДДС и фактът, че след като те не са доказани то не е налице основание да бъдат определяни и задължения по ЗДДФЛ.

Въз основа на горните твърдения, се прави искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице.

Иска се отмяна на решението и в частта на разноските, като се твърди, че не са налице доказателства въз основа на които те са определени.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Гали-В. У“, изразява становище за неоснователност на оспорването. В писмена защита представена по делото, обосновава твърдения за законосъобразност на постановеното от АС-Пловдив решение. Претендира присъждане на разноски.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Правилно съдът е приел, че не са били налице предпоставките за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.6, ал.1 или чл.9 и чл.25, а.2 от ЗДДС, поради което за данъчно задълженото лице не е съществувало задължение да осчетоводи посочените от приходната администрация фактури и правилно оспорения ревизионен е акт е бил отменен. По подробно изложени аргументи в становище по делото предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка пред първоинстанционният съд е бил РА №Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с решение № 97/09.02.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив, с който на ЕТ „Гали-В. У“ гр. К., са определени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на 62 239.41 лв. и прилежащи лихви в размер на 29 857.15 лв., както и допълнително установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 627.52 лв. главница и лихви 458.97 лв.; за 2008 г. в размер на 328.96 лв. главница и лихви 190.99 лв; за 2009 г. в размер на 368.13 лв. и лихви 172.10 лв.; за 2010 г. в размер на 290.09 лв. и лихви в размер на 105.68 лв. и за 2012 г. в размер на 145.19 лв. главница и лихви 22.96 лв., заедно с дължимите вноски за ДОО в размер на 1820.56 лв. и лихви в размер на 1950.77 лв.; вноски за ЗО в размер на 709.76 лв. и лихви в размер на 447.92 лв. и вноски за ДЗПО в размер на 552.62 лв. и лихви в размер на 580.73 лв.

АС-Пловдив е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен приходен орган в необходимата форма, но в нарушение на изискванията на материалния закон. За да обоснове този свой, извод съдът е определил, че спорните въпроси по делото касаят наличието на основания за извършването на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК и относно реалното извършване на доставките, обективирани в процесните фактури. Според мотивите на оспореното съдебно решение, приходните органи не са установили по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки на ревизираното лице. Фактът на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя е недоказан, както в ревизионното производство, така и в проведеното съдебно такова. Не е установен безспорно фактът кога, къде и на кого са предадени процесните стоки и как са транспортирани същите. Решаващият състав се е позовал и на изслушаната по делото ССЕ/при първоначалното му разглеждане пред АС-Пловдив/, според която липсват съпътстващи документи към процесните фактури, а там където има такива те не могат да се обвържат с конкретна фактура и респективно с жалбоподателя. Липсата на доставка представлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието на такава е положителен такъв. Следователно, в тежест на приходната администрация е да установи реалното предаване на стоките от доставчиците на ревизираното лице, като това не е сторено. При тази констатация е прието, че след като не са налице действително извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване, нито при доставчиците по тях, нито при получателя им.

АС-Пловдив е приел, че липсват доказателства за осъществяване хипотезата на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите в нарушение на закона е пристъпил към определяне на данъчна основа по особения ред. Поради липса на обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, констатациите в ревизионният акт не се ползват от презумпцията за вярност до доказване на противното.

Този извод на решаващият състав не се споделя от настоящата инстанция.

Изводът за липса на предпоставки за провеждане на производството по реда на чл.122 от ДОПК и нереалност на доставките направен от решаващият състав н първоинстанционният съд не се споделя от настоящата инстанция. Същият е направен без да са изяснени релевантни за спора факти относно реалността на доставките, не са разграничени по доставчици и не са обсъдени многобройните доказателства-фактури, пътни листове и разписки. Изводите на съда почиват на обобщени мотиви за изискванията на приходната администрация за установаване реалност на доставките и необходимите за това документи. Решаващият състав е приел, че не са налице доставки без да е извършил преценка на фактурите, като документи удостоверяващи реалното предаване на стоката, ако съдържат достатъчно индивидуализиращи данни.

Във връзка с приетото от съда, че не са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК не е провеждано и установяване на фактите по делото, съгласно указанията дадени на първоинстанционния съд с решение №2720 от 06.03.2017 г., постановено по адм. д.№463 по описа на ВАС за 2016 г. Останал е неизяснен въпросът дали по отношение на ревизираното лице е имало основание за регистрация по ЗДДС към 31.10.2007 г.; както и относно това редовно ли е водено счетоводството на едноличния търговец след тази дата. В решението не е обсъден и въпросът има ли основание за начисляване и какъв е размерът на публичните задължения определени върху декларираните продажби по касов апарат, за периода от 01.01.2008 г. до 26.04.2010 г.

АС-Пловдив е изложил мотиви, че не е установена реалността на доставките по процесните фактури. Предмет на сделките между ревизираното лице и неговите доставчици, са родово определени вещи. Собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена/арг. от чл.24 от ЗЗД/. Само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Въз основа на това е прието, че не е налице данъчно събитие и издадените фактури са такива без основание.

По своята същност формулираните мотиви са правилни, но са относими само до хипотеза, в която са налице неподписан и от получателя данъчни фактури, непридружени от никакви други убедителни доказателства за получаване на родово определена стока. Дали тази хипотеза е приложима към фактите по делото не е ясно. В хода на повторното съдебно производството не са разграничени подписаните от неподписаните фактури, тези към които има и други придружаващи документи /пътни листове и стокови разписки/ и тези към които няма приложени такива, като не са формирани изводи въз основа на тези установявания. Не отговарят на представените доказателства по делото констатациите на съда, че всички фактури са неподписани и не удостоверяват извършена доставка.

Освен това, след като не е направено разграничаване на подписаните и неподписани фактури по доставчици, е останал неизяснен и въпросът дали и кога лицето е достигнало оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и налице ли са основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период.

Тъй като съгласно чл.227, ал.1 от АПК, касационната инстанция не може да отмени повторно решението на административния съд, поради допуснато съществено процесуално нарушение и да върне делото за ново разглеждане, а е длъжен да постанови решение по същество на спора, то на основание алинея втора на същия законов текст, делото следва да бъде разгледано от Върховния административен съд в открито съдебно заседание, а за изясняването на спора от фактическа страна е необходимо да бъде назначена служебно Съдебно счетоводна експертиза, която да след като извърши проверки в счетоводството на ревизираното лице и издателите на процесните фактури, да установи по доставчици кои фактури са подписани и кои не за едноличния търговец, въз основа на тях да определи дали и кога лицето е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, като се съобразят реализираните от търговеца приходи; да установи действителния размер на задълженията по ЗДДС и съответните лихви, считано от датата на която ЕТ е достигнал оборот за задължителна регистрация, както и дали са налице основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период.

Мотивиран така и на основание чл.227, ал.1 си ал.2 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, т. 1 вр. С чл. 171, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2203/12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 660/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно счетоводна експертиза със следните задачи:

1.Кои фактури по доставчици са подписани и кои не, като въз основа на констатациите определи недекарираните приходи и дали и кога ЕТ "Гали – В. У" е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като се съобразят реализираните от търговеца приходи?

2. Какъв е размерът на дължимия ДДС и съответните лихви, считано от датата на която е достигнат оборот за задължителна регистрация?

3. Налице ли са основания за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период?

НАЗНАЧАВА по допуснатата съдебно счетоводна експертиза за вещо лице И. Н. С от [населено място], тел.[ЕГН], включена в списъка на специалистите утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за 2018 г.

Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв., вносими от ЕТ "Гали – В. У" в седмодневен срок от съобщението.

Делото да се докладва на Председателя на Осмо отделение на Върховен административен съд за насрочване в открито съдебно заседание.

Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от АПК, във вр. С чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив, срещу решение №2203/12.12.2017 г., постановено по адм. д.№660 по опис на АС-Пловдив за 2017 г. С частта от съдебното решение, което се оспорва е отменен ревизионен акт № Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г., потвърден и изменен с решение №97/09.02.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, с който на ЕТ „Гали-В.У“ са определени допълнително задължения по ДДС в общ размер на 62 239.41 лв., в едно с прилежащи лихви в размер на 29 857.15 лв., както и допълнително установени задължения за данък по 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.; 2008 г.; 2009 г.; 2010 г. и 2012 г. в общ размер на 1759.89 лв. главница и лихви в общ размер 950.70 лв. Решението се обжалва и в частта за разноските.

Твърденията на касатора са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и необоснованост.

На първо място не са обсъдени представените многократно по делото екземпляри на спорните фактури, като част от тях са двустранно подписани. Не са обсъдени изложените твърдия в писмената защита от процесуалния представител на Директора на Дирекция „ОДОП“, относно наличие на предпоставките за провеждане на производството по особения ред на чл.122 от ДОПК. В нарушение на чл.202 и чл.236 от ГПК, не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност представените и относими доказателства по делото. Игнорирано е обстоятелството, че воденото счетоводство, не дава вярна и точна отчетност за извършените покупки и продажби.

На второ място се изтъква, че в противоречие с тълкувателно решение №5/14.07.2004 г. по т. д.№7/2004 г. на Общото събрание на ВАС, съдът е приел, че неподписаните фактури за получател означават, че описаните в тях стоки не са получени от ревизираното лице.Възразява се и срещу направените изводи от съда относно незаконосъобразност на ревизионния акт в частта по ЗДДФЛ. Касаторът счита, че не е достатъчно мотивирано решениет в тази част, тъй като съдът е посочил единствено връзката между установяваните задължения по ЗДДС и фактът, че след като те не са доказани то не е налице основание да бъдат определяни и задължения по ЗДДФЛ.

Въз основа на горните твърдения, се прави искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице.

Иска се отмяна на решението и в частта на разноските, като се твърди, че не са налице доказателства въз основа на които те са определени.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Гали-В.У“, изразява становище за неоснователност на оспорването. В писмена защита представена по делото, обосновава твърдения за законосъобразност на постановеното от АС-Пловдив решение. Претендира присъждане на разноски.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Правилно съдът е приел, че не са били налице предпоставките за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.6, ал.1 или чл.9 и чл.25, а.2 от ЗДДС, поради което за данъчно задълженото лице не е съществувало задължение да осчетоводи посочените от приходната администрация фактури и правилно оспорения ревизионен е акт е бил отменен. По подробно изложени аргументи в становище по делото предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка пред първоинстанционният съд е бил РА №Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с решение № 97/09.02.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив, с който на ЕТ „Гали-В.У“ гр. К., са определени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на 62 239.41 лв. и прилежащи лихви в размер на 29 857.15 лв., както и допълнително установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 627.52 лв. главница и лихви 458.97 лв.; за 2008 г. в размер на 328.96 лв. главница и лихви 190.99 лв; за 2009 г. в размер на 368.13 лв. и лихви 172.10 лв.; за 2010 г. в размер на 290.09 лв. и лихви в размер на 105.68 лв. и за 2012 г. в размер на 145.19 лв. главница и лихви 22.96 лв., заедно с дължимите вноски за ДОО в размер на 1820.56 лв. и лихви в размер на 1950.77 лв.; вноски за ЗО в размер на 709.76 лв. и лихви в размер на 447.92 лв. и вноски за ДЗПО в размер на 552.62 лв. и лихви в размер на 580.73 лв.

АС-Пловдив е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен приходен орган в необходимата форма, но в нарушение на изискванията на материалния закон. За да обоснове този свой, извод съдът е определил, че спорните въпроси по делото касаят наличието на основания за извършването на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК и относно реалното извършване на доставките, обективирани в процесните фактури. Според мотивите на оспореното съдебно решение, приходните органи не са установили по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки на ревизираното лице. Фактът на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя е недоказан, както в ревизионното производство, така и в проведеното съдебно такова. Не е установен безспорно фактът кога, къде и на кого са предадени процесните стоки и как са транспортирани същите. Решаващият състав се е позовал и на изслушаната по делото ССЕ/при първоначалното му разглеждане пред АС-Пловдив/, според която липсват съпътстващи документи към процесните фактури, а там където има такива те не могат да се обвържат с конкретна фактура и респективно с жалбоподателя. Липсата на доставка представлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието на такава е положителен такъв. Следователно, в тежест на приходната администрация е да установи реалното предаване на стоките от доставчиците на ревизираното лице, като това не е сторено. При тази констатация е прието, че след като не са налице действително извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване, нито при доставчиците по тях, нито при получателя им.

АС-Пловдив е приел, че липсват доказателства за осъществяване хипотезата на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите в нарушение на закона е пристъпил към определяне на данъчна основа по особения ред. Поради липса на обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, констатациите в ревизионният акт не се ползват от презумпцията за вярност до доказване на противното.

Този извод на решаващият състав не се споделя от настоящата инстанция.

Изводът за липса на предпоставки за провеждане на производството по реда на чл.122 от ДОПК и нереалност на доставките направен от решаващият състав н първоинстанционният съд не се споделя от настоящата инстанция. Същият е направен без да са изяснени релевантни за спора факти относно реалността на доставките, не са разграничени по доставчици и не са обсъдени многобройните доказателства-фактури, пътни листове и разписки. Изводите на съда почиват на обобщени мотиви за изискванията на приходната администрация за установаване реалност на доставките и необходимите за това документи. Решаващият състав е приел, че не са налице доставки без да е извършил преценка на фактурите, като документи удостоверяващи реалното предаване на стоката, ако съдържат достатъчно индивидуализиращи данни.

Във връзка с приетото от съда, че не са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК не е провеждано и установяване на фактите по делото, съгласно указанията дадени на първоинстанционния съд с решение №2720 от 06.03.2017 г., постановено по адм. д.№463 по описа на ВАС за 2016 г. Останал е неизяснен въпросът дали по отношение на ревизираното лице е имало основание за регистрация по ЗДДС към 31.10.2007 г.; както и относно това редовно ли е водено счетоводството на едноличния търговец след тази дата. В решението не е обсъден и въпросът има ли основание за начисляване и какъв е размерът на публичните задължения определени върху декларираните продажби по касов апарат, за периода от 01.01.2008 г. до 26.04.2010 г.

АС-Пловдив е изложил мотиви, че не е установена реалността на доставките по процесните фактури. Предмет на сделките между ревизираното лице и неговите доставчици, са родово определени вещи. Собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена/арг. от чл.24 от ЗЗД/. Само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Въз основа на това е прието, че не е налице данъчно събитие и издадените фактури са такива без основание.

По своята същност формулираните мотиви са правилни, но са относими само до хипотеза, в която са налице неподписан и от получателя данъчни фактури, непридружени от никакви други убедителни доказателства за получаване на родово определена стока. Дали тази хипотеза е приложима към фактите по делото не е ясно. В хода на повторното съдебно производството не са разграничени подписаните от неподписаните фактури, тези към които има и други придружаващи документи /пътни листове и стокови разписки/ и тези към които няма приложени такива, като не са формирани изводи въз основа на тези установявания. Не отговарят на представените доказателства по делото констатациите на съда, че всички фактури са неподписани и не удостоверяват извършена доставка.

Освен това, след като не е направено разграничаване на подписаните и неподписани фактури по доставчици, е останал неизяснен и въпросът дали и кога лицето е достигнало оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и налице ли са основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период.

Тъй като съгласно чл.227, ал.1 от АПК, касационната инстанция не може да отмени повторно решението на административния съд, поради допуснато съществено процесуално нарушение и да върне делото за ново разглеждане, а е длъжен да постанови решение по същество на спора, то на основание алинея втора на същия законов текст, делото следва да бъде разгледано от Върховния административен съд в открито съдебно заседание, а за изясняването на спора от фактическа страна е необходимо да бъде назначена служебно Съдебно счетоводна експертиза, която да след като извърши проверки в счетоводството на ревизираното лице и издателите на процесните фактури, да установи по доставчици кои фактури са подписани и кои не за едноличния търговец, въз основа на тях да определи дали и кога лицето е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, като се съобразят реализираните от търговеца приходи; да установи действителния размер на задълженията по ЗДДС и съответните лихви, считано от датата на която ЕТ е достигнал оборот за задължителна регистрация, както и дали са налице основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период.

Мотивиран така и на основание чл.227, ал.1 си ал.2 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, т. 1 вр. С чл. 171, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2203/12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 660/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно счетоводна експертиза със следните задачи:

1.Кои фактури по доставчици са подписани и кои не, като въз основа на констатациите определи недекарираните приходи и дали и кога ЕТ "Гали – В.У" е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като се съобразят реализираните от търговеца приходи?

2. Какъв е размерът на дължимия ДДС и съответните лихви, считано от датата на която е достигнат оборот за задължителна регистрация?

3. Налице ли са основания за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период?

НАЗНАЧАВА по допуснатата съдебно счетоводна експертиза за вещо лице И.С от [населено място], тел.[тел. номер], включена в списъка на специалистите утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за 2018 г.

Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв., вносими от ЕТ "Гали – В.У" в седмодневен срок от съобщението.

Делото да се докладва на Председателя на Осмо отделение на Върховен административен съд за насрочване в открито съдебно заседание.

Решението е окончателно.