Образувано е по касационната жалба на Д.Д от [населено място], чрез проц. представител адв.. К, против решение № 1022/12.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1001/2017 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д.Д срещу заповед № 17-0263-000131/02.06.2017 г. по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП на началника на РУП към ОДМВР, РУ гр. Е., с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка" за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ - управление на автомобил без застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел законосъобразни изводи.

Целта на ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ по чл. 171, т. 1, б. „е“ ЗДвП е преустановяване на нарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяването ѝ. Основанието за прилагане на ПАМ в случая е нарушението "управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност", а мярката се прилага до предоставяне на сключена валидна застраховка. По делото не се спори, че на 02.06.2017 г. Дановски е управлявал МПС, без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед, принудителната административна мярка е наложена законосъобразно.

Във връзка с твърденията на касатора следва да се отбележи, че управлението на автомобил, който е спрян от движение, не само не освобождава водача от задължение за сключване на задължителната застраховка, но е и самостоятелно нарушение на ЗДвП. В случая важи и един от основните принципи в правото - никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Неотносими към настоящия спор са и доводите в жалбата за незаконосъобразност на АУАН. Твърдените нарушения при издаването на АУАН касаят единствено законосъобразността на административнонаказателната процедура. Производствата по издаването на ПАМ и на АУАН, съответно НП, са самостоятелни и различни, като е различен и редът за оспорването им.

С оглед изложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1022/12.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1001/2017 г. по описа на Административен съд София област. РЕШЕНИЕТО е окончателно.