Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Абдулах, [гражданство], срещу решение № 303 от 19.04.2018 г., постановено по адм. дело № 220/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е ценил определени факти по делото. Не е отчел, че към датата на постановяване на оспорената заповед съдебното производство по обжалване на решение № УПП-367 от 18.12.2017 г. на интервюиращия орган в Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на международна закрила, не е приключило. Такова е постановено едва на 29.01.2018 г. по адм. дело № 1323/2017 г. по описа на АС - Хасково. Съдът не е отчел и приложената от Съда по правата на човека временна мярка „спиране на изпращането на лица към Китайската народна република“ до 02.03.2018 г., както и удължаването на срока на мярката до приключване на съдопроизводствените действия. Сочи, че съдът неправилно се е позовал на член 8, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (Директива 2013/33) и не е отчел, че председателят на ДАБ няма правомощие да настанява лица, търсещи закрила, в специален дом за временно настаняване на чужденци.
Съдът неправилно се е позовал на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ), във вр. с член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115) като е приел наличие на визираните в разпоредбите предпоставки, без да отчете, че самоличността на жалбоподателя е установена и потвърдена. Счита, че приложимо е съображение 9 на Директива 2008/115. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора.
Ответникът – директорът на дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за основателна.
С атакуваното решение АС – Хасково е отхвърлил жалбата на А. Абдулах, [гражданство], срещу заповед с рег. № 5364з-134/19.01.2018 г. на директора на дирекция „Миграция“ - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3-то ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на чужденeца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) до отпадане на обстоятелствата по ал. 6 и при изключенията на ал. 8 на чл. 44 ЗЧРБ, но не повече от шест месеца, считано от 27.01.2018 г.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона.
От фактическа страна е установено, че със заповед УРИ 4473ОЧ-141/27.07.2017 г., издадена на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 ЗЧРБ и поради нелегалното преминаване на националната граница, заявената цел за пътуване, неустановената самоличност и наличието от опасност да се укрие и да възпрепятства принудителното отвеждане, началникът на ГПУ - Болярово, прилага на А. Абдулах принудителна административна мярка (ПАМ) „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ за срок до отпадане на пречките за изпълнение на мярката „връщане“, но не повече от шест месеца. Чужденецът подава молба за закрила вх. № 105450-5593/01.12.2017 г., като в производството по ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) същият е регистриран с имената А. Абдулах. С решение № УПП-367/18.12.2017 г. на интервюиращ орган при ДАБ молбата за международна закрила е отхвърлена като явно неоснователна. Решението е обжалвано от А. Абдулах пред Административен съд - Хасково, който с решение № 96 от 29.01.2018 г. по адм. д. №1323/2017 г. е отхвърлил жалбата. Решението на съда е окончателно. С предложение рег. № 5364р-1192/19.01.2018 г. до директора на дирекция „Миграция“ - МВР е поискано продължаване срока на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. С атакуваната заповед е продължено принудителното настаняване в СДВНЧ на А. Абдулах, [гражданство], считано от 27.01.2018 г. Заповедта е връчена при отказ на 26.01.2018 г., удостоверен от двама свидетели. Със заповед № 5364з-225/30.01.2018 г., на директора на дирекция „Миграция“ – МВР е поправена очевидна фактическа грешка в оспорената заповед относно имената на жалбоподателя. Заповедта е връчена при отказ на 01.02.2018 г., удостоверен от двама свидетели.
На 26.01.2018 г. А. Абдулах и другите четирима китайски граждани подават жалба до Съда по правата на човека. По жалбата е образувано дело № 5115/2018 г. Съдът по правата на човека, на основание чл. 39 от Правилника на Съда, прилага временна мярка – указва на българското правителство да се въздържа от връщане на Абдулах и останалите четирима китайски граждани до 02.03.2018 г. На 01.03.2018 г. Съдът по правата на човека продължава срока на действие на временната мярка от 26.01.2018 г. до приключване на съдебното производство.
Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед № 5364з-134 е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Приел е, че незавършилото производство по молбата за предоставяне на международна закрила към датата на издаване на оспорената заповед не прави автоматично същата незаконосъобразна на основание съображение 9 от Директива 2008/115 с оглед на разпоредбата на член 8, параграф 3 от Директива 2013/33. За налични АС – Хасково е приел предпоставките на чл. 44, ал. 8, изречение 3 от ЗЧРБ, във вр. с член 15, параграф 6 от Директива 2008/115. Съдът е приел, че принудителната мярка „връщане“, влизането в страната не по установения ред, декларираното намерение да използва страната като транзитен пункт, заявеното желание за връщане в Р. Т, подаването на молба за закрила в един значително по-късен момент при това непосредствено след предприетите действия по подготовка на връщането сочат, че подадената молба за закрила е единствено с цел осуетяване на връщането и обосновава извод за отказ от съдействие по смисъла на чл. 44, ал. 8, изречение 3 ЗЧРБ.
Съдът е приел, че молбата за закрила е отхвърлена, поради което жалбоподателят има качеството на незаконно пребиваващ в страната чужд гражданин. Обоснован съдът е счел мотива за необходимост от продължаване на мярката поради забавяне на необходимите документи за връщане. Позоваването на акта от 26.01.2018 г. на Съда по правата на човека съдът е приел като обективно обстоятелство, водещо до забавяне на изпълнението на мярката „връщане“. Приел е, че в случая не са налице предпоставките на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115, тъй като не са налице доказателства за окончателно преклудиране на възможността за извеждане на жалбоподателя, а по отношение на него не може да се приложи и разпоредбата на параграф 1 от същия член, тъй като по делото няма доказателства лицето да разполага с място за живеене в страната и със средства, което прави трудно приложима друга по-лека мярка. Решението е неправилно.
По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция.
Безспорно по делото е, че в хода на проведеното административно и съдебно производство А. Абдулах е променял правния си статус. К. датата на издаване на първата заповед за принудително настаняване в специалния дом за временно настаняване на чужденци – 27.07.2017 г., той е имал качеството на незаконно пребиваващ в страната чужд граждани. С подаването на 01.12.2017 г. на молба за закрила А. Абдулах е придобил статус на лице, което търси международна закрила. С влизане в сила на 29.01.2018 г. на решение № 96, с което жалбата срещу отказа за предоставяне на международна закрила е отхвърлена, А. Абдулах отново е придобил статус на незаконно пребиваващ в страната чужд граждани, доколкото по делото е безспорно, че той не притежава право на пребиваване на каквото и да било друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съдът преценява съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му. В случая, с влязло в сила съдебно решение на 29.01.2018г. - т. е. след датата на издаване на оспорения административен акт е установено, че А. Абдулах не е лице, което се нуждае от международна закрила. Както към датата на издаване на заповедта – 19.01.2018 г., така и към началото на изпълнението и – 27.01.2018 г. чужденецът е бил в неприключила процедура по ЗУБ. В случая влязлото в сила съдебно решение от 29.01.2018г. е факт, който е без значение за законосъобразността на обжалваната заповед. По смисъла на чл.142, ал.2 АПК от значение за делото ще са само онези последващи факти, които променят с обратна сила /към момента на издаване на акта/ съществувалото правно положение. А това означава, че те действат с обратна сила като санират незаконосъобразността на административния акт към датата на неговото издаване. Ако последващият факт не санира незаконосъобразността на административния акт към този момент, то неговото съществуване ще е без значение за законосъобразността на обжалвания административен акт и не следва да се взема под внимание. Безспорно съдебното решение от 29.01.2018г. не може да се възприеме като факт по смисъла на чл.142, ал.2 АПК, тъй като не санира с обратна сила незаконосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му.
Към датата на издаване на оспорената заповед № 5364з-134 чужденецът е имал статус на лице, което търси закрила – налице е било постановено решение на компетентен орган за отказ от предоставяне на закрила, но това решение не е било влязло в сила. Поради това и с оглед на съображение 9 от Директива 2008/115 правилата за незаконно пребиваващ в страната чужд гражданин не са приложими по отношение на него. Целта на това правило е „да се гарантира спирането на процедурата за връщане, докато кандидатът, чиято молба е била отхвърлена, има разрешение да остане до приключването на производството по обжалване, и по-специално, че през този период той не може да бъде задържан съгласно член 15 от посочената директива с цел извеждане.
С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е законосъобразен е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон.
Съдът следва да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповед № 5364з-134. Тъй като срокът на действие на приложената със заповед № 5364з-134 мярка е изтекъл, съдът не следва да постановява незабавно освобождаване на А. Абдулах от Специалния дом за временно настаняване на чужденци.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 303 от 19.04.2018 г., постановено по адм. дело № 220/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 5364з-134 от 19.01.2018 г. на директора на дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи. РЕШЕНИЕТО е окончателно.