Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Б, чрез адвокат Ц.К, против решение № 188/20.06.2017г., постановено по адм. д. № 59/2017 г. по описа на Административен съд – С.З.И се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответната страна – Агенция за държавна финансова инспекция, чрез юрисконсулт Димитров, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява недоказан. Обосновано е прието, че договорът за правна защита и съдействие с дата 11.10.2016 г., в който е отразено плащане на 300 лв. адвокатско възнаграждение в брой не е бил приложен по КАНД 319/2016 г. на АС – С. З, а едва в производството по ЗОДОВ. Същият е без достоверна дата и не доказва реално извършено заплащане по време на производството по КАНД 319/2016 г.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд – С. З е отхвърлил иска на В.Б против Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева. С решение № 173/28.04.2016 г., постановено по АНД № 1635/2015 г. по описа...