Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Валди 2016" ЕООД, представено от управителя А.К, срещу решение № 756/04.04.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2528 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616008091-091-001/31.05.2017 г. и ревизионен акт № П-16001617092711-003-001/05.06.2017 г. за поправка на ревиздионен акт /РАПРА/, издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касациони основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е подценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства – складови разписки, пътни листове, доказателства за плащане и за последваща реализация на стоките. Иска отмяна на решението и на РА и РАПРА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив, в писмено становище отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на „Валди 2016“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 20 184 лева с лихви за забава в общ размер 1 061.04 лева в резултат на извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 05 до м. 11.2016 г. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в тези...