Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление – Д. Д при ОДМВР гр. П. против решение № 249 от 20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 210/2018г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – И.С, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 17-0257-000310/21.12.2017 г. на началника на Районно управление Д. Д при ОДМВР гр. П., с която на И.С е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Неправилно съдът приема, че в административният акт не е посочено правното основание за налагане на принудителната административна мярка. Видно от оспорената заповед е, че в нея изрично е посочено „Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП“. Фактът, че е изписана абревиатурата на закона не обосновава извод за нарушение на формата на акта. На водача на ППС е съставен и акт за установяване на административно нарушение и на същият, както и на собственикът на ППС е известно, че нарушението е по ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Неправилно съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение следва да бъде вписан в заповедта за налагане на ПАМ. В случая става въпрос за различни производства, а именно едно за налагане на ПАМ и друго за ангажиране на административно-наказателната отговорност, които са самостоятелни. Незаконосъобразно съдът се позовава на нормата на чл. 172, ал. 4 ЗДвП, тъй като същата регламентира начина на изпълнение на наложената ПАМ, а не материалноправните предпоставки за налагането й, които се съдържат в чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Незаконосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В тежест на жалбоподателя е да установи, че водачът на ППС е имал свидетелство за управление на МПС към момента на налагане на ПАМ, което в случая не е сторено. Напротив от приложените към касационната жалба доказателства по несъмнен начин е установено, че към момента на налагане на ПАМ водачът на ППС е с отнето свидетелство за управление на МПС, поради което обжалвания административен акт е издаден в съответствие с материалния закон – чл. 171, т. 2а ЗДвП.

С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта, с която е наложена ПАМ да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди И.С да заплати на ОДМВР Плевен сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 249 от 20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 210/2018г. по описа на Административен съд гр. П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С против заповед № 17-0257-000310/21.12.2017 г. на началника на Районно управление Д. Д при ОДМВР гр. П.

ОСЪЖДА И.С да заплати на ОДМВР гр. П. сумата 100 лв.(сто лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.