Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Д., гр. П., бул. Х. Б. 76, ет. 2, ап. 6 срещу решение 633 от 10.03.2014 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело 2669/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Делчев срещу заповед 15489 от 29.12.2012 г. на началник сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. П., с която, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата, му е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че към датата на издаване на оспорената заповед нито свидетелството за управление на моторно превозно средство се намира у него, нито е изчерпан лимита на контролните му точки. Излага подробно фактите относно местонахождението на свидетелството му към датата на издаване на акта и с оглед на установеното, че същото е изгубено след предаването му на контролните органи, счита, че този относим факт съдът не ценил правилно. Съдът не изпълнил задължението си да събере служебно доказателства досежно отнетото свидетелство, но ако беше сторил това е щял да установи, че на 18.11.2009 г. свидетелството е отнето и не е върнато повече.

Счита, че по делото не е доказано изчерпването на лимита на контролните точки. От посочените в оспорената заповед осем наказателни постановления за четири не са налице доказателства, установяващи съществуването им или съдържанието им, поради което извода на съда за отнемане на 39 контролни точки е неправилен и необоснован. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед, алтернативно да върне делото за ново...