Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 6 ДОПК.
Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София обжалва решение № 1624/12.03.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2223/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22220616001082-091-001/12.10.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С. в оспорената част.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът счита, че по делото не е доказано осъществяването на доставка по спорните фактури между "А. М" ЕАД и ревизираното дружество "Донмарк ЕООД и не са налице предвидените от закона основания за признаване на право на данъчен кредит в общ размер 39 004.35 лева за данъчни периоди м.01. и м.02.2016 г.
Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.1 ДОПК.
Ответникът – "Донмарк" ЕООД, чрез процесуалния си представител юрк. Д.В оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
Предмет на съдебния спор пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта на установените задължения по ЗДДС, потвърдени при обжалването му по административен ред, резултат от отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 39 004.35 лева и съответните лихви за данъчни периоди м.01. и м.02.2016 г. по фактури, издадени от "А. М" ЕАД за доставки на автомобил гуми, авточасти, автокозметика и една фактура за префактуриране на ремонт по щета на ДАФ [рег. номер МПС].
За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че доставките са в изпълнение на договор за абонаментно техническо обслужване от 01.05.2015 г.. Установено е, че прекият доставчик е разполагал с наета техника в периода, с което е обезпечавал изпълнението на възложените дейности и е ползвал подизпълнители за реализирането на доставките. В процесните периоди "Донмарк" ЕООД не е имал друг доставчик на същите по вид и обем стоки и изпълнение на същата услуга. Доставките са свързани с основната дейност на ревизираното дружество по автомобилен превоз на товари. На Донмарк ЕООД е издаден лиценз № 11039/09.10.2013 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение съгласно издаден лиценз от МТИИС. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съдът е установил, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, по част от фактурите е извършено разплащане, а по тези, по които не е – задължението е отразено като отложено плащане. Доказателствата, послужили за констатациите на вещото лице са представени в хода на ревизията и в съдебното производство и не са оспорени от ответника.
Въз основа на събраните доказателства, съдът е обосновал извод, че осъществяването на доставките е доказано. Според съда необосновано органите по приходите са обсъждали въпроса, че след като ревизираното лице се снабдява със стоките директно от обекти на подизпълнители на доставчика, то не са налице реални доставки между него и "А. М" ЕАД. Мотивирал се е, че начинът на снабдяване е въпрос на договор между двете лица и не може да оказва влияние върху правото на данъчен кредит, при положение, че не са констатирани действия в нарушение на закона или наличие на измама. Издаването на ревизионен акт на предходен доставчик Ге Пауър ЕООД само по себе си не представлява основание за отказ на правото на приспадане по фактурите, издадени от А. М ЕАД. Констатациите в ревизионния акт не се ползват с доказателствена сила и подлежат на доказване. В мотивите си съдът се е позовал на решения на Съда на ЕС (по делото „Боник“, Фирин и цитираната в тях практика на Съда), според които режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчно задължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от доставки е опорочена от измама, да бъде санкционирано като не му се признае правото на приспадане. От фактите по делото съдът е приел, че в процесния случай данъчна измама не се доказва.
С тези мотиви в решението е прието, че са налице предвидените от закона материални предпоставки за признаване на данъчен кредит в размер на 39 004.35 лева по 25 фактури, издадени от А. М ЕАД за данъчни периоди м.01 и м.02.2016 г. и е отменен ревизионния акт в оспорената част, като в тежест на администрацията са възложени съдебните разноски. Решението е частично неправилно.
Спортът по делото е по материалната законосъобразност на установените задължения по ЗДДС, резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от А. М ЕАД за доставки на стоки и услуга по смисъла на чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗДДС.
По силата на чл. 68 и сл. ЗДДС правото на данъчен кредит възниква и се упражнява по отношение на действително осъществени доставки на стоки и услуги и използването им за облагаемата дейност на ревизираното лице. По общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. Съгласно чл. 6, ал.1 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон се тълкува във връзка с понятието „доставка на стоки“ по смисъла на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112 - не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Според легалната дефиниция в чл. 9, ал.1 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато данъкът върху добавената стойност стане изискуем. По силата на чл. 25, ал.1, т.6 ЗДДС, данъкът по облагаеми доставки е изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал.2, ал.3 и ал. 4 от същия закон.
С оглед на изложеното принципно правилно органите по приходите и съдът са изследвали фактите, релевантни за осъществяване на спорните доставки. Прехвърлянето на правото на собственост по доставки на стоки, в смисъла тълкуван от Съда на ЕС и извършването на услугите са юридическите факти, пораждащи настъпването на данъчно събитие в приложимата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС.
По делото доставянето и получаването на стоките - автомобилни гуми, авточасти, автоконсумативи и автокозметика е удостоверено с представени заявка от „Донмарк“ ЕООД, приемо – предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя и складова разписка, изготвена от доставчика за изписване на стоки от същия вид и количество, с посочена единична и обща стойност. Преценката на доказателствената сила на тези частни документи съгласно чл. 180 ГПК е във връзка с останалите доказателства по делото. В случая съдът не е съобразил твърденията в писмените обяснения на доставчика и на ревизираното лице - получател, че доставянето и получаването на стоките е осъществено в складове на предходните доставчици. С оглед на тези твърдения следва да се приеме, че в процесния случай транспортът е елемент от фактическия състав по осъществяване на доставките. И двете страни твърдят, че са осъществили доставките със собствен транспорт, но никоя от тях не е представила доказателства в тази връзка. Поради това твърденията им за начина, по който е доставена стоката - от склад на предходни доставчици (подизпълнители), са останали недоказани.
От писмените обяснения на ревизираното лице и заключението на съдебно – счетоводната експертиза по делото е установено, че закупените стоки са изписвани към момента на закупуването им като вложени в осъществяваната от "Донмарк" ЕООД транспортна дейност. От събраните в хода на ревизията писмени доказателства е констатирано, че тази дейност е осъществявана от товарни автомобили, които не са домували на територията на страната, тъй като са осъществявали превози в други държави: Франция – Дания, Румъния – Украйна. Липсват конкретни доказателства за влагане на закупените от „А. М“ ЕАД авточасти, автомобилни гуми и консумативи във връзка с използването на превозните средства в чужбина. Тези обстоятелства разколебават доказателствената сила на съставените между страните по пряката доставка частни документи за получаване на стоките и използването им в облагаемата дейност на ревизираното дружество. (В този смисъл решение № 6433/16.05.2018 г. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. дело № 14525/2017 г. и решение № 6008/09.05.2018 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 13084/2017 г., постановени между същите страни по идентични доставки).
С оглед на изложеното решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно отказ на данъчен кредит в общ размер 36 386.74 лева и съответните лихви по доставките на стоки от „А. М“ ЕАД, е неправилно постановено. Налице са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което спорът да се реши по същество като се отхвърли жалбата на „Донмарк“ ЕООД в тази част.
Решението в останалата част, в която е отменен отказ на правото на данъчен кредит в размер на 2 617.61 лева и съответните лихви по фактура № 5…1/29.01.2016 г. с предмет префактуриране на ремонт по щета на ДАФ [рег. номер МПС] е правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд не е изложил конкретни мотиви по тази доставка. По делото не е било спорно извършването на ремонт по щета от 17.11.2015 г., което представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС. Това се потвърждава и от представените с административната преписка доказателства. От фактура № 108737/23.11.2015 г. с получател Авто транс парк ЕООД е видно, че на автомобил ДАФ рег. [рег. номер на МПС] е извършен ремонт на стойност 6691.82 евро или 13088.06 лева, колкото е фактуриран на ревизираното лице. Ползването на този автомобил е предоставено от "Авто транс парк" ЕООД на А. М ЕООД по силата на договор за възлагане на управление и стопанисване на ДМА от 30.04.2015 г. Донмарк ЕООД е ползвало същия товарен съгласно договор за наем от 01.05.2015 г., сключен с „А. М“ ЕООД и на това основание е признат данъчен кредит по фактури за наем и такса, издадени от наемодателя. В решението на директора на дирекция ОДОП – София е посочено като служебно известно обстоятелството, че товарен автомобил марка ДАФ рег. [рег. номер на МПС] е включен в списъка на използваните автомобили към издадения лиценз за международен превоз на товари на ревизираното дружество По делото е установено и плащане на ремонта от страна на Донмарк ЕООД. Получената услуга е свързана с осъществяваната от дружеството транспортна дейност. При тези обстоятелства крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт, в частта на отказаното право на данъчен кредит по доставката на услуга, съответства на доказателствата по делото и на материалния закон.
С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, решението в тази част следва да се остави в сила.
При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски за сумата над 469.91 лева.
На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 3243.20 лева за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба.
На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 413.23 лева и съобразно материалния интерес, за който се отхвърля жалбата.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1624/12.03.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2223/2017 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № № Р-22220616001082-091-001/12.10.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С. относно отказ на право на данъчен кредит в общ размер 36 386.74 лева и съответните лихви за данъчни периоди м.01 и м.02.2016 г., както и в частта на присъдените в полза на "Донмарк" ЕООД разноски за сумата над 469.91 лева и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Донмарк" ЕООД гр. С. против ревизионен акт № № Р-22220616001082-091-001/12.10.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С. в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в общ размер 36 386.74 лева и съответните лихви за данъчни периоди м.01 и м.02.2016 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА "Донмарк" ЕООД, гр. С. да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“, град София при ЦУ на НАП сумата 3243.20 лева разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София да заплати на "Донмарк" ЕООД, гр. С. сумата 413.23 лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.