Образувано е по касационна жалба на А.Й.К, гр. С., против решение № 732/16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 372/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А.Й.К против заповед № 49/04.12.2017 г. на кмета на община С., с която е разпоредено премахването на незаконно поставен преместваем обект "навес", находящ се в УПИ Х-512, кв. 50, по плана на гр. С.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е съобразил фактите по делото с приложимите законови норми, в резултат на което е достигнал до неверни правни изводи.

С оспорената заповед, на основание чл. 56 и чл. 57а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на навес, изграден над външно стълбище към първи етаж на описаната жилищна сграда, собственост на няколко физически лица, изградена в собствения им УПИ.

Нормата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, предвижда поставянето на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).

Налице е легално определение за "преместваем обект" в § 5, т. 80 ДР ЗУТ - обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Критериите за преценка дали даден обект е преместваем или не са два, като те трябва да бъдат изпълнени кумулативно: предназначението и естеството на обекта, а именно, увеселителен, за търговски и за други обслужващи дейности от вида на изброените в разпоредбите и възможността за отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и за преместването му в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен.

Характеристиките на процесния навес, описани подробно в заповедта и в констативния протокол от 25.10.2017 г., въз основа на който е издадена, изключват определянето му като "преместваем обект" по смисъла на закона. Поради това, независимо че съгласно заключението на СТЕ той отговаря на втория критерий, разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ е приложена при липса на кумулативното наличие на предвидените в закона материални предпоставки, а съдебното решение, с което е прието, че издадената заповед е законосъобразна, се явява неправилно поради нарушение на материалния закон.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед да се отмени.

Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касаторката следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 315 лв.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 732/16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 372/2018 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТММЕНЯ заповед № 49/04.12.2017 г. на кмета на община С., с която е разпоредено премахването на незаконно поставен преместваем обект "навес", находящ се в УПИ Х-512, кв. 50, по плана на гр. С..

ОСЪЖДА О. С да заплати на А.Й.К наравените по делото разноски в размер на 315 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.К, гр. [населено място], против решение № 732/16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 372/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А.К против заповед № 49/04.12.2017 г. на кмета на община С., с която е разпоредено премахването на незаконно поставен преместваем обект "навес", находящ се в УПИ Х-512, кв. 50, по плана на гр. С.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е съобразил фактите по делото с приложимите законови норми, в резултат на което е достигнал до неверни правни изводи.

С оспорената заповед, на основание чл. 56 и чл. 57а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на навес, изграден над външно стълбище към първи етаж на описаната жилищна сграда, собственост на няколко физически лица, изградена в собствения им УПИ.

Нормата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, предвижда поставянето на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).

Налице е легално определение за "преместваем обект" в § 5, т. 80 ДР ЗУТ - обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Критериите за преценка дали даден обект е преместваем или не са два, като те трябва да бъдат изпълнени кумулативно: предназначението и естеството на обекта, а именно, увеселителен, за търговски и за други обслужващи дейности от вида на изброените в разпоредбите и възможността за отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и за преместването му в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен.

Характеристиките на процесния навес, описани подробно в заповедта и в констативния протокол от 25.10.2017 г., въз основа на който е издадена, изключват определянето му като "преместваем обект" по смисъла на закона. Поради това, независимо че съгласно заключението на СТЕ той отговаря на втория критерий, разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ е приложена при липса на кумулативното наличие на предвидените в закона материални предпоставки, а съдебното решение, с което е прието, че издадената заповед е законосъобразна, се явява неправилно поради нарушение на материалния закон.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед да се отмени.

Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касаторката следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 315 лв.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 732/16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 372/2018 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТММЕНЯ заповед № 49/04.12.2017 г. на кмета на община С., с която е разпоредено премахването на незаконно поставен преместваем обект "навес", находящ се в УПИ Х-512, кв. 50, по плана на гр. С..

ОСЪЖДА О. С да заплати на А.К наравените по делото разноски в размер на 315 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.